от Джоджо Мойс
Превод: Илвана Гарабедян
Спираща дъха история за две необикновени жени, чиито съдби изненадващо се преплитат
Очаквайте „Забраненият плод“ на 5 август!
За авторката
Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналистическа кариера, но мечтата й е да стане писател. Дебютният й роман се радва на положителни отзиви, но големият пробив идва с „Аз преди теб. Необичайната любовна история се превръща в световна сензация с продадени над шестнадесет милиона екземпляра. Критиката го определя като един от най-запомнящите се романи на изминалото десетилетие. По „Аз преди теб“ е заснет и едноименен филм с участието на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, подобно на романа, предизвика истински фурор. Успехът му (над $200 млн. приходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „Последното писмо от любимия“ („Нетфликс“) с участието на Фелисити Джоунс и Шейлийн Удли.
До този момент книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени петдесет и седем милиона екземпляра. Медиите на Острова я обявиха за „най-добрата съвременна британска авторка“. В България Джоджо Мойс има хиляди почитатели, които с нетърпение очакват новата й книга.
За книгата
Петдесетте години на XX век, крайбрежното градче Мерам. Консервативното общество е скандализирано, когато в къщата в стил ар деко се нанася актрисата Аделайн, известна с волния си нрав. Тя се обгражда със свободолюбиви художници, които също не вдъхват доверие на местните. Осемнадесетгодишната Силия Холдън обаче е привлечена от необичайната атмосфера на къщата. С приятелката й Лоти прекарват всяка свободна минута там, откривайки неподозирани удоволствия. Но когато майка й разбира, тя прави всичко по силите си да отдели момичетата от тази среда и дори изпраща дъщеря си в Лондон. Силия се завръща след осем седмици с годеник, чийто баща е търговец на екзотични плодове. Лоти го вижда и… не може да откъсне поглед от него.
Петдесет години по-късно Дейзи се опитва да събере парченцата от разбития си живот. Партньорът й – в семейството и бизнеса, я изоставя само няколко месеца след раждането на дъщеря им. Дейзи решава сама да изпълни поръчката за реновиране на стара къща в Мерам. Собственичката е резервирана, но постепенно я допуска до себе си, споделяйки й фрагменти от миналото. Картината, която изниква под пластовете боя обаче, ще разкрие истината за една забранена любов, чието ехо отеква и до днес.
Откъс
Мама веднъж ми каза, че можеш да разбереш за кого ще се омъжиш, като хвърлиш обелка от ябълка, цялата, през рамо. Тя образувала буква. И поне понякога ставаше така: мама толкова много искаше да види нещо, че просто отказваше да признае, че обелката прилича на седмица или двойка, и си измисляше всякакви В-та или С-та от нищото. Даже и да не познавах никого, чието име започва с В или С.
Не ми трябваха ябълки за Гай. Знаех от първия миг, в който го зърнах; познавах лицето му толкова добре, колкото своето. Това беше лицето на човека, който щеше да ме отведе от семейството ми, щеше да ме обича, да ме обожава и двамата щяхме да имаме прелестни дечица. В него щях да се взирам безмълвно, докато повтаря брачните обети. Неговото лице щеше да е първото нещо, което виждам сутрин, и последното в сладката въздишка на нощта.
Дали и той го знаеше? Разбира се. Той ме спаси. Като истински рицар, с опръскани с кал дрехи, вместо блестящи доспехи. Рицар, който се появи от мрака и ме отведе към светлината. Е, в чакалнята на гарата по-точно. Някакви войници ме притесняваха, докато чаках късния влак. Бях ходила на танци с шефа си и жена му и си изпуснах влака. Бяха ужасно пияни и се опитваха да ме заговорят, без да обръщат внимание на възраженията ми. Отлично знаех, че не бива да говоря с войници, затова им обърнах гръб и седнах на една далечна пейка в ъгъла. Но те постепенно се приближаваха все повече и повече, единият посегна да ме хване, като се опита да го представи за шега, но аз ужасно се изплаших, защото беше късно и не виждах нито гаров служител, нито някой друг наоколо. Повтарях им да ме оставят на мира, но те не спираха. Просто не спираха. После най-едрият – най-бруталният от всички – се притисна към мен, с ужасното си брадясало лице и зловонен дъх, и ми каза, че щял да ме има, независимо дали искам, или не. Аз исках да изкрещя, нали разбирате, но не можех, защото се бях вцепенила от страх.
И тогава се появи Гай. Втурна се в чакалнята и поиска да знае какво си мисли, че прави онзи, и каза, че щял да го ступа здраво. После се изправи срещу тримата, а те започнаха да го ругаят и единият вдигна юмруци пред гърдите си, но след малко, каквито си бяха страхливци, само изпсуваха още няколко пъти и побягнаха.
Аз цялата треперех и плачех, а той ме сложи да седна на един стол и предложи да ми донесе чаша вода, за да се успокоя малко. Беше толкова мил. Толкова внимателен. После каза, че ще почака с мен, докато дойде влакът. И го направи.
И тъкмо там, под жълтите светлини на гарата, за първи път видях лицето му. Истински. Просто разбрах, че това е той. Наистина е той.
Когато казах на мама, тя обели една ябълка, за да провери, и метна обелката през рамото ми. На мен ми се стори, че буквата е С. Мама до ден днешен се кълне, че съвсем ясно била Г. Но по това време отдавна бяхме отминали етапа с ябълките.