Древноримска козметология
октомври, 2011 г.
© Svetlana Zdanchuk / Depositphotos.com
Както е известно, козметичното изкуство е дошло до нас от Изтока. Например древните римляни са научили много за него от египтяните.
А ние пък сме заимствали хитрини за разхубавяване от римляните…
А ние пък сме заимствали хитрини за разхубавяване от римляните…
Римляните първи започнали да използват солариума, от който в наше време не се лишава нито един уважаващ себе си салон за красота.
През периода на разцвета на Римската империя с особена популярност се ползвали
знаменитите терми
Това били обществени бани, където след къпане се предлагали и различни видове масажи за поддържане на стройна фигура, силни мускули и еластична кожа.
Баните можели да се ползват от представителите на всички слоеве на обществото. Патрициите влизали в публичните къпални, първо, за да прекарат забавно свободното си време, и, второ, за да провеждат сериозни делови преговори. Някои от помещенията в баните били разкошно обзаведени и декорирани и служели за места за почивка, спортни упражнения и развлечения. В тях си организирали срещи политици и хора на изкуството.
Древните римлянки редовно посещавали термите не само за да поддържат хигиената си на ниво, а за да обезкосмяват телата си. По римско време епилацията се правела с помощта на два опънати конеца и резки изскубващи движения с тях. Това било цял ритуал.
За премахване на себума и натрупалата се по кожата мръсотия римляните използвали пемза и тебешир. После масажирали телата си с най-различни етерични масла. От книгите на Хораций и Овидий можете да научите, че след къпане и при правене на сутрешния си тоалет дамите втривали в кожата си ароматни помади, парфюми и розово масло. Съвременни италиански учени успели да пресъздадат (по археологически и исторически материали) рецептите за приготвянето на три от най-популярните в древен Рим
ароматни мазила
– „Родиний“ – с аромат на рози, вербена (върбинка) и лимоника (маточина); „Телиниум“ – любимото ароматно вещество на цезаря, забъркано от зехтин и настърганата кора на особен сорт портокал; и „Сузизиум“, който ухаел много силно на лилии…
В състава на кремовете и помадите често влизали мед от остров Родос и ланолин – мазнина, която се добивала от… овчи кожи.
Римляните добре познавали някои козметични средства за лечение на мазоли и пъпки. Те също така си забърквали и специална боя за мигли и вежди. По-заможните римлянки са можели да си позволят цял арсенал от продукти за поддържане на красотата – билкови лосиони, парфюми и козметични кремове… Освен пудра, руж и кремове римлянките поддържали красотата си също така с натурално прясно мляко, сметана и нещо подобно на кисело мляко.
Следвайки модата от това време, римските жени се стремели да имат бяла и блестяща кожа.
За тази цел се къпели с мляко и я третирали с кремове, приготвени от хлебна среда, прясно мляко и козя мазнина плюс доставяния от далечен Китай
безумно скъп корен от жен-шен
И, естествено, римските хубавици се стремели да подражават на легендарната Клеопатра, за която се говорело, че всеки ден взимала вана с мляко и мед от диви пчели и втривала в кожата си балсам от тиково дърво и акация.
Знатните особи се къпели в магарешко мляко даже по време на пътуванията си и за тази цел водели със себе си цели стада магарици!
Говори се, че така постъпвала например втората жена на Нерон – красивата Попея Сабина. Тя е първата в историята жена, автор на козметични рецепти, запазени до наши дни.
Именно древните римляни
издигнали блондинките в ранг на красавици
като направили модерно боядисването на косата в светлорус цвят. Понякога търговци докарвали с корабите си в Рим перуки, направени от галски коси, но далеч повече се ценяла естествената, боядисана в светъл цвят коса.
За да постигнат русия цвят, римлянките натривали косите си с гъба, напоена със сапун от козе мляко, посипвали ги с пепел от буково дърво, а след това ги сушели на слънце, докато изсветлеят.
Не само жените, но и мъжете се стремели да имат нежна и бяла кожа. Самият император Нерон нанасял върху лицето си пудра и руж, боядисвал клепачите си и носел руси перуки, които му доставяли от Галия.
Култът към тялото
бил толкова силен, че най-добрите лекари, мислители и поети от онова време пишели цели трудове по козметология. Знаменитият Гален например измислил първата в историята на човечеството рецепта за охлаждащо мазило, което всъщност е прототип на съвременните колд кремове. Кремът на Гален съдържал восък, китова мас, растително масло и розова вода – той е бил и си остава основа на всички кремове досега.
Плиний Стари на свой ред подробно описал козметичните средства, които римляните използвали всеки ден: почистващ и овлажняващ лосион от бадемово масло и прясно мляко; оловно белило за лице; специален сапун за коса, от който косата ставала рижа; а също и прах за измиване на зъби, приготвена от пемза и стрит рог.
Ето как той е описал производството на един от първите в света натурални скрабове: „Малки охлювчета, изсушени на слънце върху керемиди, след което смлени на прах и разбъркани в отвара от бобови растения, представляват превъзходно козметично средство, което прави кожата бяла и нежна.“
Овидий написал пък цяла поема, посветена на козметиката, но от нея е запазен само фрагмент от приблизително 100 стиха. Точно от този фрагмент е взето описанието за приготвяне на лосион за подобряване на тена на лицето: „2 фунта почистен ечемик, 2 фунта царевично брашно, 1/6 фунта еленови рога, 2 унции смола, 2 унции тосканска дива пшеница (по-известна като спелта – бел. ред.), 18 унции мед, 10 яйца и 12 накълцани луковици от нарцис.“ Той ни предоставя и още две други много важни и сложни рецепти – едната за премахване на петна от лицето, а другата за оцветяване на лице…
Древните римляни се опитали да решат проблема с красотата на тялото и кожата и трябва да им се признае, че много им се е удало да го направят. Защото козметиците и в наши дни с успех прилагат много рецепти, дошли до нас от дълбините на вековете.