Й
За удареното „и”, буквата на закона и…
от Мирослава ИВАНОВА
февруари, 2010 г.
© Scrofula – Fotolia.com
Имаше чувството, че водата ще я пребие, ако излезе навън. Дъждът беше толкова силен. Добре че таксито я взимаше всяка сутрин в точно определеното време. Облече любимата си сребристо сива блуза, която очертаваше изящните ù рамене, и се пъхна с лекота в тесните дънки. Хвърли един последен поглед, за да се увери, че е прекрасна, и изведнъж се сепна. Видя синината до дясното си око и я заболя… Не можеше да сложи очила. Слънчеви очила в този дъжд! Нямаше да прикрие нищо, защото всички щяха да разберат. Беше забравила какво се случи снощи. Обади се да откаже таксито.
Имаше чувството, че водата ще я пребие, ако излезе навън. Дъждът продължаваше да бъде толкова силен.
Това е едно само хипотетично начало на деня за жена, която е жертва на домашно насилие. Или по-скоро край на деня.
Физическият тормоз е най-честият израз на домашното насилие и поради този факт най-многобройните му жертви са жените.
Домашното насилие може да бъде не само физическо. Понякога то е сексуално, понякога – емоционално.
„ù“ е кратката форма на личното местоимение за женски род в единствено число. Според езиковата норма тази форма се изписва с отличителен знак – ударение. Според смисъла на това правописно изискване кратката форма на личното местоимение се различава графично от изписването на съюза „и“.
Удареното „и“, или „ù“, е всъщност графичен израз на този голям обществен проблем.
От 1 април 2005 г. у нас е в сила Закон за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН). Приемането му от Народното събрание беше коментирано още преди пет години като победа на последователните усилия на неправителствените организации в тази посока. Тяхната работа преди и след приемането на този правен документ беше решаваща не само заради изваждането на този проблем пред вниманието на обществото, но и заради намирането на регламентирани пътища за неговото решаване. Целият този процес беше и част от придвижването на страната ни към Европейския съюз.
В България вече има десетки организации, които предоставят юридическа помощ и психологическа консултация на жени, пострадали от домашно насилие. Поддържат телефонни линии. Извършват и превенция на насилието срещу жени и предлагат съдействие на жени от жени.
Първата помощ за всяка жертва е сигурността, че не е сама. Този е един от малкото проблеми, които трудно се решават само с помощта на близки хора, и затова организациите правят всичко възможно да се държат като близките хора на пострадалите жени. Помагат им да осъзнаят, че са жертви, но и че има какво да се направи срещу това. Проблемът доста дълго време беше табу. Нищо от това, което се случваше вкъщи, не излизаше от дома. Жените приемаха всичко, което им причинява насилникът, просто като тежък кръст, който съдбата им е отредила и те трябва да носят. Постепенно започваха да забравят, че има друг живот освен този с насилие, започваха да губят независимостта си и да се отказват от елементарните си човешки права.
Насилието е лошо изобретение на живота, което трябва да унищожим, но има нещо, към което организациите и жертвите на домашно насилие трябва да се стремят.
Да не превръщат борбата с този проблем в дискриминация на мъжете, да не превръщат домашното насилие в обществено насилие срещу мъжете.
Граматиката „урежда“ и думата „жертва“ в женски род. Нека внимаваме с ударенията, за да не сменим, без да искаме рода, пардон, пола на насилника.