Етно чанти
от Мирослава ИВАНОВА
Снимки © BeLIGHTE STUDIO
Това червено бижу със златни дракони вероятно пристига директно от Китай. Притежателката на чантата обаче я е получила като подарък, купен от малък гръцки остров. Кръглата плетеница в средата символизира щастие. Кой казва, че схемата на щастието е проста?!
Вярвам във всичко, което може да образува двойка – в кафето с коняк, в късите коси с асиметричен бретон, в дългите пръсти, украсени с авторско бижу, в уискито с лед, в книгите с хубави предговори, в жените, които имат мъже. Все неща, които не биха били нищо поотделно, ако не бяха подкрепени, обяснени или просто разкрити чрез нещо друго. Вярвам в нечистите неща или в нещата, които не са чисти. Вероятно вече се питате къде е тук мястото на чисто етночантите? Дори няма да споря дали са чисто етно, или имиджът им е съшит с дебели фолк (разбирайте народни) конци. Само прибавям към горния списък и това, че вярвам в жените, които имат поне една чанта чисто етно.
Този аксесоар е
по-видим от другите
и затова дамите, които го носят, не остават незабелязани. Не мога да кажа, че предизвикват респект, но определено будят интерес. Жените, притежателки на такива чанти, обичат свободата и живеят… сферично, както би казал Фелини. И би го обяснил: „Да живееш сферично, означава да живееш в много посоки.“ Те не са от онези мадами, които не искат да имат нищо общо с мъж, освен ако не могат да се омъжат за него. Аксесоарите от етновид много приличат на неустоими мъже, които страшно искаме да прелъстим, сваляме ги от рафта, но много бързо разбираме, че не можем да имаме връзка с тях. После прибираме придобивката в гардероба подобно на визитката на неустоимия – в огромния визитник. Пазим я като някаква възможност и като спомен за задоволена потребност.
За повечето жени сдобиването с етночанта е свързано с преодоляването на някаква психологическа бариера, покрита с надписи, които непрекъснато „опяват“: „Това не е за теб! Това не е твой стил!“
Въпреки този факт
„етно“ означава по-лесно за купуване, отколкото за съчетаване.
По отношение на носенето етното си остава някакво табу въпреки опитите на дизайнерите да ни възпитават във въпросния стил, въвличайки етноелементи в облеклото. Оттук произтича и едно от предимствата на етночантите – те
никога не са демоде
защото никога не са били на мода.
Те са повече желани, отколкото употребявани, и са единствените чанти, които купуваме с ясното съзнание, че няма да носим или че ще ги разходим, но само веднъж. Обикновено толкова дълго време минава между покупката и момента, в който намерим с какво да я съчетаем, че вече тя ни е омръзнала.
Купуваме етночантите не защото ни трябват, а защото имаме емоционална нужда от тях.
Впрочем не е вярно, че тези чанти могат да бъдат открити само в магазините, гардеробите и в някои музикални видеоклипове
Има жени, които използват етночантите, и то най-вече през лятото. Сандалите и чехлите пасват на много от тези чанти. Подходящите дрехи и обувки към тях се удават за намиране на по-артистичните жени. Онези, чиито професии не изискват специален дрескод, по-лесно развиват въпросната артистичност.
Понякога носенето на такава чанта, когато тя не е съчетана добре и не е съобразена със ситуация, повод и среда, може да бъде абсолютно доказателство, че гордата притежателка на така прехваления от мен аксесоар е абсолютна откачалка.
В този смисъл едно от хубавите качества на етночантите е това, че те
могат да бъдат и проверка за жената
Артистичността не е достатъчна, необходими са интелект и култура, за да притежаваш етночантата.
Колко стилове и епохи можете да съчетаете, за да постигнете онзи външен вид, който ви кара да се чувствате добре от главата до петите? А колко държави? Представяме ви една частна сбирка на етночанти, които предизвикаха интереса ни. Притежателката им пътува много. Някои от тези прекрасни изделия тя е получила като подарък, други е купила сама.
Цените им варират от много ниски до високи (когато изделието е от качествена кожа и е ръчна изработка).
Колекционерката на етночанти твърди, че парите, които е похарчила за тях, са като монети, хвърлени във фонтана на място, където искаш да се върнеш. Етночантите є създават усещане, че я очаква повторно пътуване дотам, откъдето идват те. Гледа на тях като на ритуално включване в определена култура.
Тук имаме чанта от Мароко. Като махнем бродериите, твърде цветни за онова време, тази чанта много прилича на онези, които по времето на социализма се продаваха в магазините на СБХ и бяха купувани от мъже и жени, предимно поети, артисти, художници, интелектуалци и други свободолюбиви хора.
Патагонска чанта. Нали знаете израза „Говориш ми на патагонски“, който се употребява, когато нищо не разбираш от онова, което ти говори някой. Е, понякога не можеш да разбереш нищо за произхода на чантите освен очевидното – просто защото продавачите на тези аксесоари говорят съответните им екзотични езици.
Естествен велур и ръчни бродерии от Непал. Въпреки че на тези територии най-честата и притегателна гледка са високите върхове на Хималаите, очевидно местните хора копнеят за цветя.
Перу. Не е необходимо да ходите чак до Мачу Пикчу, за да имате подобна чанта. Моделът е прост, а за материал можете да използвате някоя от старите тъкани престилки на баба ви. Мотивите толкова си приличат, че сигурно си мислите, че сме снимали чанта менте и нещо ви баламосваме.