от Ивайло ПЕТКОВ
Мечтаете ли си за такъв живот? Живот, в който небето е прелестно синьо, тревата – съвършено зелена, цветята изглеждат цъфнали като на пощенска картичка, къщите са спретнати, белите им огради лъщят на слънцето, а хората мило се усмихват? Да, бе, такава лигня има само по филмите, ще отсекат реално стъпилите на земята. И ще са напълно прави. Просто цитирах началната сцена от един мой любим филм – „Синьо кадифе“ на Дейвид Линч. В нея всичко изглежда съвършено, но само на пръв поглед. Ексцентрик като Линч не би си позволил подобна „лигня“, затова стига по-далеч, отколкото предполагате, с продължението на сцената. Камерата буквално се заравя дълбоко в тревата, за да ни покаже нещо отвратително – съвсем истински бръмбари, които се катерят един върху друг в ужасяващо едър план. Ами, да, това е нещото, скрито под повърхността, което много хора и не забелязват. Но за други такова „ужасно“ продължение само доказва какъв непоправим циник е този Линч. Бива ли така да развали тази прекрасна начална картина? Уж хората ходят на кино, за да помечтаят и да се отърсят от ужасите на действителността, а той ни поднася подобни ужаси в изобилие в своите филми…
Всъщност за какво наистина ходят хората на кино? Има ли някаква тръпка при влизането в киносалона, или просто това е начин да убиеш час и половина? А не е ли това идеална възможност да си поговориш с приятел, с когото не сте се виждали от години, или да водиш важен телефонен разговор, защото „акустиката в залата е мно’о яка“? Вярно, вече филмите не са това, което бяха преди години. А и в големите мултиплекси се въртят предимно блокбастъри с много спецефекти и оглушителни престрелки, а по-арт заглавията гледаме предимно на София филм фест или на Киномания или просто си ги „дръпваме“ директно от нета. Причините за всичко това са ясни, но кината у нас съвсем не са празни. Напротив, с масовото навлизане на 3D филмите, те започнаха да се препълват все повече. Дори тази година се стигна до парадокса да няма билети за заглавие като „Ледена епоха – 3“. Сега пък Джеймс Камерън ни е приготвил поредния си шедьовър, който, освен че ще донесе несъмнено високи приходи, мнозина смятат, че изцяло ще промени киното. Очаква се „Аватар“ да предизвика истинска революция, подобно на класики като „Гражданинът Кейн“, „Психо“ и „8 и 1/2“, и да издигне удоволствието от гледането на филми на ново ниво. Друг е въпросът, че покрай пуканките, звъненето на джиесеми и досадните разговори това удоволствие отдавна се е изпарило.
Напълно съм наясно, че ходенето на кино, както и самите филми не са това, което бяха преди. Като дете за мен ходенето на кино беше невероятно събитие. Е, на някои филми не успявах да прочета докрай всички субтитри, но въодушевлението от гледането дори и на най-обикновената детска приказка беше несравнимо. Никога няма да забравя как пощурявах, когато гледах първите си анимационни филми, после Джордж Лукас ме пренесе в една далечна и уникална галактика, а точно преди десет години гледах за първи път „Американски прелести“, който направо ме размаза и после не можех да стана от седалката… Сега, естествено, рядко попадам на филм, който да ме впечатли страшно много. Както казва една позната, с която ходим на кино, „от гледането на толкова филми вече станахме прекалено извратени“. Това обаче никога няма да ме откаже от идеята да ходя на кино. Просто тази тръпка не ме е напуснала и на моменти я усещам отново. Мога само да ви пожелая да я изпитвате по-често и вие. В живота ни има прекалено малко удоволствия, за да ги пропускаме, пък бил той и живот съвсем НЕ като на кино.