Емил Чолаков:
"Прогнозата за времето е надникване в бъдещето"
Интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимка: © BeLIGHT STUDIO
септември, 2009 г.
Помните ли Минчо Празников, онзи симпатичен синоптик, който се е превърнал в нещо като нарицателно за прогноза за време? Дори този новатор с чувство за хумор едва ли е предполагал, че ще отмине времето на строгите телевизионни мъже с показалки, които обясняват прогнозата пред сложни карти. Днес симпатичният синоптик има страшно много наследници, разбирайте презентатори на времето, които искат да превърнат всяка прогноза в… празник.
Емил Чолаков е синоптик, което означава, че е завършил метеорология. Презентира времето в Би Ти Ви от юни 2007 година, но в телевизията работи вече повече от четири години. Професията му е един вид отговор на детските му въпроси, защото, когато бил дете, се питал как така може да се предвиди времето, по какво се гледа, че да се разбере какво ще бъде то?
С приятелите ми го наричаме „абракадабрата на лошото време“ или по-скоро на лошото настроение. Може да направи слънчев и най-мрачния ден, като използва думи, казани с усмивка.
Когато аз пък бях дете и гледах нощното небе, винаги се питах: „Какво държи звездите да не паднат?“ Професията ми поднася различни отговори при всяко интервю. Ето какво си говорихме с Емил Чолаков, когото всички ние познаваме от телевизионния небосклон.
Ако има крале Слънце, то дъщерите им са принцесите. Вижте това момиченце; изглежда по-слънчево от други деца и може би за това са виновни времето и професията на баща му. Родило се преди три години през юли и, както казва таткото Емил Чолаков, тогава времето било слънчево и горещо. Бащата на това момиченце се усмихва широко дори на гръмотевиците, а ние ви го представяме месеци преди студът да стане основен герой в прогнозата за времето.
– Как гледаш на онези свои колеги, които просто съобщават времето?
– Ако имаш предвид, че не са завършили метеорология, аз мисля, че не пречи особено. Стига да правиш всичко с душа, сърце и с усмивка, и тогава моментално „отпадаш“ от групата на хората, които, както ти се изрази, „просто съобщават времето“. Не е болка за умиране, ако времето се презентира от непрофесионалисти.
– За колко време напред може да се предвиди времето в относително точни детайли?
– Питали са ме от зимата за август месец какво ще бъде времето, защото ще правят сватба на открито. Прогнозата е най-точна до около третия ден – от днес за след три дни. В този интервал от време вероятността да я познаеш е деветдесет процента. Няма понятие „100% точна прогноза“ и това е нормално, то затова се нарича „прогноза“. След третия ден процентът на точност намалява до 80. Та след третия ден започва да се колебае човекът, макар че може да се довери на тенденциите. След петия ден става много… уклончиво прогнозирането. Правят се прогнози и за месец напред, а дори и за сезон напред, но те представят по-скоро вероятности. „По-вероятно е това лято да бъде по-горещо от обичайното“ – така се говори в една прогноза за лятото, да речем.
– Прогнозата за времето само допреди десет-петнайсет години не беше кой знае колко атрактивен завършек на новинарските емисии. Този факт е свързан с много неща. Нямаше все още частни телевизии и, общо взето, това е една ниша, която успешно като че ли се овладя едва през последните години?
– Прогнозата за времето все още е ниша, която тепърва ще търпи огромно развитие.
– Съществува едно такова мнение, че прогнозата за времето не е най-важното нещо в една информационна емисия. Дори спортът не е толкова важен, новините са най-важните. Напоследък като че ли това клише се превъзмогна, и то именно благодарение на презентатори като теб, които показват отношение към тази част от емисията и успяват да фокусират вниманието на хората върху нея… Нарасна авторитетът на прогнозата за времето, така ли е?
– Благодаря ти, но малко гръмко ми звучи това, което казваш. Аз лично не мисля, че мога чак такива заслуги да си припиша. И не съм съгласен, че прогнозата за времето някога е била подценявана. Винаги хората са я гледали с интерес, дори да е представена без презентатор. Ние живеем във времето. Всеки иска да знае дали ще вали на следващия ден, най-малкото за да прецени как да се облече. Прогнозата за времето е едно от малкото неща, които помагат да се прозре бъдещето, при това доста успешно. Всеки иска да надникне в бъдещето за мъничко.
Един телевизионен пример ще ти дам в подкрепа на твърдението ми – рейтингите това показват – времето е едно от най-гледаните неща. Неслучайно има канали, които само това показват, т.нар. weather chanel. Има маниаци в различни страни, които гледат канала за прогнозата за времето нонстоп. Не ги интересува нищо друго.
– Влияе ли времето на настроението?
– Когато времето е мрачно, хората са мрачни. Ако пък е слънчево и си потиснат, времето ти помага да се усмихнеш. Аз винаги съм казвал, че трябва да се абстрахираме от времето и че времето вътре в нас трябва да е слънчево. Това е най-важното. Ако ти е слънчево в душата, можеш да се усмихнеш и на гръмотевиците.
– Ти винаги си усмихнат, но ако емисията е била пълна с лоши новини, това не променя ли настроението ти?
– Точно затова не гледам емисията, за да не ми влияе на настроението. Новините по принцип са лоши. Дори хората някак очакват новините, за да чуят лошите неща, които са се случили. Аз имам привилегията да изляза и да кажа, че животът не е само убийства, кражби и всякакви лоши неща, които са се случили през деня. Лошото е само мъничка част от него, животът е слънце, радост, усмивки.
– А какво влагаш ти в тази прословута реплика, че няма нищо по-хубаво от лошото време?
– Промените във времето ни помагат. Природата си знае работата и е прекрасно, че времето е разнообразно. Няма лошо време. Суперсубективно е да кажеш, че слънчевото време е хубаво време. Гледай колко е хубаво днес, когато вали! Вчера какво беше? Вчера беше 40 °С във Велико Търново.
– Кога си измисляш думичките, сутрин или…
– Сутрин не може. В редакция „Време“ всеки е „и сам воинът е воин“. Трябва да си подготвя всичко сам – и картите зад мен, и всякакъв друг бекграунд, цялата емисия я подготвя всеки сам. Сутрин има време само за някои доизглаждания, но няма как да измислиш пет (колкото са сутрешните емисии) малко или много различни текста. Подготвям си текстовете вкъщи от предишния ден, прогнозата в рамките на един ден е доста устойчива и позволява подобна предварителна подготовка. Рядко, но се случва и това да съм подготвил съвсем различни текстове и сутринта да видя, че нещата са се обърнали с главата надолу. Аз, да кажем, съм се подготвил да говоря за слънчево време, а то някакви облаци са се задали. Тогава в движение променям всичко.
– Усещаш ли се като човек, който е прокарал нещо ново в презентирането на времето? Емоционалното човешко участие в представянето на прогнозата е характерно за всичките ти колеги от Би Ти Ви, но сякаш твоето е най-изразително.
– Благодаря ти много за това, което казваш, но…
– А за такива неща се иска смелост, защото, когато нещо не е правено досега, как да си сигурен ще се хареса ли, няма ли да се хареса на хората…
– Иска се смелост, когато трябва да разчупиш рамки, които дълги години са били създавани. Освен това аз работя в най-голямата телевизия и не мога да си позволя произвол и да правя лоши неща. Много са тънки нещата. За да звучиш по-различно и да излезеш от шаблона, се иска кураж. Може да прозвучи нескромно, но трябва някой да реши да…
– …действа!
– Да. Иначе нещата биха си останали така. В предходните години хората не разбираха точно какво ще бъде времето. Синоптиците излизаха с показалки пред едни сложни карти, използваха много професионална терминология, която не е понятна на хората.
– Случвало ли се е да чуваш от зрилети „Абе, я си гледай работата и не ме карай да се усмихвам. Кажи колко градуса ще бъде утре и повече да не се разправяме“…
– (Смее се.) Има и такива хора. Но в големите медии по света прогнозите се представят доста разчупено. В Англия например има канали, в които прогнозата за времето е цяло шоу. Представена е с много чувство за хумор, свойски, приятелски и без да има и следа от този стил на говорене, който е по-скоро научен, отколкото публицистичен.
Имам подкрепата и на колегите си и това е много важно за мен.
– Може би в Англия правят шоу, защото се налага да се презентира едно и също лошо време. Впрочем мислиш ли, че ти и колегите ти сте облагодетелствани от това, че в България времето е разнообразно?
– Не просто разнообразно. България има един от най-хубавите климати. Имаме разкошно време. Но и тук се случва времето да не мърда, да е в общи линии едно и също цял месец. Това е характерно за зимата и есента. Тогава се опитвам да покажа на зрителите онова, което чувствам: „Писна ми от това едно и също време.“
– Стремял ли си се към това да работиш в телевизия?
– По никакъв начин. Животът и съдбата решиха вместо мен.
– Имаш ли други амбиции – да станеш водещ на предаване или нещо такова?
– Много обичам професията си и се надявам тя да не се превърне в рутина. Ако нещо такова се случи, само тогава бих се замислил за промени, за нещо друго…
Синоптично „абракадабра“ настроение
►Разкошно лятно слънце огрява цялата страна.
►Горещо, горещо, ама видяхме, че и повече може да бъде.
►Само допреди дни съревнованието беше в литри на квадратен метър, а сега е в градуси.
►Най-горещият ден от тази седмица ще бъде неделя. Но колко да е горещо? Най-много температурите да достигнат 36 градуса.
►Жегата расте освен в градуси и на височина.
►Лятото продължава и не е ли това най-важното, и не е ли това повод за усмивки. Широки!
/
►Здравейте! Пак се събудихме с гръм и трясък.
►Валежите не си дават почивка дори през нощта.
►Това, че през нощта гърмя и трещя като за последно, не означава, че бурите са преминали.
►Планината остава без настроение.
►Точно днес е идеалното време за неходене на планина.
►Ще си остане по-скоро хладно, отколкото прохладно.
►Валя, гърмя, бушува, но как да му се разсърдим на времето, като точно за почивните дни обещава да бъде хубаво.