Заболявания на долночелюстната става
.jpg)
от д-р Цветан ПЕШЕВ, стоматолог
май, 2009 г.
Долната челюст е единствената подвижно свързана кост в човешкия череп. Подвижното свързване се осъществява благодарение на долночелюстните стави. Те са две – лява и дясна – и се намират пред ушните канали. Заболяванията на долночелюстната става, било то възпалителни, или травматични, водят до сериозни последици за целия организъм поради невъзможността човек да се храни и говори.
Снимка © Sasha Radosavljevic – 123rf.com
Възпалителните заболявания на ставата се наричат артрити. Острите артрити се развиват най-често когато инфекция от околните тъкани достигне ставата или при остра травма (удар в челюстта например). Те са силно болезнени и поради това човек силно ограничава отварянето на устата си. Рядък, но много неприятен е ревматоидният артрит, който обикновено засяга големите стави на краката и ръцете, но не е изключено да увреди и долночелюстните стави.
Поставянето на диагнозата и започването на лечението на тези артрити трябва да станат много бързо, понеже, нелекувани, те прерастват в хронични артрити.
Хроничните артрити се проявяват с по-слаба болка, но при тях необратимо се уврежда ставният хрущял. При затваряне и отваряне челюстта започва да се отклонява вляво или вдясно, като това е съпроводено с шум от триене. Особено внимание трябва да се отдели на хроничните артрити, дължащи се на неправилно изработени протезни конструкции. Много често високите мостове, както и тези с неправилни наклони и позиции водят до болки в ставите и развитие на артрит. Сгрешената височина на захапката е фактор номер едно за увреждане на долночелюстните стави.
Артрозите са дегенеративни заболявания на долночелюстните стави. Те се дължат на възрастовите промени, настъпващи във всяка човешка става, но процесите на износване на ставите значително се ускоряват от нелекувани артрити и обеззъбяването.
Без зъби и без протези
В България се смята за нормално човек, като остарее, да носи протези, което е абсолютно погрешно. Най-добре е човек да си умре с естествените зъби. Но по-лошо нещо от носенето на протези е само тяхната липса. Без зъби и протези човек се принуждава да се храни, като изнася силно напред долната си челюст и дъвче на венците си. Ставите силно се увреждат, а ставните връзки се разтягат и в един момент започват т.нар. прещраквания, луксации, блокиране на челюстта при силно отваряне на устата, скованост на ставите, болки.
Лечението на тези промени е почти невъзможно. Загубата на зъбите води до промяна на височината на лицето и хлътване на устни и бузи (т.нар. старчески вид), до увреждане на долночелюстните стави, до невъзможност за хранене и говор, до загуба на кост и невъзможност за задържане на протезите.
Рядко, но много неприятно е получаването на луксация на ставата. Това е състояние, при което поради удар или прекомерно отваряне на устата челюстта излиза извън ставите си и човек остава с отворена уста (не може да я затвори). При такъв инцидент незабавно трябва да се отиде при лекар по дентална медицина, за да намести ставата, защото за часове мускулите се стягат и наместването на ставата става възможно само под пълна упойка.
Много опасни увреждания на ставата се получават при трудно раждане. Когато се използва форцепс, често се притискат ставите на плода, което, освен че ги уврежда, води и до спиране на развитието на челюстта, понеже долната челюст расте най-вече благодарение на ставите си. Поради това за правилното развитие на долната челюст е изключително важно децата да сучат възможно най-дълго време. Всяко дете се ражда с несъразмерно малка долна челюст и първите години от живота му са много важни за правилното й развитие.