Жените и мъжете обичат различно
април, 2010 г.
© Yuri Arcurs – 123rf.com
Във времена, когато е трудно да намериш нещо, което все още не се е превърнало в унисекс, мъжете и жените продължават да обичат по различен начин.
Скъпи момичета и жени, преглътнете следващите факти, колкото и горчиви да са те, и се радвайте, че все още съществуват разлики между мъжете и жените.
Трудно се разговаря с мъжете, особено когато става дума за взаимоотношения и чувства. Те не са способни на вярност, колкото нас, и винаги бягат от решаването на проблемите… Тези и други женски упреци към различни страни в поведението на мъжете звучат почти христоматийно и не се променят с течение на времето. Защо ли?
„На мъжете не може да се вярва“ – коя ли жена не е изричала тази или подобна реплика? Кой от мъжете не е чувал подобен упрек от женска страна? Но не е толкова лесно да се правят обобщения по повод мъжките особености. А и не бива.
36-годишният Иван е женен от девет години, синът му расте. Ето какво споделя таткото: „Искам да избягам някъде за няколко дни и това мое желание се появява поне 20 пъти годишно. Никога не го правя. Съпругата ми обаче много често си хваща куфара и заминава на почивка.“
Докато мъжете плуват по течението
жените просто действат. Тези противоположни стратегии на поведение са свързани с най-първия опит в любовта, с който всички ние разполагаме – любовта към майката. В ранните детски години момчето си въобразява, че е буквално всичко за майка си. Тази грешка в своето мислене синът поправя някъде към 3- до 5-годишна възраст, когато забелязва, че обект на интерес, грижи и желания е не само той, но и неговият баща. Откритието предизвиква у детето едновременно и тревога, и чувство на облекчение. Това е времето, през което искрената любов на сина към бащата и очакването за взаимност са свързани с хомосексуалността.
По тази причина бащата и синът несъзнателно избягват проявите на нежност, което усилва у детето болезненото чувствонанесподелена любов.
На момчето остава единствено да съхрани спомена за първата и безусловна майчина любов и едновременно с това да преодолее това чувство
като се учи да гради отношения с други жени
Много мъже обаче продължават да възприемат майчината любов така, сякаш не са напуснали утробата на родителката си. Когато мъжът асоциира образа на своята спътница с този на майка си, той трудно проявява инициатива в отношенията и е обзет от несъзнателен страх да не бъде изоставен, да не бъде отхвърлен и да не изпита самота.
Сексуалното развитие при жените протича по друг начин поради факта, че любовта на дъщерята към бащата е хетеросексуална.
Това означава, че момичето има шанс да познае трепета, нежността и уважението в любовта още в най-ранна детска възраст. Общуването между дъщеря и баща са първите опити за взаимоотношения в двойка. Този контакт обогатява личността на момичето, дава на жената свобода на чувствата и действията, но в същото време
повишава нейните любовни очаквания
Вероятно вече не се чудите защо срещата между мъжа и жената винаги е среща на две противоположни представи за взаимоотношения, на различен опит.
Когато мислят за своята сексуална идентичност, представителите на двата пола си задават различни въпроси.
Мъжете по принцип се страхуват да не би да не успеят да задоволят партньорката си сексуално. Жените от своя страна се питат какво точно означава това да бъдат жени. Да се държат така, както се държат майките им, или да се обличат като фотомодели? Или пък да се държат като деца, подобно на сестра си или приятелката си?
Женствеността се усеща като непълнота
– като дефицит от нещо.
Освен това жените са убедени, че единствено любовта е в състояние да ги отърве от всички възможни проблеми и грижи. Подобна илюзия превръща любовта в абсолют. Ноабсолютната любов, която жените мечтаят да изпитат, никога не може да бъде съсредоточена в реален мъж.
Тогава на жената є остава едно-единствено убежище – любовта към бога. Отсъствието на реалната любов жените заместват с отдаване на професията си или с любовта към децата.
„Той не ме разбира“
Мъжете сякаш не вникват достатъчно дълбоко в терзанията на своите приятелки или съпруги. Жената възприема отношенията преди всичко като устен договор. Оттук и честите упреци към партньора. „Ти въобще не разговаряш с мен“, което в превод означава: „Ти въобще не ме разбираш.“
В тези фрази много ясно личат различните психологически потребности на двата пола. На жените им е необходимо да изразяват своите емоции вербално. Голяма част от тях се нуждае от това да обсъжда с партньора всички малки детайли от протеклия ден. Благодарение на общуването те осмислят своите преживявания и разбират по-добре себе си. Мъжете са устроени по друг начин. В зоната на техния мозък за речта са отговорни 17% по-малко неврони, отколкото в аналогичния отдел на женския мозък. Освен това мъжете и жените се възпитават по различен начин.
В много редки и крайни случаи момчетата разговарят с майките си за своите чувства.
В резултат на това жените могат да говорят за своите преживявания, а мъжете предпочитат да използват думите пестеливо и основно за предаване на информация.
Независимо от факта, че жените не престават да обвиняват мъжете в това и онова, нещата не са толкова черни. В голяма част от случаите
между съпрузите съществуват диалог
и разбиране. Те си помагат взаимно и могат да се опрат един на друг. Огромен процент от жените споделя, че съпрузите им са готови да разговарят с тях по важните въпроси. Това са разговори, в които мъжете са готови да дадат съвети, да споделят своя опит и да вдъхнат увереност на жената.
„Той бяга от проблема“
Потребността на жените да формулират всичко личи и в случаите на конфликт, когато обичайното поведение на мъжа е да се обвие в… мълчание. Мъжете обясняват мълчанието с нежелание да разстройват жената допълнително. Но истина ли е това? „Защо да обяснявам на приятелката си, че не желая да я виждам повече? Ако престана да є звъня, тя сама ще разбере, че всичко е свършило“ – споделя Краси М.
Според психолозите страхът на мъжете да обясняват е всъщност страхът от собствените им чувства.
Като избягват решението на проблема, мъжете забравят за това, което ги безпокои. По този начин те успяват и да защитят собственото си самочувствие.
Като не успяват да преживеят раздялата с майка си, мъжете несъзнателно действат по модела, според който свикват да избягват привързаността. Те не се разкриват, не искат да градят отношения с една-единствена цел – да не би отново да преживеят разочарованието на раздялата. Ето защо по-голямата част от мъжете е ориентирана към професионалната си реализация, с която са свързани, и към целите, които си поставят и с които заместват взаимоотношенията в двойката.
Поведението на много жени може да бъде определено като тревожна привързаност.
За тях е важно да чувстват на всяка цена близостта на партньора. По този начин мъжете и жените посвоему се справят с детските травматични преживявания. В резултат на което жената се стреми към мъжа, а той страни от нея. Според специалистите това бягство е свързано и с особеното
отношение на мъжете към смъртта
Взимането на решение означава да се лишиш от възможността да се върнеш назад. Мъжете се стремят да избегнат подобни терзания и се държат отпуснато и вяло, сякаш са мъртви. Тази невротична тактика позволява на много мъже да се освободят от чувството за страх, като предоставят на жената възможността да действа вместо тях.
Друг факт, който държи жените на Венера, а мъжете – на Марс, е отношението към секса, което се свързва донякъде с отношението към смъртта.
Жените правят секс, за да бъдат любими. Мъжете се обясняват в любов, за да могат да правят секс.
Думите „имаш едно наум“ според жените означава следното: „Така, както правиш любов с мен, сигурно я правиш и с всяка друга жена. Но ако ми кажеш, че ме обичаш, веднага придобивам чувството, че съм единствената и неповторима жена.“ Очевидно е, че мъжете и жените влагат различен смисъл в сексуалността. Мъжете заявяват, без да се колебаят: „Сексът е потребност.“ Според последователите на Фройд подобно твърдение е свързано с особеностите на мъжкото либидо, което
може да „прави“ разлика между любов и секс
С други думи, жените обичат като богинята Венера, а мъжете правят секс като бога Марс.
Изневярата на партньора и в още по-голяма степен раздялата с него карат жените да се измъчват с въпроса: „Истинска жена ли съм аз?“
Реакция, която е немислима за мъжете. Тях по-скоро би ги мъчила въображаемата сцена как партньорката им прави секс с някой друг мъж, със съперник. Склонността на мъжете да отделят любовта от сексуалното удоволствие има неприятни последици за техните партньорки. Горките жени са принудени да живеят с мисълта, че техните партньори са полигамни по своята природа. Какво изпитание за различната женска природа! Дори жената да има цяла колекция от мъже, за нея винаги ще има „един“, „истински“ мъж, около когото тя ще организира своя живот. Дори и да са влюбени, мъжете никога не се посвещават изцяло на жената до себе си. За мъжа съществува една жена, която той нарича „мамо“, и това е любов до гроб.
Противно на всякаква логика обаче, именно жените са тези, които завладяват мъжете, а не обратното. Така твърдят психолозите. Попаднали в плен на женственото излъчване, мъжете често са готови да се предадат без бой на първата срещната непозната. Мъжът мисли за удоволствието, жената – за любовта. На жената є е необходимо мъжът да бъде до нея. Мъжът се нуждае от дистанция и собствено пространство, в което може да диша свободно. Но така излиза, че е зарязал жената, за което тя, разбира се, го упреква. В същото време мъжът не разбира в какво се е провинил. Защо жената го ругае?
„Помощ! Искам мама да се върне!“
Професионално за различията
Според френския психотерапевт Жерар Лелю (Gerard Leleu) мъжкият „страх от любов“ е причина за многовековната дискриминация на жените.
Женските полови органи винаги са предизвиквали у мъжете противоречиви чувства. В преданията на различни народи вагината се описва като тъмно и влажно място, всепоглъщащо блато, морски дълбини, в които можеш да се загубиш… Широко разпространена е и фантазията за „ранената“ вагина, която кърви. Женската сексуалност винаги озадачава мъжа дори днес, когато и двата пола знаят много един за друг. Така например те не престават да се чудят как е възможно жените да изпитат много поредни оргазми, а мъжете да „излизат от играта“ след второто или третото семеизпразване.
Интересен е въпросът, как е възникнала половата дискриминация.
В доисторическите времена мъжът все още не е разбирал каква роля играе неговата сперма в оплождането. И мъжете, и жените смятали, че видът на постепенно закръглящата се бременна жена се дължи на нейните свръхестествени способности. Единствено в обятията на жената мъжът усещал истинска наслада. По тези и по още причини доисторическият мъж се покланял на богинята прамайка, защото бог отец не би могъл да сътвори такова създание, каквото е жената. Преди няколко хиляди години, когато мъжете открили връзката между спермата и появата на живота, е поставено началото на патриархата. След това започнало развитието на селските стопанства, после – развитието на градовете, където и възникнали съвсем новите взаимоотношения и навици. Мъжете завзели властта и оттогава се страхуват, че жените отново ще им вземат главната роля. Това е старо атавистично чувство. На изток и на запад, на север и на юг, по целия свят (с редки изключения) мъжете наложили своите, понякога жестоки, правила, които принизяват жените или поне ограничават техните права и възможности.