Д-Р НИКОЛАЙ ГАЙДУРКОВ

 

 

 

 

Специалистът е един от най-търсените, когато се зададе поредният форум, посветен на здравословното хранене. За да се храним обаче и ние, както природата е определила, зависи още от родителите ни, охлажда бързо ентусиазма той. Хранителните навици се предават от поколение на поколение, а всеки недостатък в тях пък се проявява в наследствено заболяване. Именно затова е толкова важно да осъзнаем, че храната е най-голямото ни лекарство сега, та да предадем това и на децата си. Д-р Гайдурков ни помага да го направим…

 

„Може би досега щях да бъда съвсем конвенционален лекар, който сам пие шепи лекарства – така живеех и преди. Това е абсурден модел, не може да лекуваш другите, след като не си способен да излекуваш себе си. Това обаче е стандартното – лекарите пият лекарства не по-малко от пациентите си, даже живеят по статистика по-кратко… Като се оплаче някой, и лекарят му казва: „Абе, остави, и аз съм така…“

Самата Лидия Ковачева е имала дълъг път, включително на борба – дори за това да си издаде книгата например. На практика първо се е разпространявала нелегално. Приемаше хора на добра воля, защото беше постигнала нещо, спасило живота й – тествала го е върху себе си, развивала го е с близките си. Тя казваше, че е художник по професия, но принудително е станала един вечен студент по медицина. Когато била болна, търсела лекар в областта на натуралната хигиена, но се оказало, че такъв няма – три месеца преди определената й от лекарите смърт започва да чете литература на руски и английски. Чудото става – по тази литература тя успява да се излекува. Развива една своя омекотена система и от там нататък предлага на лекарите да приемат нещо, което дава ефект. Неподозирано за другите хора, ефектът му е чудотворен – всъщност това е най-простото чудо на природата. То става с всеки от нас. Чудо е как се ражда човек, не е чудо, че може да възстановява по естествен път собствените си тъкани.“

 

„Това е сегашният модел на медицината, да лекува симптоматично… Всъщност дори симптом на малкия пръст може да е симптом на цялото тяло. Най-малкото една кръв циркулира в цялото тяло. Това е екосистема, буквално като едно море. Ние сме море! Флората и фауната са нашите органи, кръвта е водата… Ако замърсим водата, цялата флора страда. Мексиканският залив е замърсен и няма биологичен вид, който да е щастлив от това… Боледува цялото! По същия начин едно възпаление на малкия пръст не може да бъде излекувано без цялото. Да, може да бъде потушено за момента – това е все едно морето да изхвърли на брега боклук, а ние да го върнем в него обратно… Лекуваме ли възпалението на пръста с антибиотик, то ще избие другаде. Тогава отиваш при кардиолог, при невролог и започва театърът на абсурда.“

 

„Това е нещо, което сме забравили. Усетим ли се, другото си върви! Няма нужда да мислим как да си лекуваме сърцето или да си движим червото. Това са автоматични процеси. Системата е авторегулативна, имаме перфектен компютър в себе си с всички програми за авторепарация. Организмът си пуска тези програми, усети ли дисбаланс, и се самовъзстановява. Не бива да му пречим, той си ги пуска сам. Никой лекар не лекува нищо, това е абсурд и древните са го знаели. Лекарят се грижи, а природата лекува! Лекарят е малко по-добър учител, той трябва да подсети човека за него самия, за да се постави в този процес на авторегулация. Да се овладее и да няма повече нужда от лекар. Това не е трудно, трудното е, че сме откъснати от себе си, тоест от природата. Казано на шега, имате си компютър, имате си програмите – пуснете си ги и си живейте живота. Това е моето послание, аз не правя нищо, просто подсещам хората за това, което имат в себе си като ресурс. Никой отвън не може да ви даде здраве! Отвън можем да подадем ръка, но не можем да излекуваме. Това е подвеждане, коварна лъжа, ако кажа на някого: „Аз мога да те излекувам!“

 

„С нищо друго не можем да променим себе си така фундаментално, както с храната! Самата база, самата субстанция на живота се променя във всяка клетка. Просто казано, сменим ли храната, сменяме тялото. Нужен ни е технологичен период обаче, не става с магическа пръчка. Така и едно дете не може да порасне автоматично – нужно е търпение.

Аз лично не използвам добавки – използвам в допълнение храни, в частност суперхрани. Това значи храна, която в малко количество дава много. Дава много широк спектър от есенциални нутриенти, които ги няма в хотдога, в пицата. Добавим ли в организма тези храни, допълваме нашия пъзел по пътя към здравето. Суперхраните са нещо прекрасно! Много хора казват, че почвите са бедни, но това е нещо преекспонирано. За България това е под въпрос. Ако растенията бяха толкова много поразени от дефицити, нямаше да ги има. Те самите подават много фини сигнали, когато в почвата нещо не е наред. По листата им например се появяват петна, ако им липсват азот или магнезий… Добрата новина е, че въпреки конвенционалното земеделие плодовете и зеленчуците все още стават за ядене, колкото и да се твърди обратното! Ако наистина има толкова дефицити в организма ни, нека ги допълним с храни, не с хранителни добавки. Изолатът, тоест изолираното вещество, което предлага хранителната добавка (например в гинко билоба на таблетки), е част от цялото растение, но не е цялото растение и затова противоречи на логиката на природата. Например желязо на хапчета – то е тежък метал, уврежда тялото, натрупва се в черния дроб, в бъбреците. Но желязото в ядките и в копривата например действа по съвсем различен начин, там е свързано с хиляди други неща. Не с десет, не с двадесет, свързано е с всичко.“

 

„Казва се, че има две лобита, които ни зарибяват от най-ранно детство – сладко и солено. Едно дете, свикнало само на захарни бонбони, шоколади, не може да яде плод, той не е сладък за него. В този смисъл има деца, които не могат да ядат нищо друго освен пица и пържени филийки! Но те са възпитани да ядат това и за това виновни са родителите. Ако сме свикнали само на чипс и на солети, не можем да ядем без сол. Според мен солта е по-вредна от захарта. Солта е наркотик, тя активира рецептори на езика и съответно в мозъка и човек яде поне два пъти повече, отколкото е необходимо. Тествайте се сами дали сте гладни, като изядете нещо безсолно. Ако ви се стори безвкусно, значи не сте гладни. Раздразваме апетита си и ядем изкуствено много. Така е и с мононатриевия глутамат, той се продава съвсем легално, съдържа се във всички готови миксове, а е легален наркотик, дразни центъра на апетита и ядем с пъти повече. Може да е само вода и сол, но има ли мононатриев глутамат вътре, ни се струва вкусно! Така е и с маргарина…“

 

„Няма олио, няма зехтин – и за много хора това е странно. Има например смлени маслини, което звучи екстравагантно, снобско… Но не ми се струва правилно да измъкнеш най-калоричния нутриент от една маслина, тоест зехтина (1 грам от него ни зарежда с 9 калории), а не да ядеш цялата маслина. Мазнината, каквато и да е тя, е гъста, представете си я как се смесва с кръвта ви. Ако в една река изсипем петрол, той изплува на повърхността и рибите не могат да дишат, задушават се… Същото става с кръвта. След час вените се надуват, вдига се кръвното, кръвните клетки като риби почват да се задушават, не могат да плуват… Организмът го преодолява, но с годините това изтощава тялото. Звучи странно, но е добре мазнините да са в контекста на храната. Нищо такова не се случва, ако приемаме тези мазнини чрез смлени и направени на фантастичен дресинг за салата ядки. Защо да е слънчогледово олио, а не слънчогледови ядки, приготвени като дресинг – с чили, с гъби… Въпросът е мазнината да е в контекста на целия продукт, там ще има най-малкото емулгатор, той няма да позволи на мазнината да се отделя на капчици. В шишето със зехтин духът е излетял, няма го… И организмът трябва да полага много сили, за да се справи с това! А в смляната ядка – там има ензим, има прана.“

 

„Човешкият организъм е съвършена самолечебна авторегулативна система. Просто казано, ние сме природа. Природата е около нас – хубавите цветя, светлината на слънцето. Но и ние сме природа, не сме отделна част от нея. Това не е абстрактно послание, а съвсем конкретно. Болен ли е организмът, той се самовъзстановява. У нас тече непрекъснат процес, едно динамично равновесие – всяка секунда милиони клетки умират, други се раждат. Винаги го има това динамично равновесие. Трябва да сме в добър баланс, за да живеем щастливо или както Петър Димков е казал, да живеем щастливо своя век. Да имаме не години живот, а живот в годините…“

 

Като пример за първото д-р Гайдурков дава суперхрани като мака и спирулина, които сам включва в менюто си. Една позабравена и много достъпна суперхрана обаче са суровите яйчени жълтъци. „Това предлагам настойчиво на пациентите си – казва ни. – Целият фин комплекс обаче се нарушава, претърпят ли топлинна обработка… Една бирена мая също е суперхрана, растителният белтък в нея е с 50% повече, отколкото в месото. В спирулината пък е поне два пъти повече. Когато стане дума за белтъчини, повечето хора ще ви кажат, че трябва да ядете месо. Те забравят, че има растителни белтъчини, които са пълноценни. Пълноценен белтък по определение е този, който има осемте незаменими аминокиселини (за децата те са девет). Когато смесим зърнена с бобова култура, получаваме този „пъзел“. Така че растителният белтък е пълноценен!“

 

Вкисляваме се, докато работим, вкисляваме се, докато се храним… Това не е добре, отсича специалистът, защото тази киселина бавно ни разяжда. „Хората се нуждаят от алкални храни – смята той, – а това са суровите растителни храни. Всеки трябва да усети и към какво има желание, това зависи от нас. Дори едно кафе няма да ни навреди – в края на краищата то е билкова отвара. Аз специално съм фен и на сладките неща, което може би не е най-доброто. Има по-интегрални алтернативи, например домашни бонбони, които се правят от смлени ядки, биокакао, канела, ванилия…“