Д-Р ПОЛ ДЖОНСЪН

 

 

 

 

 

Сейнт Пол, Минесота, Уисконсин, Северна и Южна Дакота… Това са само част от спирките на професионалната история на д-р Пол Джонсън преди София.

 

– За хората, които ме познават, това мое решение беше като най-екстремното нещо, което някога съм правил през живота си – нещо като да скоча с бънджи или като да шофирам с неразумно висока скорост по магистрала… (Смее се.) В Америка имах много хубава и добре платена работа. Имам хубава къща… Така че това мое решение беше голяма изненада за близките ми.

Но съм щастлив, че съм тук. За мен и съпругата ми Териса е много стимулиращо преживяване да живеем в България и да бъдем успешни в тази нова за нас среда. Много добре сме посрещнати в София и очакваме с интерес предстоящите няколко години, в които ще бъдем тук.

 

– Дойдох в България миналата година точно на Деня на независимостта на Америка – 4 юли. На този ден Американската търговска камара в България беше организирала тук, в колежа, грандиозно парти. През този първи ден тук се запознах с много интересни и важни личности – с американския посланик Джеймс Уорлик и с други представители на дипломатическата мисия на САЩ в България, с президента на Американската търговска камара г-н Георгиев, с директори на различни американски фирми тук. Бях посрещнат много топло от учителите и от администрацията на Американския колеж.

И ако трябва да съм откровен, това беше най-вълнуващият 4 юли в живота ми.

– Каква беше първата ви седмица в колежа?

– След това незабравимо празнуване обаче последва една изключително трудна за мен седмица. Имах важни срещи и много работа покрай влизането ми в изпълнителни функции през тези първи работни дни. А се чувствах изключително уморен и ходех направо спейки… (Смее се.)

 

– Празникът по случай края на учебната година, организиран от състава за народни танци „Боръ“. Това е клуб за балкански танци към Американския колеж, като освен ученици в клуба танцуват учители и родители. Останах впечатлен от начина, по който българите умеят да се веселят чрез танца. Беше страшно забавно – с много народни хорђ, български манджи и домашна ракия. (Смее се.)

Няма да забравя и една случайна среща в Копривщица. Със съпругата ми бяхме там за фестивала на народното творчество. На улицата ме заговори непозната жена, българка, родом от Копривщица. Оказа се, че е омъжена за американец, живеят в Америка, но за лятото се беше върнала с децата си тук. Беше много мила и ни покани в дома на родителите си. Цял ден прекарахме заедно с това българско семейство, беше забавно и непринудено. Едно наистина незабравимо и много българско преживяване за мен. Впечатлен съм – това не беше събитие, организирано протоколно от някого, а случило се просто ей така, на улицата.

 

– Вярно е. Родителите ми също са емигранти – от Норвегия. Пристигнали са в Средния запад като фермери. В семейството ми и до днес има наследствени фермери.

Според мен това, което прави Америка силна толкова много години, са именно емигрантите, пристигащи с много амбиция и непоклатимата вяра, че ще успеят. В Америка се смесват различни националности и съдби. Събираме се заедно и ставаме американци. Непрекъснато има нов приток на емигранти, които искат да бъдат успешни. Америка е колекция от различни националности, различни индивидуалности, които са способни да оставят настрана индивидуалните си различия и да живеят заедно. И в същото време това, което особено много се цени в Америка, е индивидуализмът. Ние ценим, харесваме и показваме нашите различия, нашето многообразие.

 

– Когато една институция има дългогодишна традиция и успешно съществуване, това е доказателство, че работи правилно. Затова името на Американския колеж се свързва и с най-високи постижения в обучението. През своята дългогодишна история колежът е минал и през доста трудности, но всичко е преодоляно. Американският колеж привлича семействата в България и фактът, че има интерес към него, показва, че има образователни нужди, които той посреща в страната.

 

– Основната ми работа като президент е да запазя този висок стандарт на образование. Затова работя в няколко направления. Първо, по отношение политиката за приема – старая се да приемаме най-добрите ученици. Работя обаче и в посока на подбора на квалифицирани преподаватели и административен персонал.

И не на последно място – искам образованието, което предлагаме, да е на достъпна цена – да не е само за заможните семейства в България, а и за деца с различен социален профил.

А за имиджа на нашето училище най-добре говорят резултатите – нашите ученици са сред най-успешните. Те са и доказателство, че сме намерили правилния подход.

 

– Основното различие е, че американската образователна система е децентрализирана. Училищата в отделните щати имат свободата да решават сами как да реализират образователната си политика. В България образованието е централизирано и Министерството на образованието диктува учебната програма. В Америка училищата са много по-гъвкави да решават как да провеждат учебните си занятия. Затова в различните щати за един и същ випуск ученици образователният процес може да бъде много различен.

Друга разлика е, че в щатските училища силно са застъпени клубните дейности, свързани с изкуство, култура, спорт.

 

– Не. Не смятам, че има такова заставяне на учениците, защото американската образователна система предлага много голяма свобода за избор. Докато в основното и началното училище има някои задължителни предмети, като музика и изобразително изкуство, то в гимназията тези дисциплини са избираеми – ученикът сам прави своя избор.

Често пъти родителите решават за децата си какви извънкласни форми да изберат. Но това е нормално. Всеки родител иска най-доброто за детето си. Вероятно родителите са еднакви навсякъде по света. И често са прекалено амбициозни. (Смее се.)

 

– След една година работа в колежа впечатлението ми е, че българските преподаватели имат много по-задълбочено разбиране и познания по материала, който преподават. Чуждестранните преподаватели имат различни нива на задълбоченост по материала според натрупания от тях стаж през годините на преподаване. Заради тренинга, който те са получили в американската образователна система обаче, те имат предимството, че са усвоили по-добри методи на преподаване и са гъвкави в прилагането им.

Освен това трябва да се има предвид, че американските учители са продукт на образователната система, която представят. Самите те са били ученици в тази образователна система, затова освен педагогическата им подготовка като учители те прилагат на практика и собствения си опит, който са преживели като ученици.

Това, от което българските преподаватели могат да се научат от чуждестранните си колеги, са именно тези методи за работа с учениците, докато те могат да помогнат на американските си колеги при разбирането на учениците – като чужденци, попаднали в нов контекст, те невинаги имат разбирането на учениците.

 

– Всъщност никога не сам мечтал да стана нещо друго. Имам учители в семейството си. И от дете ме е теглело към науката. Обичах да уча, четенето беше мое любимо занимание. Майка ми и баща ми също четяха много – свободното си време семейството ми обикновено прекарваше в четене.

Като ученик свирех в няколко рок банди, но по-важно за мен беше да се образовам.

След което някак естествено дойде желанието да обучавам другите. И така, от любов към ученето станах учител. Обичам учителската професия.

Професионалния си опит съм натрупал в различни щати, в по-големи и в по-малки градове. Работил съм като учител, като декан, като директор на училище.

 

– Мисля, че съм изградил свой стил на работа, който се опира на дългогодишния ми опит в управлението. Не обичам да диктувам решения. Когато има някакъв проблем за решаване, се срещам с колегите си, изслушвам мненията им и след това взимам решение. Винаги мога да разчитам на административния си екип от заместник-директора г-жа Ангелова и декана на колежа г-н Телис.

 

– Не си изпускам нервите пред ученици. Това е стратегия, която не работи. Но мога да бъда много строг и да изглеждам суров – това има ефект пред учениците. Случвало ми се е, когато бях млад и не знаех как правилно да реагирам в дадена ситуация.

Това, което най-много ме ядосва, е, когато ученик се държи жестоко и тормози друг ученик.

 

– От голфа – занимание, което изисква много време и пари. Когато работата ми стана по-отговорна, започна да поглъща времето ми и се налага понякога да работя и през уикен­да. Понеже не мога да се откажа от времето, което прекарвам със семейството си, се отказах от играта на голф. Не ми остава и достатъчно време за приятелите…

 

– Да, говоря за работата си вкъщи, особено сега, когато сме тук, в България. Съпругата ми е търпелива, изслушва ме. Може да наблюдава работата ми отстрани и да е обективна. Що се отнася до критиката – всеки иска да чуе, че добре си върши работата, а има неща, които ние самите не забелязваме.

Но истината е, че най-сериозната критика, която търпя от моята съпруга, е по несериозни поводи. Например за това, как шофирам или за това, че хъркам. И обикновено е права. (Смее се.)