Бой от любов?!
Свети Валентин във вариант Хелоуин
от Ина ИЛИЕВА, клиничен психолог и психотерапевт
февруари, 2010 г.
© Raluca Teodorescu – 123rf.com
На масичката в чакалнята винаги има нахвърляни някакви листовки – за високо кръвно, хрема, реклама на хранителни добавки… Оставям до тях и една по-мъничка, несръчно направена от мен. Тя по-скоро прилича на бележка от инкасатор – размножила съм я на домашния си принтер и съм я изрязала с ножица. Впрочем тя изглежда повече като хартиен отпадък, но аз продължавам да разпечатвам нови и нови бройки, защото те незабележимо, една по една изчезват от масичката в чакалнята…
На нея са написани телефонен номер и няколко думи, копирани от сайт в интернет:
Национална гореща телефонна линия
0800 186 76 (безплатно от всички оператори)
В ситуация на криза, породена от
инцидент на ДОМАШНО НАСИЛИЕ,
ще получите:
подкрепа и разбиране;
превантивна информация;
професионална юридическа консултация;
информация за специализирана помощ;
зачитане на анонимност на обаждането ви.
Кой би могъл да взима тези листовки от масичката в чакалнята?
Обикновено жертвите на домашно насилие
трудно си признават, че имат проблем
Често пъти пациентите ми проговарят едва няколко месеца след започване на терапията, когато нивото на доверие и откритост е стигнало до съответна степен. Или когато проблемът вече не може да бъде крит.
Независимо че не се говори много по тази тема, ще се изненадате, ако ви кажа колко често тя е ежедневие в българското семейство. Е, не само в българското семейство – ако това е утеха.
Всеки трети българин познава лице, подложено на домашно насилие. Обществото ни обаче все още смята, че домашното насилие се намира някъде там, в мъглявата сфера на личните отношения, където то не бива да се намесва.
И независимо че всички членове на това общество знаят какво се случва по къщите на хората, се прави, че такова нещо не се случва, че домашно насилие всъщност няма.
То чува
крясъците на насилника и стоновете на жертвата
и се спотайва в съседния апартамент. Така де, неудобно е някак да се намесиш в такава ситуация. Това са си лични отношения, семейни неща, не е твоя работа… Не бива да смущавате хората, които най-вероятно просто си устройват поредния семеен скандал за пари.
Дори когато не се случва в собствения ни дом, от домашното насилие сме потърпевши ние, всички, цялото общество.
Нека започнем с проблема за
ескалиращата агресия
и насилието в училищата и в живота ни въобще. А домашното насилие е „масло в огъня“ на насилието изобщо.
Поведението на насилника се пренася в обществото чрез примера – в семейството, в субкултурните групи и в масмедиите.
Човек се учи чрез наблюдение и повторение на поведението на другите. Не е задължително детето да повтори дословно наблюдаваното от него поведение на родителите си, но родителският пример моделира собственото му отношение към живота. То може да „пренесе“ това поведение като печелившо в други ситуации. Дали ще се окаже печелившо, или ще срещне отпор от страна на обществото, от това зависи доста много. Децата започват да възприемат насилието като средство за решаване на проблемите си. Това разбиране впоследствие е в основата на някои социално девиантни поведения. Тъй като
най-често насилникът е мъжът
в семейството, децата започват да приемат насилието като нормална част от мъжкия идентитет. Бащата, който прилага насилие в семейството си, задава негативен модел за мъжката роля.
Представете си общество, където мъжете са машини за насилие над жените и децата. О, какъв прекрасен сценарий за филм на ужасите! Тогава Свети Валентин би бил вариант на Хелоуин.
Важно е да се отбележи, че не само прекият обект на агресията (най-често това е жената) е жертва на насилието. В такива семейства
скрити жертви стават почти всички
Членовете им по-често страдат от ниска самооценка, а това не е само личен проблем, тъй като има своите прояви в социума. Тези хора по-често страдат от тревожни разстройства, депресивни състояния, а да не говорим за по-тежки психични проблеми.
Повечето от преживелите пряко или непряко домашно насилие имат проблеми с връзките и взаимоотношенията.
Но нека погледнем и от една друга страна – икономическата. През 2005 г. в Съединените щати само за здравната помощ, оказана на хора, пострадали от домашно насилие, разходите са изчислени на 4,1 милиарда долара. Как ли стоят нещата в България, сигурно се досещате…
Но да се върнем на
скандала в съседния апартамент
Нощта минава, виковете утихват. На следващия ден обществото (в лицето на стаилия се съсед) среща случайно жертвата пред входа на кооперацията и започва да обсъжда проблема за течащия покрив, като че ли нищо не е станало.
Сякаш иска да каже: „Нищо не съм чул, нищо не знам за това, което ставаше снощи у вас.“ Само дето отбягва да срещне с поглед очите на жертвата.
Няма проблем, не се притеснявайте – жертвата също ще се старае да не срещне очите ви.
Срамът
е сериозна причина за това. Само по себе си насилието е унижаващо действие. Трудността идва и оттам, че потърпевшият от домашно насилие човек обикновено се чувства унижен и объркан. Това накърнява достойнството и подклажда убеждението му за нищожната значимост на собтвената му личност.
Доза срам идва и от признаването на неуспеха на брака. Така, както, от една страна, на днешно време хората се развеждат за щяло и нещяло, така, от друга, някои двойки крият провала на отношенията си, за да не разберат хората.
Въпреки че това реално не прави брака по-успешен. В допълнение към срама насилникът прави редица неща в ежедневието, които целят да вменят
чувство на вина у жертвата
Най-често с постоянни изисквания, упреци, обиди и подигравки.
Жертвата вярва, че самата тя предизвиква гнева на насилника си и че насилието му се е стоварило като резултат от това върху нея.
Чувала съм признания от сорта: „Много пъти ми е казвал, че не обича да му мирише на лук, но реших, че тъй като сме с кола, мога да напазарувам повече неща. Обаче лукът от пазарската чанта омириса колата, докато се приберем. И той, естествено, побесня. А на мен въобще не ми дойде на ум, че толкова силно ще се размирише.“
Друга причина за това хората, подложени на домашно насилие, рядко да търсят помощ е страхът.
Страхът
е сковаващ и всепроникващ, защото се разпростира върху много сфери.
Страхът от ново насилие е най-силният инструмент на насилника, с който той държи жертвата в послушание.
Хората, които търпят домашно насилие, познават гнева на насилника. Той е мощен и същевременно не може да бъде контролиран. Те знаят много добре, че насилието периодично се повтаря. Ако се оплачат на някого, това ще разбуди дремещото чудовище и… тогава зад стените на дома им, скрити от хорските погледи, няма да има кой да ги защити. Затова и доста често домашното насилие е трудно доказуемо.
Проблемът е, че и двамата – и насилник, и жертва, се стремят по всякакъв начин да прикрият случилото се – всеки по свои причини.
Представете си, че в службата мислят, че мъжът ви ви
побийва с възпитателна цел
Какво изпитвате? Неудобство? Може би срам?
Като студентка минах през обучение за работа с хора, преживели насилие. Започнах работа като доброволка на горепосочената телефонна линия. И още в началото усетих проблем – не можех да овладявам емоциите си при срещите си с жертвите и това не ми позволяваше да върша добре работата си. Нямах обяснение, защо ми се случва, но ми мина през ума, че ако споделя с колегите си, те ще си помислят, че и аз съм жертва на домашно насилие и затова го приемам така емоционално. Представих си, че ще ме съжаляват. И усетих, че изпитвам срам. Много силен срам. Имаше нещо унизително в това. Само при мисълта, че евентуално някой може да си помисли такова нещо, аз се чувствах толкова неприятно. А какво остава, ако това беше истина?! Ако бях принудена да живея с това постоянно?
Защото домашното насилие не е еднократен акт. То се повтаря циклично и това е заложено в неговия механизъм.
Тогава си дадох сметка колко трудно е за таези хора да разкрият какво се случва. И следователно да търсят помощ и съдействие. По-късно в разговорите с моя супервайзър във връзка със затрудненията ми в работата изведнъж в паметта ми изникна страшна сцена от детството. Трябва да съм била на около 4–5 години.
Било е късно вечерта
защото си спомням, че бях в леглото си. Събудили са ме крясъци от съседния апартамент и блъскане на врати и предмети. Аз съм се скрила под юргана и не смея да шукна. Дори не смея да кажа, че съм се събудила. Спомням си как изпод завивката наблюдавам баба ми и дядо ми, които нещо се дърпат на вратата. Дядо ми иска да излезе, баба ми го дърпа и не го пуска. Чувам как той є казва: „Ти стой при детето, аз ще отида да видя какво става там.“
А баба ми, уплашена до смърт, продължава да го дърпа назад: „Никъде няма да ходиш, той ще убие и теб!“
Не знам колко дълго продължава това. По едно време се появяват майка ми и баща ми. Татко и дядо отиват „да ги убие комшията“ и почват да блъскат по вратата му, а мама и баба ги няма вече… ужасно ме е страх, но не мога нищо да направя. Сигурно ми е ужасно студено, защото не мога да спра да треперя…
Не след дълго сме се преместили да живеем в друг квартал. Моите баба и дядо доживяха дълбоки старини. Майка ми и баща ми още са живи и здрави и двамата. Но преди години случайно разбрах, че жената от съседния апартамент е изгубила ръката си при един от следващите инциденти, а мъжът є починал в затвора. Потресаващо! Когато говорим за домашно насилие, ние невинаги можем да си представим какъв ад може да бъде това. Най-голямото безумие е, че обществото ни продължава да робува на
фалшиви митове
за домашното насилие.
►Един такъв мит е схващането, че жените, подложени на насилие, харесват това поведение на мъжете си. То ги възбуждало сексуално. Иначе отдавна биха напуснали насилника. Глупости! Те дори не знаят какво е истински секс.
Има редица причини, поради които за тях е трудно, дори невъзможно да напуснат мъжа. Насилникът винаги заплашва с отмъщение, в някои случаи преследва и тормози до дупка. Икономическата зависимост може да е друга причина.
Ако жената е икономически зависима, тя няма много варианти.
Насилникът знае това и се стреми всячески да ограничава свободата и контактите на жертвата си, докато постигне нейната изолация. Например той не харесва нейните роднини, отхвърля нейните приятели. Тогава тя няма къде да отиде освен при него.
►Друг „сладък“ мит – прекрасна почва за „развъждане“ на насилие, е, че жените, чиито мъже са агресивни, сами предизвикват тяхната агресия с досадното си глупаво женско поведение.
Истината е, че насилникът изпитва удоволствие от насилието и няма никакво значение какво е поведението на жертвата му. Той обикновено иска от нея това, което не може да получи, точно за да намери повод да издевателства над нея.
Жената може да предизвика агресията му както с това, че прави нещо, така и ако не го прави. Запомнете
НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ПРИЛАГА НАСИЛИЕ НАД ВАС!
Заради нищо! Дори и за несъгласие или противоположно мнение. А камо ли за закъсняла вечеря, повече сол в яденето или лошо сгъната риза.
►Мъжете, които бият жените си, са психопати, е следващият мит. Психопати са само една много малка част от тях. Някои от тях са интелигентни, социално добре поставени, мили и любезни извън дома. Трудно можеш да ги разпознаеш като насилници.
В действителност има някои белези на поведението, които могат да накарат една жена да следи с повишено внимание дали нейният партньор е потенциален насилник.
► Ако той проявява насилие към животни, деца и беззащитни по какъвто и да е повод.
► Ако сте забелязали други изблици на агресия – хвърляне, чупене, блъскане.
► Ако се е случило да ви удари и това се повтори.
► Ако е зависим от вас за всяка своя потребност.
► Ако се опитва да ограничава контактите ви със семейството, приятелите ви, колегите и други.
► Ако ви обижда и унижава с думи или с действия.
► Ако, без да искате това от него, се намесва и взима решения вместо вас под предлог, че е загрижен.
► Ако непрекъснато ви критикува.
Бъдете нащрек! Защото ние погрешно сме свикнали да приемаме като насилие само физическото насилие. Има и други варианти на насилие между партньори.
Сексуалното насилие например. Няма такова нещо като брачни задължения. Вие имате право да правите секс само когато вие решите и само по начина, по който искате. Сексът не може да бъде задължение дори и у дома.
Емоционално-психическият тормоз е друг вид домашно насилие, което може да направи живота на партньора не по-малък ад.
И накрая нека бъдем справедливи. Когато говорим за домашно насилие, ние почти винаги имаме предвид насилие от страна на мъжа към жената. Факт е, че това е по-честият вариант, но не е единственият. Поради физическите си дадености жените по-рядко използват физическо насилие над партньора. А когато го прилагат, използват странни оръжия.
Едно от любимите им „оръжия“ е ютията
Имаше един човек, чиято съпруга беше много последователна в изобретателността си. Тя беше започнала от хвърляне на дамската си чантичка по него и завърши с пълна с гореща манджа тенджера. Междувременно беше минала през пепелници, чаши и вази, в резултат на което той има днес грозен шев на лицето си. Мъжете, претърпели инцидент на домашно насилие от страна на жените си, още по-рядко се решават да търсят помощ. По обясними причини… Именно заради това при тях може да се стигне до по-големи усложнения.
За един мъж, жертва на домашно насилие, е изключително трудно да разкрие това си положение, защото мъжкото му самолюбие е смъртоносно ранено. Да не говорим, че жените наблягат повече на по-рафинираните методи за системен тормоз, които не оставят видими следи и са още по-трудно доказуеми.
Например: „Ще скоча от прозореца, да знаеш. Един ден ще го направя!“ Или: „Не те бива в секса!“
Е, ще спра дотук, защото не бих искала да ви давам повече идеи за насилие – било то физическо, било то психическо. Но ако вие сте човек, подложен на домашно насилие, не чакайте повече. Свържете се със специалист сега, докато още не е станало късно. Не омаловажавайте проблема – той няма да се реши от само себе си. Не вярвайте на извиненията, обещанията и разкаянието, които всеки път следват след побоя. Те са част от цикъла на домашното насилие. Те целят единствено да задържат жертвата в хватката на своя насилник.