ЗАЩО ДА ОБИЧАШ Е ТОЛКОВА ТРУДНО

 

 

 

 

 

Той (тя) ли е това? Защо е така трудно да срещна своята „половинка“? Как да разбера, че това е точно тя – любовта на живота ми? Обича ли ме той/тя истински?

Цял живот мечтата за голямата любов гравитира около тези въпросчета. Те постоянно ни тревожат, тъй като ние постоянно си ги задаваме (понякога съвсем неволно), а много често ги задаваме и на своя партньор. Във века на тържеството на консумацията, когато романтиката се открива единствено в шоколадовите сърчица, и то само един ден в годината – 14 февруари, и когато сексът се прави по план-програма, зададена от лъскавите лайфстайл списания, любовта също се превръща в продукт за потребление. В общество, в което се котират бързите резултати без влагане на много-много усилие, ние несъзнателно вкарваме своята любов във формата на експресната рентабилност: „Ти ме разочарова, не ме привличаш повече, време е да се разделим!“

 

Когато чувството на влюбеност стихне и отношенията станат по-равни, много двойки действително се разпадат. Доста мъже и жени са убедени, че да обичаш истински, това означава постоянно да плуваш в бързия поток на страстта. Хармонията обаче е за предпочитане пред силните емоции в една връзка. Балансът в отношенията, желанието да разбереш докрай света на любимото същество изискват време и търпение. Повечето хора обаче си представят любовта едва ли не като зависимост, сходна по сила с наркоманията.

 

– всеки ден хиляди хора „подават заявки“ за запознанство, което означава, че търсят нещо ново. Възможността за бързо преглеждане на наличните екземпляри за запознанство, както и километричният списък от кандидати създават илюзията, че ние непременно този път ще намерим онзи, онази или онова, което не сме имали късмета да открием до този момент в любовта. Онзи, който е висял дълго време с такива намерения в сайтовете за запознанства, сигурно ще ви убеди, че това въобще не е така. Престоят в интернет само формира у нас

 

Сякаш сме в супермаркет, в който има щанд „Партньори разни“… Общуването ни става все по-интензивно, процесът на запознанство се съкращава, количеството на потенциални контакти нараства, но заедно с това самите ни връзки стават все по-кратки и ефимерни.

 

Образът на прекрасния принц или приказно красивата принцеса, изглежда, продължава да живее неизменно в нашите мечти, без да се деформира от всекидневието и рутината. Налага се навреме да се откажем от тези идеални образи, за да не попаднем в капана на собствените си заблуди, твърдят психолозите. Когато започне съвместният битов живот обаче, мнозина не издържат срещата с реалния човек, който ходи до тоалетна и мляска, когато се храни. Винаги се появяват подробности, които не бива да забелязваме, но идеалният образ на възлюбения или на възлюбената ни пречи да признаем, че той или тя е същият човек като нас и на нас може и нещо да не ни харесва в него/нея. Та нали ние мечтаем за великата, безкрайна и безусловна любов! Това ли е тя?! Само че с такава велика любов може да се обича само бог, и то зад високите стени на някой манастир.

И онези, които си търсят половинката, и тези, които са заедно отдавна – всички те искат да изпитат истинската любов, тъй като тя ни се струва като последен шанс да опознаем себе си и да придадем смисъл на живота си. Съвременните възгледи за любовта са доста по-различни от тези на нашите баби и дядовци. Изглежда, любовта е единствената сфера на живот, в която ние спокойно можем да бъдем себе си, да се освободим от различните си роли, които обществото ни е принудило да играем.

Отчаяно, както никога преди, ние възлагаме на любовта нашите надежди – тя да ни даде всичко, което не ни достига, да изостри вкуса ни към живота и непременно да ни направи щастливи. Но готови ли сме ние на жертви в името на тази цел? Любовното пространство е единственото, в което нашето „аз“ не е сковано от правила и може да се развихри свободно. И затова любовта работи

 

Днес мъже и жени търсят в нея не само отношения с някого другиго, колкото възможност да реализират собственото си „аз“. Излиза, че за да реализираш успешно себе си, трябва да обичаш. А да обичаш, се оказва далеч по-трудно, отколкото си мислим. Защото чрез любовта си към другия човек ние търсим опосредствано собственото си „аз“.

Но, от друга страна, егоистичното желание за самореализация противоречи на природата на истинската любов: тя се ражда между двама души и променя и двамата. Обичайки, партньорите се разкриват не само всеки пред себе си, но и един пред друг. Срещата на двама души ражда трето, ново действащо „лице“ – тяхната връзка. И точно с тази дума (разбирай „връзка“) се съобразява любовта. Истинската любов има нужда от нашето търпение, упоритост, ясно съзнание и умение да приемаме нещата такива, каквито са. Истинската любов е усилие. Но пък тя винаги ни връща онова, което сме вложили в нея. Понякога стократно.

 

 

Американският семеен психотерапевт Харвил Хендрикс (Harville Hendrix) е описал в книга десетте важни крачки, които ни приближават към истинската любов.

♦ Да разбереш, че любовта има и скрита цел: да излекува онези душевни рани, които всеки от нас двамата носи в душата от детството си.

♦ Да се стараеш да видиш в партньора реален човек, пренебрегвайки собствените си илюзии и неоправдани очаквания.

♦ Да градиш грижливо отношенията си с другия човек и търпеливо да ги усъвършенстваш всеки божи ден.

♦ Да разбираш, че желанията и потребностите на партньора са също толкова важни, колкото и твоите собствени.

♦ Да се довериш на своя партньор, отказвайки се от разрушителния човешки навик да бъдеш нещастен и недоволен човек.

♦ Да се научиш да виждаш тъмните страни на своята душа, но да не ги проектираш върху другия и да не го обвиняваш в това, в което би обвинил себе си.

♦ Да търсиш в себе си сили и възможности, които не ти достигат, без да очакваш от другия да изпълни някакви твои желания и да направи нещо вместо теб.

♦ Да говориш открито за своите потребности и желания с партньора си.

♦ Да разбереш и приемеш, че да обичаш истински, е трудна работа.