„Забранена любов“ и Фелини
За лицемерието на вкуса
от Мариана ЯНЕВА
май, 2009 г.
„Здрасти. Какво правиш?“ „Гледам „Забранена любов“. Ще ти звънна след половин час.“ „Ти луда ли си да гледаш тази боза?! Бездарни актьори, кухи диалози, плосък сюжет…“ „Уфф. Гледам филма! Ще ти се обадя след малко.“ „Не мога да повярвам, че и ти си се опростачила! Аз от пет години насам дори телевизия не гледам. А пък „Забранена любов“ не бих гледала, дори и ако някой ми е опрял пистолет в слепоочието. Какво да гледам точно? Тити Папазов, дето не му се разбира какво говори, някаква актриса, която не знае дали е актриса или манекенка, или Бойко Борисов, който се появи преди две серии заедно с Цеца Ризова на някакъв бал…“
Сигурно се досещате, че този телефонен разговор приключи за мен с пропусната серия на „Забранена любов, главоболие и наченки на чувство за вина, че някак неусетно съм напуснала абаносовата кула на истинското изкуство, който обитавам от студентските си години насам, и сега се плацикам самодоволно в морето от солена пот и сладко-кисели сълзи, отделящи се от чалгата и сериалите. Невъзможно! Предишният уикенд нали гледах „Сладък живот“ и „Казанова“ на Фелини (е, честно казано, „Казанова“ едва го издържах!)?!
Сега вече се ядосах. Как може непретенциозният и нелош български сериал „Забранена любов“ да се коментира като филм на Фелини от хора, които със сигурност не са гледали Фелини предишния уикенд? И още по-неприемливо – от хора, които никога през живота си не са гледали Фелини, а само са чували за него и без никакво чувство за вина използват името му, за да изглеждат интелигентни в очите на… Не знам на кого. Ето това е сектантски естетически вкус.
Ако първото и неопровержимо доказателство за наличието на интелект е адаптивността, а второто – любопитството към света, значи не съм се опростачила. И вкусът ми не е деградирал, а просто е направил шпагат върху сериалите от една страна и, да кажем, Фелини от друга. Светът ми е любопитен в цялата си палитра.
Да не говорим, че днес телевизията е диктаторка – ти си това, което тв екрана каже, че си. Бунтът срещу телевизията е лицемерен. Вкъщи антителивизионерите може и да нямат телевизори, но със сигурност киснат с часове в интернет. И дано не се окажа лош пророк, но сигурно в свободното си от телевизия време не четат Достоевски, а… Балдачи, не четат Библията, а Пауло Куельо. Ето това е масово шлифован интелигентски вкус.
Няма какво да се лъжем. Светът става все по-телевизионен, все по-мрежови и по-електронен. Това не е нито само хубаво, нито само лошо. Главата на света ще се пръсне от толкова много информация! Затова той с удоволствие се изтяга на дивана в някой сериал, където времето тече бааавно и от едната до другата серия не се случва почти нищо. В световен мащаб се зараждат тенденция да се правят все по-високобюджетни сериали. Някои от тях (като Lost и Heroеs) гълтат повече пари дори от игрални филми с претенции. Защо ли? Защото в сериалите животът си почива. А ние си почиваме от него пред телевизорите. Тогава си губим времето без угризения на съвестта. Заети сме един вид с гледане на сериала и никой за нищо да не ни закача! Я, пробвайте да гледате така филм на Фелини.
Да си гледа работата моята приятелка, но аз не виждам нищо лошо в това, че гледам „Забранена любов“ барабар с кухите диалози и рецитиращите актьори. Ако искам да гледам Фелини, имам поне пет негови филма в колекцията си. Хм, а не ви ли се струва странно някой, който от пет години не е гледал телевизия, да познава в такива детайли сериалче като „Забранена любов“ и да знае, че в него участват „величия“ като Бойко Борисов и Тити Папазов?
Този някой или чете някое жълто издание (от тези дето обичат да преразказват сюжети на сериали) или гледа тайно „Забранена любов“. Ето за това лицемерие на вкуса ви говоря. Хайде, че почна серията.