от Мариана ЯНЕВА
май, 2012 г.
© Dabobabo | Dreamstime.com
Много ме съмняват хората, които казват: „Извинявай, нищо лично.“ Разполагам със свои доказателства, че всичко на този свят е лично. Затова вярвам, че мащабните промени в колективното екологично съзнание зависят от личните мотивации на десетки, стотици, милиони хора. И че всяка една мотивация е важна.
Няма друг път към природата освен този, който минава през собствената ти глава и сърце. Всеки сам трябва да открие своите си причини да се захване с екоосъзнато живеене. Така, както той го разбира. Някой може да реши да продаде колата си и да се придвижва само с велосипед, друг – да спре да яде месо, трети – да си купува само биокозметика или биозеленчуци, а четвърти – да прави всичките тези неща накуп…
Каквото и дребно нещо да предприемете в тази посока, то най-малкото ще ви направи по-духовни. Нещо, за което напоследък даваме пари, за да ни се случи – записваме се на курсове по йога, купуваме си книги за духовно самоусъвършенстване… Явно човечеството издъхва под тежестта на изкуственото и материалното и интуитивно търси глътка свеж въздух при духовното и истинското.
Екосъзнанието е мощна добротворна сила. То прилича много на религиозната вяра – правиш добро за другите и за облагородяване на средата, която обитаваш (и която, дай боже, ще обитават и децата ти), без да имаш доказателства, че малките ти лични усилия ще доведат до големите очаквани промени в бъдеще. И без да се надяваш на медал за екозаслуги! Но дори и ако дългоочакваните промени не се случат толкова бързо, колкото на вас ви се иска, животът в полза на природата има още един неоспорим плюс – той изтъпява зъбите на егоизма и хедонизма и те влива в бистрия поток на алтруистите.
Да, има такива хора, които мислят за ползата на всички, а не само за своята, и „БЕЛА“ с радост ще ви запознае с тях в екоприложението „Зелена ябълка“ на новия си „зелен“ брой.
Тези хора са живите доказателства, че екологията не е куха идеология, а начин на живот. Че зеленият формат на мислене е далеч от крайностите на екоекстремизма и по-близо до един житейски приемлив и напълно възможен разумен екоцентризъм.
В този брой „БЕЛА“ се вдъхнови да върне свежестта, енергията и истинския смисъл на зеления живот. И да внуши, че да живееш „зелено“ не означава да замениш едни правила с други или пък да се превърнеш в екоотшелник. А означава да разшириш хоризонта си, да проветриш мисленето си и въобще да осъзнаеш, че се налага да носиш отговорност и за на пръв поглед прости ежедневни действия и дейности.
Впрочем наскоро прочетох, че когато става дума за опазване на природата, личната полза и общото благо съвпадат. Изключително рядък случай, нали?! И… нищо лично.