ДЪХЪТ ИЗВЕЖДА ДЕТЕТО НА БЯЛ СВЯТ

 

 

 

 

Всеки един ден от живота на неродената ни още рожба започва точно като нашия. Първо – прозявка, после – усмивка. Може всъщност и в обратния ред. Трябва да знаете, че с първата глътка кафе кофеинът ще стигне бързо и до това, което се крие в корема ви. И не си мислете, че не му влияе. Затова заменете възбуждащото питие с… милувка. Точно така – поздравете се с любов. После си представете какво ли ще е след пет години или направо след десет. Големите умове в изкуството, музиката, дори във войната, разказва ни Дани, били обикновено деца точно на майки, които отрано си представяли успеха им.

 

Да общуваш с нероденото си дете, не е прищявка, за която да ти се присмеят. Днес все повече бъдещи родители знаят, че не бива да губят време през тези девет месеца. Защото тогава могат да кажат много на своето дете. Дани твърди, че резултатите идват бавно, но не закъсняват. За пример дава двете си деца. Открива йога, когато забременява за първи път преди осем години, а днес вече споделя опита си с другите. Прави го мило и съчувстващо, а шестте жени, които присъстват на поредния урок в залата на Йога Дивали, не спират да се усмихват. И е ясно, че доволните физиономии не са шест, а поне два пъти повече – заради живота, който носят в себе си…

 

– Всичко започна преди осем години, по време на първата ми бременност. Тогава открих йога като прекрасен начин, чрез който да общувам с моето дете. За мен физическата активност и енергията, насочена към детето, също бяха важни, но по-важно беше да намеря този контакт с моето дете, докато то е в мен, защото бях убедена, че е активно, съзнателно същество. След това, по време на втората ми бременност, отново го направих – още по-осъзнато. И всъщност през годините, в които отглеждам децата си, виждам реализирано това, което съм приложила. Защото бременността е много специален период в живота на човека, много по-важен от първите седем години в развитието на детето и всеки един друг период. През тези девет месеца се формира подсъзнанието на всеки един от нас. Подсъзнанието е това, което оказва въздействие върху изграждането ни като характери; върху начина, по който реагираме и се изявяваме в обществото– начина, по който общуваме с хората… Въобще върху нашия бъдещ път като съзнателни същества на тази земя. Майката е тази, която може да окаже много активно въздействие върху детето си в този процес и в този период. Затова е много важно да знае как да го направи и с какви средства…

 

– По-лесно е да се отговори какво знае… (Смее се.) За съжаление нашето общество знае много малко за бременността, всичко се фокусира върху момента на раждането. Много малко се говори за самия процес на бременността. Може да се научи как се развива бебето, колко наддава, кой орган след кой се появява, как се променя тялото на майката… В много малко от издаваните книги пише за това, как да работим на подсъзнателно ниво с децата. Раждането е един преходен момент, който бележи края на бременността като период и новия живот, в който човек самостоятелно поема своя път в света. Родовата травма, която децата преживяват в този период, оказва много силен отпечатък върху тях и развитието им като личности. В съвременното общество се фокусираме върху негативната страна на раждането – върху болката. Говорим основно за нея, толкова сме се концентрирали, че сме готови да предадем в ръцете на друг този така важен период за нас – в ръцете на лекарите. Готови сме да се подложим на всякакви медицински интервенции само и само да намалим тази болка, която ние митологизираме. Всъщност това е много изопачена представа за раждането. Ако жената следва своя инстинкт, вярва, че природата е създала по един съвършен начин детето в нея и е позволила тялото є да го износи; също така съвършено се е погрижила и за това този процес да завърши по естествен начин – без болка или с много малко болка. За това в тялото се отделят хормони, които отговарят за контракциите и подпомагат процеса – те са обезболяващи и правят болката поносима. Може изобщо да я няма, ако сме спокойни и отпуснати. Основният проблем е съзнанието. Когато сме насочени към негативната страна, ние предизвикваме отделянето на такива хормони, които спират естествения процес на раждането. Ако сме спокойни и отпуснати, подпомагаме това раждането да протича по най-естествения начин.

 

– В нашето общество раждането се показва само по този начин. Филмите, които гледаме, ни показват раждане, свързано с болка и страх. Приятелите, познатите, които са раждали, ни разказват за негативните емоции. Когато отидем на преглед, там ни се говори също за това, колко е важно лекарите да са основната движеща страна в този процес, а не ние… Активната роля на майката остава на заден план, тя самата започва да не вярва в собствените си възможности, губи увереността си в този път, който минава. Тази негативна информация толкова дълбоко се е впила в нас, че когато стъпим в този процес – раждането, ние сами отключваме тези негативни сигнали и смятаме, че сме част от тях. А това изобщо не е така!

 

– Много голямо удовлетворение! Изпитваш удовлетворение от това, че сама ръководиш себе си, че се вслушваш в инстинктите на тялото, че си пътеводител на детето си във всичко това…

 

– Има прекрасни техники – приложени по добър начин, те помагат на жената да добие тази увереност и да бъде по-осъзната за всичко, което се случва. Да бъде по-релаксирана! Йога дава много практики за това, как жената да контактува с детето, докато то живее в нея. И, разбира се, във физически аспект тя прави тялото гъвкаво и еластично – практиките по време на бременността са адаптирани съобразно с нуждите на жената в този период от живота є, те подготвят тялото за по-леко раждане. Йога учи как да дишаме, как да помагаме с дъха си процеса на раждане. Чрез него извеждаме детето по-лесно на бял свят. Тя помага на всички нива!

 

От много години се правят изследвания, които показват каква е връзката на бременната жена с развиващия се малък човек вътре в нея. Доказано е, че плодът реагира по същия начин като тялото, което го храни. Това означава, че реакциите на биофизично ниво се преповтарят. Причината е в това, че когато от мозъка на майката се отделят определени хормони, те отиват през кръвта в плацентата, а оттам и към детето. И е неминуемо то да не изпитва същите емоции като вас!

 

Близо 700 семейства са подложени на уникален експеримент във Венесуела. Проучването трае повече от 20 години и цели да покаже как се развиват деца, чиито майки са контактували с тях още в утробата. Установява се, че те имат по-висок коефициент на интелигентност, а заедно с това са по-спокойни и уравновесени личности. Вървят смело през живота и се справят с неговите предизвикателства.

Децата, възпитавани пренатално, също имат сътресения от личен и професионален характер. Учените обаче преценяват, че те реагират по-спокойно и осъзнато на всичко това.

 

 

Още в древните индийски текстове, наречени веди, се говори за значението на връзката между майката и нероденото є дете. Това доказват и историите на великите личности на различните епохи. При много от тях съществува силно развита връзка с майката, която започва от утробата. Така че, ако искате и вашето дете да се превърне в знаменит артист, художник или откривател, потърсете връзка с него по време на бременността си. Представяйте си бъдещето му и определяйте неговите характеристики, без да забравяте, че сама се нуждаете на първо място от спокойствие и хармонични отношения. Защото това, което е във вас, за девет месеца се превръща в съдба за детето…