ЗАЕКВАНЕТО

Речта на Ирина
 
от Мирослава ИВАНОВА
Снимка Димо Димов
 
юли, 2011 г.
 
 
Ирина Папанчева е била заместник-кмет на София (2006–2007 г.) и отговорник за политики, медии и комуникации в Европейския форум на хората с увреждания в Брюксел (2008–2009 г.). Координатор е на EQUAL-SEE – Експертиза за качество на услугите в Югоизточна Европа. Основател и председател на Българската асоциация за подкрепена заетост (БАПЗ). Основател, пръв председател и понастоящем член на управителния съвет на Сдружение за инициативи по заекването www.zaekvane-bg.com. Съучредител и член на управителния съвет на Агенция за социално включване. Акредитиран консултант и магистър по европейска интеграция и развитие – европейска политика и социална интеграция, от Свободния фламандски университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel VUB). Журналист. Лектор и обучител на национални и международни конференции и семинари.
 
Поканих я на разговор по темата заекване, но бързо разбрах, че срещата ми с нея ще бъде като една от онези дълги и приятни разходки, когато се отдалечаваш повече от обичайното. Колкото повече говорех с нея, толкова повече исках да говоря с нея. Има три издадени книги. Върви страстно по стъпките на аржентинското танго. Пътува много и надалеч. И… заеква, но го долавям само с крайчеца на ухото си. Разбирам, че хората с такъв проблем живеят в своеобразен парадокс. „Ние можем да говорим гладко – казва ми тя, – когато сме сами. Много от нас с роднини или приятели и в неформална обстановка сме способни с часове да „произвеждаме“ гладка реч.“
Ежедневието на събеседничката ми е моделирано от презентации, конференции, заседания, представяния на книги, интервюта и всякакви други активности, свързани с говорене пред микрофон.
„Когато се чух за първи път да говоря по националното радио, се разплаках… Преди това не бих могла да си представя момент, в който, първо, някой ще се заинтересува от мен и дейността ми, за да ме запише по радиото, второ – аз ще се осмеля, и трето – ще чуя интервюто. Беше изключително и се чувствах така не от суета. Същото беше и когато ми платиха първия хонорар за презентация. Бях страшно щастлива и горда. Казах си: „Господи, никога не съм си представяла, че ще получа пари за това, че ще говоря.“ Тогава пък не съм предполагала, че по-късно непрекъснато ще имам презентации и ще се случва да изкарвам много повече пари от това, че говоря, въпреки че пак заеквам.“
 
Преломът по отношение на заекването
настъпил в нея, когато била на 22 години. До този момент, както казва Ирина, „страдах неистово и предпочитах това никога да не се беше случвало с мен“. Впрочем генерално причината за заекването не е установена. Има теории, които наблягат върху психологически, неврологични или генетични аспекти на възникването му, но няма конкретна доказана причина за появата му. Интересно е и че човек не проговаря, заеквайки. Проблемът се появява по-късно при децата, но много малък процент от заекващите деца остават и заекващи възрастни хора. Затова е изключително важно при появата на такъв проблем в детството да има правилно отношение от страна на родителите. Друга интересна подробност е, че на всеки трима заекващи мъже се пада една заекваща жена. Както Ирина обича да се шегува, заекващите жени са рядкост и това ги прави още по-изключителни.
Днес събеседничката ми е благодарна за това, че е срещнала толкова прекрасни хора от цял свят, които също заекват, и е имала толкова страхотни преживявания с тях.
„Не знам каква щях да бъда сега без заекването, но знам, че моят съзнателен и професионален интерес към хората с увреждания тръгна точно от това. Знаех какво е да си различен по такъв начин и какво е да си дискриминиран. Това разви у мен много силен стремеж към изучаване на правата на хората с увреждания и отстояването им. Следващата стъпка беше да информирам и да дам сила и на други да отстояват своите права. Защото зачитането на правата на хората с увреждания не зависи само от околните, а и от самите тях.“
Последната инициатива на Ирина е
 
Българската асоциация за подкрепена заетост
Самата тя е основател и председател на асоциацията. Терминът „подкрепена заетост“ означава услуги, които дават възможност на хората с увреждания да бъдат трайно наети на работа на отворения пазар на труда с реално заплащане. Тези услуги предлагат различни видове подкрепа, като намиране на работа и коучинг, осигуряване на помощни средства, които да улеснят лицата в изпълнението на задачите им, специализирано обучение за извършване на работата, индивидуална подкрепа и супервизия. Изследванията показват, че подкрепената заетост дава по-добри резултати за работниците от по-традиционните форми на защитена заетост и че може да бъде приложена към всички хора с увреждания.
Питам Ирина как би убедила един работодател да наеме например човек, който заеква, на комуникативна длъжност. Тя ми отговаря, че човекът, който заеква, винаги ще се старае да компенсира този факт. Той би бил по-усърден и по-дисциплиниран от останалите. Заекването развива у хората с такъв проблем стремеж да покажат, че могат. Работата за тях е поле, в което да докажат, че имат качества. Много от тях са изключително квалифицирани, говорят няколко езика и имат няколко магистратури. Професионализмът няма нищо общо с начина, по който произнасяш думите. Сред хората, които заекват има блестящи професионалисти във всички области, включително и на комуникативни длъжности.
„Освен това – продължава тя – хората, които заекват, се запомнят много по-лесно от хората, които говорят нормално. Когато съм на конференция и дойде време за въпроси, всички вече са уморени и трудно се концентрират и изслушват въпрос, зададен от някой гладко говорещ. В един момент ставам и аз. Започвам да заеквам, задавайки въпрос или правейки изказване… В момента, в който започна да говоря, изведнъж всички се фокусират, слушат и съответно после дори ми ръкопляскат. Случвало се е след такава моя изява при мен да идват хора и да търсят професионален контакт.“
Изразявам пред нея на глас възхищението си, че е успяла да превърне заекването в оръжие. Не, това е грозна дума. Превърнала го е в ефект, в достатък.
„Ако не бях направила това, какво тогава?! Да се самосъжалявам?! Да стоя в ъгъла?! Да си избирам професии, които не са свързани с говор, защото заеквам?! Това не означава, че няма моменти, в които ми е неприятно и когато самочувствието ми спада… Но бързо ги преодолявам и си казвам: „ОК. Днес заеквах повече, тези хора ще си кажат „горкото момиче“ и какво от това? Нека да си мислят, каквото искат. После ще има дни, в които няма да заеквам толкова, и пак ще се чувствам спокойно. Това е положението. Но това не е примирение, а приемане.“
От Ирина запомних още, че големите житейски драми за повечето хора с различни видове увреждания, са
 
общочовешките драми
Онези, които всички ние преживяваме в личен или професионален план.
„Заекването е една точица от цялата ми идентичност. То не е нещо, пред което всичко останало може да се изгуби“ – усмихва се Ирина. Казва още, че харесва у себе си любопитството, това, че е съхранила детинската си почуда от живота.
Знаете ли? Ако сте успели да я чуете през моите уши, много вероятно е вече да сте си казали: „И аз искам да заеквам.“ Най-вече заради това, че е извървяла онзи дълъг път от времето, когато като малка е страдала неистово, че има този проблем, но го е оставила зад красивата си стройна осанка и е извикала: „Аз мога да говоря! Аз мога да говоря!“
Ние сме жени, ако продължим да чуваме гласа на нейния път и ако сме честни, по-скоро бихме си казали: „И аз искам да бъда кралица!“
 
Към слушателите
► Не допълвайте изреченията на заекващия. Само човекът, който заеква, знае какво иска да каже. Допълването обикновено го напряга още повече и изпраща послание за липса на търпение от ваша страна, дори когато намерението ви е било съвсем друго.
 Не прекъсвайте, изчаквайте, когато се получи пауза, защото паузата може да е знак за речеви блок.
 Не се притеснявайте от това, че човекът заеква. Той е събеседник като всички останали. Просто му е необходимо повече време, за да се изкаже. Това нищо друго не означава. Не означава, че е нервен, че е стеснителен, че е комплексар, а просто само че заеква.