ЖИВОТЪТ НА ДРУГИТЕ

 

 

 

Това е заглавието на един уникален германски филм, който ни припомня една отминала действителност. Той описва съвсем нагледно какво означава нарушаване на човешките права. Във филма един служител на тайните служби на бившата ГДР е натоварен да подслушва денонощно писател дисидент и неговата съпруга, което разбива живота и на тримата. Отминала действителност, за която не искаме да си спомняме? Не, вече съвсем чиста българска реалност. Според влезлите в сила промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) отново ще бъдем следени. Вярно, само в интернет, но пък това е едно добро начало. Всъщност ще бъдат следени само престъпниците или потенциалните такива, така че „спете спокойно, деца“.

Но все пак някой знае всичко за вас. Знае къде сте, с кого разговаряте, в какви сайтове влизате, от какво се интересувате. Този виртуален Биг Брадър разполага с всичко това и може да се възползва от него, когато поиска.

„Ама, това е само за престъпниците, аз не съм такъв, и няма от какво да се притеснявам“ – ще възразят някои. А кои всъщност са тези потенциални престъпници и какво ви разграничава от тях? Ако аз имам връзка с жената на някой голям шеф и той настоява да ме следят, това превръща ли ме в престъпник? Превръща ли в престъпници и хората, с които си пиша в Skype или Facebook и за които съответно тези виртуални проследители също ще получават информация? А как ще се използва тази информация, кой ще има достъп до нея и до тези своеобразни виртуални досиета? Въпросите са толкова много и наистина препращат към едни времена, когато да се подслушват хората, бе начин да ги накараш да ти се подчиняват.

„Промените в ЗЕС няма да доведат до безконтролно следене в интернет и гарантират сигурността на отделните потребители.“ Тези успокояващи твърдения на управляващите обаче не ми звучат никак успокояващо. Да, престъпността трябва да бъде преборена, но едва ли точно това ще я сплаши. А и колко кадри на ДАНС и МВР са необходими, за да следят денонощно интернет трафика, публикациите и коментарите, поствани във виртуалното пространство, представляващи заплаха за националната сигурност? Е, поне разкриването на нови работни места за „следачи“ ще намали безработицата и ще подобри икономическия климат в страната.

Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Поне така гласи чл. 30 от Конституцията на Република България. Като един нормален гражданин на тази държава аз искам моите лични права да си останат лични. Гражданските права винаги са били основата на една демократична държава. Нарушаването им по един или друг начин „в името на държавата“ си е чист недемократичен акт, колкото и да се опитват да ни убедят в противното. С него май се връщаме години назад, а претендираме, че сме модерна демокрация и че сме част от ЕС.

Абсурдни и противоконституционни, промените в ЗЕС влязоха в сила. Не знам доколко те ще сплашат престъпниците, които явно вече няма да ползват интернет, за да си уговарят поредния удар. А ако целта на промените е да респектират обикновените граждани да внимават какви мнения изказват в интернет, какво качват и свалят и с кого си пишат, май няма такава опасност. Компетентни специалисти веднага разясниха как може да се справите с тази намеса в личното пространство. Трябва само да се поровите в Google, за да разберете повече. Е, хайде, спете спокойно.