За автостопа – трета част

 

 

 

Младостта си отива на автостоп. Без предупреждение, без финални надписи. Прималява ти, когато видиш русата й главица да се вмъква в някоя бърза кола. И край. Няма я. Отфучава нанякъде.

А ти продължаваш да стоиш на магистралата. И да махаш… Махаш бръчки, махаш нерви, махаш илюзии… Махаш като автомат, без да усещаш дори наежената страст за пътешествия. Махаш примирено и вяло. Не се надяваш много, че някой ще ти спре, но не искаш и да се откажеш от илюзията за приятна изненада, за полагащ ти се късмет, за удължена младост с вдигнат палец, на високи скорости.

Младостта е бързо движение. Тя е самото движение. Въпреки спънките, които финансови и други банални обстоятелства й подлагат, тя не се спира. Не се задъхва след бягане. Ако няма пари за билет, хваща стопа и стига накрай мечтите си. Нищо не може да успокои пулса й, да опитоми дързостта й, да я уплаши, че ще бъде изнасилена от някой тираджия в храстите. Страхът и песимизмът са белези на старостта.

Да, автостопът е безразсъдно млад. Възрастните автостопаджии изглеждат жалки. Пї им отива да се качат на туристически автобус, да носят куфар „Самсонайт“ вместо раница и да пристигат по разписание. Вместо това те изстискват последната енергия от палеца си, висейки по собствено желание на някой разклон – далеч от спирки, опашки, автогари, гари и чакални.

Това е последният им опит да се отскубнат от клещите на сигурността, разумността и безсолното съществуване. Чакат своя последен влак, пълен с приключения, така да се каже, но на магистралата.

Приличат на застаряващи рокери с поотеснели кожени панталони и грозно пооредели коси. Стоят, защото се боят да се откажат.

Понеже не им достига смелост, крият по един пистолет или поне по един паник спрей в сака си. За всеки случай…

Не знам кое е по-достойно в случая – да се качиш на някое нормално превозно средство с предизвестено време за пристигане и местоназначение или да продължаваш да изнудваш късмета си, воден от окъснялото си желание за свобода и безразсъдство.

Битката с младостта, струва ми се, е винаги изгубена. Единственото утешение е животът all inclusive, който е едновременно подходящ и изгоден за хора в следавтостопаджийска възраст. Нощувка със закуска, обяд и вечеря плюс някои екстри, като безплатни обиколки с бус до места в близост до хотела. Не звучи вълнуващо, но пък не е гротескно.

* * *

Хоп, една кола спря малко по-нататък. Затичваш се, отваряш вратата и виждаш дъщеря си с нахално русата си коса на задната седалка. Провървял й е стопът!