Зад синия поглед на Митко Бербатов

За своите двадесет години той е преживял не малко в професията си – и успехи, и разочарования. Но все още песента на Queen “We are the champions” не е звучала за него така, както го заслужава.

Жените се прехласват по красивото му лице. Той е секссимвол за българските тийнейджърки и отдавна е влязал в сънищата им.

Мъжете пък, независимо от клубните си пристрастия, признават безспорния талант на бившия нападател на ЦСКА.

Но в истинската му същност са посветени само неколцина близки приятели. Пред останалите Митко показва само толкова, колкото в момента смята за необходимо. Стане ли въпрос за него самия, очите му бягат встрани или се забиват в земята, сякаш го е страх външни хора да не нахлуят в личното му пространство. Това е кръстът на известните, а за Бербатов славата дойде доста рано…

“Аз съм като всеки друг

макар че се опитват да ме изкарат надут. Вярно, че допреди две години бях по-скромен може би, а сега след трансфера в Германия имам по-високо самочувствие, но аз пак си оставам аз. Само че това го знаят само най-близките приятели”, отговаря ценната придобивка на “Байерн” (Леверкузен) без желание да конкретизира какво е неговият Аз.

И понеже скромността краси само тези, които няма с какво друго да се красят, Бербатов всъщност не проявява излишна скромност, когато говори за себе си. Причина за самочувствието му не е само славата, а многото трудности, които със свои сили е преодолял по пътя си до тук: “По принцип не ме интересува какво другите мислят за мене, защото аз знам кой съм, какво съм постигнал до момента и как съм го постигнал. Моето семейство също знае и това ми стига.” Тези думи са отпор на критиките, които получава понякога от журналисти, или пак щит срещу опитите на странични хора да го определят или да влязат под някаква форма в живота му.

Митко съвсем не се смята за съвършен, но не му е любимо да признава недостатъците си: “Тоя въпрос можем ли да го прескочим? Какво да ти кажа? Може ли например това, че съм несериозен и мързелив. Малко несериозен и малко мързелив ще кажа обаче, защото някои казват, че съм много. Това са ми двата малки недостатъка, които ще премахна с течение на времето. Големи нямам”, натъртва на последното.

Колкото и да не се показва “във вид, удобен за логаритмуване”, най-младият ни национал трудно може да скрие жизнерадостта си. Нищо, че усмивката му и прословутото му чувство за хумор са познати само на тези, които е допуснал на една ръка разстояние. “Случвало се е понякога да се държа както на мен не ми харесва, по различни причини, но обикновено се държа както си ми харесва на мене”, коментира сдържано публичното си поведение.

Причакващите го за автографи фенки вероятно остават разочаровани, когато получат подпис, но не и поглед: “Аз никога не гледам хората в очите – нито, като говоря, нито, като се здрависвам, така съм свикнал. Открай време съм така, още от малък. Аз съм си странен.” Сигурно и за това си има причина, но пак скрита в онзи Аз на Бербатов, за който не ни позволява да знаем много.

Странно емоционален за Водолей, Митко не смята мъжките сълзи за слабост: “Като дете плачех често – доста бели като правех и ме поступваше баща ми. Но и сега се случва да плача. Има една песен на Азис и Томи Чинчири, голяма песен, аз много често я слушам: “И мъжете плачат, когато са сами и когато ги боли.” И стреснат, че е разкрил нещо лично, бърза да се върне към уютната дистанция. “Няма ситуация, в която да се чувствам безпомощен. Мисля, че с всичко ще се справя. Свикнал съм да разчитам на самия себе си. Ако започна да разчитам на късмета, на случайността или на други такива истории…” – отговаря ми той прекалено зряло и веднага бърза да опровергае преценката ми: “Доста често се случва да си патя от прекалена доверчивост в неподходящи хора. Идват при мен за услуги, а аз не виждам другите мисли в главата им. Това може и наивност да е.”

Мъжете, за радост, все повече се грижат за

си. Димитър Бербатов се оказва добър пример в това отношение:

“Суетен съм, разбира се. Сега се грижа повече за външния си вид и някъде около… няма значение колко… съм пред огледалото.” Свикнал да гледат на него като на красавец, Митко съвсем естествено приема идеята да бъде марка: “Смятам, че съм подходящо лице за парфюм например. Въпреки че, не знам даже защо, винаги съм искал да рекламирам пури. Мисля, че ще ми отиват, въпреки че не пуша.”

Но както хубавите жени не са задължително глупави, така и красотата на Бербатов не го прави по-малко

Изглежда напълно сериозен, когато казва, че осъзнава футбола като Божи дар и най се радва на комплименти за професионалните си качества. Голмайсторът на българския национален отбор като повечето успяващи смята, че късмета трябва да го имаш, но е задължително и да му помагаш: “Може отстрани да изглежда, че всичко ми е по вода, че всичко ми е по мед и масло, но само аз си знам, че съм колкото късметлия, толкова и кърък.” Това при всички случаи е преувеличено и според мен звучи като абсолютно излишното оправдание, че си по-добър от някого.

Въпросите стават все по-интимни – за вярата, за мечтите… “Вярвам в собствените си сили и вярвам в Господ. В друго не вярвам. В какво друго да вярвам?”, реагира той, сякаш да си на двадесет и една и да вярваш само в себе си е най-нормалното нещо на света.

в момента се осъществява полека-лека. Аз винаги съм имал само тази мечта – да ставам все по-добър футболист, и въпреки че цял живот се учи футболът – да стигна едно определено място, където са най-големите футболисти.” Така го казва, че почти осъзнавам колко е тежък товарът, който носи на плещите си, и колко е надраснал връстниците си. Нали човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Вярно, в големия футбол и парите са големи, но дали е лесно да си на 20, да живееш сам и сам да проправяш пътя си към върха? За това трябва и характер, а той е нещо извън обикновения късмет.

Все в тоя план нападателят е избрал най-трудния начин да преживява загубите – сам: “Упреквам се, защото винаги си мисля, че съм можел да дам още от себе си. Преповтарям ситуации, критикувам се. Тогава искам да няма никой около мене, да си премисля нещата и никой да не ми говори и да ме успокоява – това го мразя много!”

Бербатов изглежда безконфликтен, той обаче не приема напълно подобно определение за себе си: “Може и така да се каже, но се случва и другото, макар и рядко. А се ядосвам единствено когато правя слаб мач, не са ме пуснали или пък, не дай си, Боже, съм контузен.”

“Бях палаво

не се спирах на едно място, баба ми обичаше да казва: “Да нямаш пирони в дупето?” Постоянно бях навънка, имах белези по краката от падане, от пирони, от ухапване от кучета, от какво ли не – припомня си с носталгична усмивка. – В махалата бяхме 5 – 6 момчета и ни беше много забавно да обикаляме строежите на новите блокове, особено по-високите. Веднъж, бил съм към седемгодишен, се качихме на покрива на 10-етажен блок да играем на криеница. Беше заледено и аз, както си тичах, се хлъзнах и се озовах точно на ръба. Оттогава имам страх от високото.”

Сега страховете на момчето са свързани само със здравето на близките и с това  да не загуби някой от

което значи много за него. Вероятно на тези мисли го е навела неотдавнашната смърт на дядо му, която приел доста тежко.

Син на спортисти, Митко от малък е спечелен за футбола: “Аз много не ходех на училище. До 10-и клас учих в Благоевград, после се преместих за 11-и клас в София. Имам специалност фирмена администрация. Не бях много запален, повече тренирах. Но когато пък ходех, аз бях добър ученик.”

“Дължа най-много на родителите си. Имах щастливо детство, те от всичко са се лишавали, за да има за мен и за брат ми. Сега се реванширам. Искам да се гордеят с мене – признава звездата. – Предполагам, че са доволни, но майка ми все иска да й отделям повече време, като съм тук, защото не ме вижда по 3 – 4 месеца, а понякога и повече.”

Интуицията води Митко във всичките му контакти. Споделя, че от пръв поглед разбира дали някой ще му стане приятен, или не.

Когато е в България, обикновено където видиш него, след малко забелязваш и Тодор Кючуков. Своя бивш съотборник в ЦСКА Бербатов определя като най-важния човек, когото е срещнал досега: “Като дойдох в София, не познавах никого. Горе, в първия отбор на ЦСКА, при мъжете, аз бях най-малкият, никой не го беше грижа за мен, никой дори не разговаряше с мен. Един ден той дойде… Някак си така,

ги познаваш от пръв поглед.”

“Малко приятели имам около себе си. Верните са малко. Имам двама-трима в Благоевград, с които сме още от деца и които са ми останали приятели, но най-близките са ми в София. Като съм сам в Германия, има моменти, в които направо се побърквам и нямам търпение да дойда и да ги видя.” Сигурен е, че самият той е приятел, на който може да се разчита. (И за миг не се съмнявам, че е така. Като го гледах как раздава пари на просяците по задръстванията, си мислех, че не би бил толкова обаятелен, ако не беше добър. И не ги раздаваше, за да ми направи впечатление – те си говореха с него като с човек, когото познават, от когото не вземат за първи път: “Аз съм им спонсор на тях – шегува се звездата и подвиква: “Айде после като мина – пак!”)

Не обсъжда най-интимните си преживявания с приятелите, но не отрича, че в компания споделя някои по-общи неща. Уверява ме обаче, че е джентълмен.

Неустоимият чаровник вярва в приятелството между мъж и жена: “Мисля, че това е нещо много хубаво. С жена можеш да споделиш някои неща, които с мъж не можеш, и да видиш гледната точка на “другата страна.”

Подвластен на настроенията си, на Митко понякога му е приятно да бъде център на внимание в компания, понякога обаче предпочита да не го забелязват. Но това едва ли е възможно. Той е всичко друго, но не и незабележим. Могат ли да не го заглеждат мъжете, които харесват в него футболиста, и могат ли да бъдат обвинявани момичетата, които попадат в мрежите на чара му? По-напористите по неведоми пътища се добират до телефона му и той се оплаква, че понякога това силно го изморява: “Харесва ми да ме свалят красиви жени, но някои не се усещат кога трябва да спрат. А как да се държа с тези, дето ми звънят, а аз дори не съм ги виждал?” Но самият той преследва докрай всичко, към което се стреми – и мечтите, и жените: “Аз от нищо не се отказвам лесно. Мъжът трябва да е постоянен, когато сваля една жена, дори опитът да изглежда обречен на неуспех.”

няма определения, или поне аз още не мога да я определям”, признава мечтата на хиляди момичета. Влюбил се за пръв път, когато бил на 14-15 години, и тя била на толкова. Детски истории, заключава. “За всеки мъж има жена, която може съдбовно да се намеси в живота му, трябва само да я намери. А може и да не се намерят – философства и сам не може да обясни какво точно го привлича: – Като видя една жена, и разбирам дали я харесвам, но и аз не знам как го разбирам. Тя сигурно ме е впечатлила с нещо, но аз не мога да го опиша с думи, само го усещам. Важно е обаче да е интелигентна и да има чувство за хумор, но и да е красива, разбира се. Най-напред гледам краката, те най-силно впечатление ми правят. Като видя хубави прави крака…” Пак прекъсва мисълта си и за по-лесно обобщава, че още не знае каква жена би могла да го задържи.

“Ревнив съм, много! Не мога да приема една жена да се вижда с мен, да правим секс и същевременно да го прави и с други.” Иначе, ако става дума за съперничество между двама, жената трябва да реши с кого да остане: “Нейна е главната роля. Тя трябва да избере, а не единият да се оттегли в полза на другия.”

Дали е романтичен? “Понякога да, понякога не. Когато искам, мога да бъда. В границите на нормалното.”

Не е сигурен какво търсят жените в един мъж: “В днешно време е трудно да се каже, защото се гледат парите и колите. Ние не искаме да го приемеме това, обаче такава е действителността в България. Хубавите ябълки слоновете ги ядат. Болшинството са такива.”

Фаталист, способен да се забие в най-разкопаната улица, ако котка е минала пред колата му, Бербатов категорично не иска да наднича в бъдещето и пак се сеща за баба си, че каквото е писано, то ще стане.

За разлика от повечето си връстници футболистът е лишен от възможността да разполага със

Тренировки, лагери, пътувания и постоянен режим са цената, която спортните звезди неизбежно плащат. А как обича Бербатов дискотеките и каква слабост му е киното… При първа възможност прелита до София да си навакса пропуснатото, пък било и за няколко часа: “С добра компания винаги става хубав купон. Дискотека, танци до ранни зори…” Ако е с жена? “Това само която е с мен ще го разбере. Няма да обяснявам”- демонстрира дискретността си.

Ако говорим за скритите таланти, Бербатов би могъл да бъде и…  график. Казва, че рисува, защото му идва отвътре. Но съвсем в свой стил не “споделя” и рисунките си, вероятно защото пак са израз на Аз-а, който толкова ревниво пази.

И него не го е подминала “черната” музика: “Слушам доста рап напоследък, даже и аз се учудвам самият. А когато съм уморен и искам да се отпусна допълнително – македонска музика. Обожавам да слушам македонска музика, просто като чуя такива песни, имам направени дискове… Като си пусна в Германия, просто супер! Мед ми капе от сърцето! Сууупер! Направо се побърквам!”

Принуден е да няма претенции за храната – все едно, няма кой да му готви и се храни по ресторанти. Психическото напрежение на ежедневието пък е разбило съня му и се оплаква, че се върти с часове, преди да заспи. Чете нещо, говори по телефона или стои в “лафчето”, но признава, че и чатенето му омръзва и зависи от настроението му. “Редовно следя спортните вестници и филмовите списания. И “Бела” си купувам от това лято – интересно ми е какво четат жените, какво ги интересува, как мислят.” Нищо лошо не иска да каже за германките, но българските жени за него са над всички, които е виждал. А е виждал всякакви.

Известен като маниак на тема кино, Бербатов със съжаление констатира, че езиковата бариера му пречи да гледа новите неща. Купил си е портативен DVD, който е с него по лагери и самолети. Когато е сам, обикновено гледа филм, ако не играе на… плей стейшън: “Някои може да си мислят, че това е детска история, но тук са в грешка, мога да им кажа. Целият отбор на Леверкузен това прави и си менкаме дисковете.”

И все пак най-голямото му удоволствие, онова, което с нищо не може да се сравнява, е

Той е от онези щастливци, които вероятно е имал предвид Конфуций, като е казал (перифразирам абсолютно произволно), че нямат работни дни, защото имат любима работа: “Нищо не е по-приятно от това да тренирам, да докосна топката, е най-хубавото преживяване!”

Неизбежно се налага да опровергаем подзаглавието. Външността си е външност, но красавецът се дразни, когато го възприемат само от тази страна. И с право, защото откритието на Димитър Пенев вкара най-много голове за националния отбор през миналата година и вече се доказва не къде да е, а в Бундеслигата и в Шампионската лига, където конкуренцията в това глобално и мащабно явление – футбола, е безмилостна. Вярно, че не играе толкова, колкото ни се иска, но малкото му влизания бяха все “пълни”, затова суперлативите на немската преса за спасителния жокер на първия във временното класиране не са преувеличени.

„Той е невероятен талант и притежава необходимите качества да постигне нещо голямо в кариерата си. Показа го с трите си гола срещу “Бохум”. Мисля, че е единственият от резервите в отбора, който има място в първия тим. Единственият проблем е, че понякога е малко мързелив, но се опитва да го промени. Смятам, че

попада в десетката с най-добри играчи на неговата възраст в Европа.” Това са думи на този, от когото зависи титулярното място на Митко в настоящия му клуб – треньора на „Байерн“ (Леверкузен) Клаус Топмьолер. Берти Фогтс (бивш треньор на “Байерн” и националния тим на Германия) е на мнение, че Бербатов е най-достойният заместник на двамата най-силни нападатели в тима Улф Кирстен и Оливер Нювил и е с най-големи шансове да влиза често в игра. Списание “Кикер”: “Двадесетгодишният Бербатов се оказа отлично попадение в зимната селекция на отбора.” “При силната конкуренция за титулярно място в нападението на „Байерн“, изненадващо на преден план излезе двадесетгодишният Бербатов.“

Немците не се славят като хора, които са щедри на комплименти. Господ е дал достатъчно, остава само футболният ни талант да си тананика по-често “Ще се борим докрай!” – от същия онзи шампионски химн на Queen. За да звучи и за него – така както го заслужава.