ЗАЩО ТЕ НЕ ПЪЛНЕЯТ

 

 

 

 

Ако за всеки час, проведен в размишления за собственото ми тегло, получавах по един лев, днес щях да съм милионерка. Срам ме е да призная, че живея „на диета“, откакто се помня – ту свалям, ту качвам килограми. Но по-лошото е, че постоянно обсъждам това с приятелките си? Досадна съм на тема отслабване.

Не, няма да си позволя и на вас да досаждам с това, колко кила тежа в момента и какви диети спазвам, за да ги стопя. Защото

 

За целта проучих много внимателно как живеят слабите жени и по-точно какво мислят за себе си. Оказа се, че всички те си приличат по няколко основни неща, които очевидно са техният секрет за стройност и по които категорично се различават от нас, пълните жени, или по-точно от нас, които мислим за себе си като за пълни жени, да не кажа дебели жени.

Основните съвети и идеи, които аз успях да обобщя и които ми свършиха добра работа, са общо девет. Силно се надявам да свършат и на вас. 

1. Когато ядете, се концентрирайте само върху яденето. Не гледайте телевизия, не четете книга, не проверявайте електронната си поща. Всичко това отвлича вниманието ви от вкуса и количеството на храната.

2. Дочаквайте чувството на глад.Това не означава да се нахвърляте на храната, щом в ума ви се появи мисълта, че трябва нещо да похапнете. Апетитът е само един сигнал за това, че след определено време ще почувствате глад. И тогава вече действително ще трябва да си хапнете.

3. Наслаждавайте се на храната. Ако много ви се яде шоколадов кейк, изяжте едно парче. И се насладете на всяка трохичка от него. Забранете си да изпитвате чувство на вина след това.

4. Не бързайте! Мъжът ми и дъщеря ми се хранят доста по-бавно от мен. Не зная в това ли е причината да са толкова слаби, но от днес нататък и аз няма да бързам, докато ям.

5. Движете се колкото може повече.Докато дебелите спазват диета, стройните просто водят активен начин на живот. Те използват всяко свободно време да мърдат и по всичко изглежда, че не се канят да изключат движението от живота си до… края на живота си. Стройните хора не се движат, за да отслабват, а просто защото обичат движението. Тези, които искат да отслабнат, смятат физическото натоварване за хомот, който трябва да си сложат, за да свалят килограми. А после – пак обездвижване. Не става така!

6. Не общувайте само на маса.Слабите хора планират интересни занимания с приятели, пълните хора планират уютно да похапнат и да си побъбрят с приятели на вечеря. Без коментар.

7. Отпуснете се и се радвайте на живота.Преяли сте или сте пропуснали часа по пилатес? Няма страшно! Такава дреболия не може да стане повод за паника при стройните дами. Те си прощават всички свои прегрешения, водени от разбирането, че хората по принцип са несъвършени и живеят така, както им е удобно в сегашния момент. След късна и обилна вечеря пълните жени се чувстват виновни дни наред след това, забравяйки, животът трябва да се живее радостно.

8. Спортувайте с настроение. Стройните възрастни обичат да спортуват почти толкова, колкото и децата. Те се радват на всяко занимание, което им позволява да се надигнат от дивана и да пробват нещо ново.

9. Избавете се от негативните мисли за теглото си. Представете си колко мисловна енергия ще се освободи, ако престанете да мислите за диети, калории и излишни килограми! А ако пък и престанете да обсъждате това с приятелки… Ще започнете да разполагате с много свободно време, което можете да уплътните с нещо много по-приятно от разговори за килограми.

И така, реших да изпробвам тези правила върху себе си. В продължение на цели три седмици внимавах какво мисля и какво правя и дали мисля и правя нещата като слаба жена. Естествено, надявах се да съм с няколко килограма по-лека в края на периода.

Започнах експеримента с премерване на едни стари тесни дънки, които използвам вместо кантар – обувам ги примерно веднъж месечно и веднага ми става ясно как се е променило теглото ми за изминалия период. От последното им премерване явно беше минало доста време – успях да се напъхам в дънките и даже с триста зора да закопчая ципа, но не можех да дишам в тях. Коланът им се врязваше в талията ми и над него се образуваха едни „наденички“. Признавам си – не можах да остана безразлична към тази гледка. Сърцето ми направо отиде в петите. Как можах да надебелея толкова много за някакви си няма и два месеца?! Но веднага в съзнанието ми изплува правило № 7 „Опуснете се и се радвайте на живота“.

Повечето жени са в състояние да се примирят трудностите, свързани с правенето на кариера, но ако не успяват дълго време да смъкнат три килограма, започват да се чувстват неудачници.

И така, за начало реших да се отпусна с… дълбоко дишане. Вярно, че за да направя няколко дълбоки вдишвания и издишвания, се наложи да разкопчая дънките. Казах си, че стройните жени не биха се разстроили въобще, че са напълнели. Те просто ще продължат да се радват на живота и с няколкото си килограма в повече. И аз постъпих точно така – прогоних чувството си на вина, на срам и безпокойство, че трябва незабавно да отслабна. Прибрах в шкафа тесните си дънки и обух едни, които поне не ми пречеха да дишам.

Откровено казано, когато видя пред себе си чиния, пълна с нещо, не мога да се въздържа да не преям. Моите стройни приятелки се отнасят към храната по коренно различен начин – за тях тя е само начин да останат силни и здрави или пък възможност да се поглезят.

„Не бива да гледаш на храната като на нещо лошо и опасно – посъветва ме един познат психолог. – Ако се отказваш от храна, тогава всичко, за което ще мислиш, е тази храна. Но когато най-накрая решиш да я изядеш, ще се почувстваш супервиновна, което вече граничи с невроза.“

Всяка жена, която поне веднъж е спазвала диета, знае, че не бива да се докарва до състояние на вълчи глад, защото тогава не може да контролира себе си и изяжда всичко, което й попадне подръка.

Правило № 2 гласи: „Дочаквайте чувството на глад.“ И аз го изчаках. Оказа се, че то съвсем не е толкова страшно и помитащо.

В неделя вечерта с дъщеря ми се запретнахме да готвим вечеря. Подредихме парчета пилешко месо в тава, заляхме ги със сметанов сос и ги сложихме във фурната. Мина около час, преди да разберем, че сме забравили да включим фурната. Дойде време за вечеря, мъжът ми се прибра от работа, а дъщеря ми започна да мрънка, че е гладна. В друг такъв случай бих предложила на всички да изядат по един сандвич, докато пилешкото се сготви. Но сега ми хрумна да се възползвам от съвета на мой познат диетолог: „Точно когато се почувствате най-гладни, пробвайте за кратко да отвлечете вниманието си от тази мисъл. След около 10 минути ще разберете, че вашият глад е бил силно преувеличен.“

Предложих на мъжа и на дъщеря ми да поиграем на „Монополи“. И какво мислите? Цял час мина неусетно, а когато пилето беше готово, дъщеря ми и аз с мъжа ми с голяма неохота се откъснахме от играта. Значи нашият глад наистина е бил силно преувеличен.

Тази седмица обещаваше да бъде много тежка откъм хранителни изкушения. За четвъртък имах уговорка за среща с приятелки, а през уикенда ме чакаше семейно тържество у свекърва ми. Не виждах откъде да взема време, та да вляза в спортната зала. Спомних си за правило № 5: „Движете се колкото може повече.“

Можех просто да пускам всеки ден прахосмукачката, да не използвам асансьора, а да се качвам пеша. Една позната ми даде още по-ценен съвет: „Всеки път, когато говориш по мобилния, ставай от стола и се разхождай из стаята.“ Да, това също си беше движение. „Не общувайте само на маса“, гласеше правило № 6. Позвъних на приятелките си и вместо да отидем на ресторант, им предложих да излезем и да разгледаме една фотоизложба. Те се съгласиха! Всичко вървеше чудесно – разгледахме изложбата, поговорихме си в движение и натрупахме доста положителни емоции. Но в 20.30 ч., когато разглеждането на изложбата приключи, се оказа, че всички сме много гладни. Предложих им да потърпим поне още 10 минути и да се отвлечем от мисълта, че сме гладни, но приятелките дружно ме погледнаха така, сякаш бях луда, и решително се отправиха към най-близкия и приятен ресторант. В края на краищата всяка от нас изяде по една пица и изпи по две-три чаши червено вино.

В събота бяхме канени на гости у свекървата барабар с детето. Досещате се, че не върви да не ядеш с апетит, когато си канен на гости на свекърва си. Това означава смъртно да я обидиш. Но след като си хапнахме обилно, някак си успях да изкарам всички на улицата. Времето беше много хубаво и всички с удоволствие се разходихме. Най-доволна беше дъщеря ми.

Дъщеря ми искаше да гледа телевизия, така че си останахме вкъщи. „Наслаждавайте се на храната“, гласи правило № 3 и ние го следвахме с голямо удоволствие. Първо ядохме бисквити, след това – пуканки, след което – топли сандвичи. Казано честно, тези храни не ги препоръчва нито един диетолог. Да не говорим, че когато си хапваме пред телевизора или докато четем книга, ние не забелязваме колко изяждаме. Ядейки храна след храна, вкусовите ни рецептори се възбуждат повече и повече и в резултат ние изяждаме много. Диетолозите имат спасителна стратегия срещу това – съставяне на списък с десетте любими храни. И след това, когато ви се прииска нещо вкусно, просто си изберете една точка от списъка. Яжте само него и ще видите, че няма да погълнете много. Да, както казах, ние игнорирахме тези мъдри съвети за отслабване, но към пет часа вечерта се случи нещо неочаквано – стана ни скучно да си стоим вкъщи. Аз, мъжът ми и дъщеря ми сложихме по едни ролкови кънки и два часа „спортувахме“ с удоволствие в парка. Върнахме се много уморени вкъщи, но много доволни от себе си.

Чакаше ме още едно изпитание – рожденият ден на мъжа ми. Бяхме поканили най-близките ни хора – около 14 души. Взех си отпуска от работата и готвих цял ден. Когато гостите се събраха около масата, аз внимателно наблюдавах кой как яде и за сетен път се убедих, че слабите не само че ядат по-бавно, но ядат и по коренно различен начин. Пълните обикновено се навеждат над чинията и изяждат съдържанието й светкавично, сякаш се страхуват, че някой ще им открадне храната. Слабите ядат спокойно и сдъвкват с кеф всяка хапка. Като дъщеря ми и мъжа ми, които се отвличат с разговори и заникъде не бързат, когато са около масата. А дебеличкият приятел на мъжа ми гълта цели несдъвкани залци. Аз се бях концентрирала в бавно дъвчене на салатата, когато мъжът ми се наведе и тихичко ме попита: „Да не би да си уморена? Зле ли ти е? Съвсем нищо не ядеш.“

Ужасих се от този въпрос. По-рано винаги първа съм омитала чинията си, поглъщала съм всичко като лакомник, даже не усещайки вкуса на храната. Дадох си тържествено обещание занапред да ям бавно и тържествено. И само така!

Ще ми седят ли дънките свободно след трите седмици, които преживях като стройна жена? Този въпрос не ми даваше покой през цялото време на експеримента. Навярно най-трудното за мен се оказа правило № 9: „Избавете се от негативните мисли за теглото си.“ Старах се. Опитвах се да ям с удоволствие, да не преяждам… Може би три седмици са прекалено кратък срок, за да се научи човек да мисли по друг начин. Като извадих от шкафа старите си тесни дънки, много се развълнувах. И си обещах: „Както и да ми седят те, няма да се паникьосам!“ Но дълбоко в душата си се чувствах тревожна. Обух ги, вдигнах ципа… Чудо не се случи. Дали дънките ми бяха малко оширотели, или аз се чувствах по-свободна в тях?! Възможно е все пак да бях отслабнала малко. Но май нито една стройна жена не би умаляла от щастие, че е свалила някакви си два килограма. Лично аз винаги съм се радвала, когато чувствам дрехите си по-свободни. И сега се зарадвах. Защото не се съмнявам, че радостта – от каквото и да е провокирана тя – би навредила някога на някого.