Буда, който знае пътя
март, 2012 г.
© Marina Pissarova | Dreamstime.com
Буда в дати
► 563 г. пр. н. е – ражда се в Северна Индия.
► 528 г. пр. н. е. – постига пробуждане.
► 528–483 г. пр. н. е. – проповядва учението.
► 483 г. пр. н. е. – напуска този свят.
Принц Сидхарта Гаутама живял в онези далечни времена, за които научаваме повече от легендите, отколкото от историята. Красавица родила на владетеля на Капилавасту (град в Северна Индия, близо до границата с Непал, където бил престолът на бащата на Буда) чудесно момченце. Мъдреците открили по тялото на новороденото магически знаци и му предсказали велико бъдеще, което щяло да се реализира само ако Буда се сблъска със страданието на света. Но родителите му не поискали велико бъдеще за сина си, а обикновено щастие. Затова го скрили от тревогите и скръбта в разкошен дворец. Но любопитството не оставяло принца. Три пъти той тайно излязъл от двореца и срещнал, първо, куц старец, след това – измъчен от треска бедняк, и накрая – погребално шествие…
Урокът е ясен – как можем да се радваме на живота, ако в крайна сметка някъде там ни дебнат старостта, болестите и смъртта. Напускайки двореца за четвърти път, Сидхарта срещнал скитащ аскет, чието лице излъчвало
неземна радост
„Ето това е пътят към спасението – аскетизмът“ – помислил си принцът. През нощта той отрязал дългите си къдрици, избягал от двореца и станал бродещ аскет. Но и шестте години изтезание на плътта и каляване на волята не му донесли духовна радост и онзи блясък в очите, който бил видял на лицето на нисшия аскет. И тогава му просветнало, че трябва да търси среден път между двете крайности – хедонизъм и аскетизъм. Умил се, хапнал малко ориз, седнал под една смокиня и изпаднал в дълбока медитация, заклевайки се, че няма да стане от мястото си, докато не стигне до
духовно пробуждане
Така Сидхарта Гаутама става Буда (Пробудения). Състоянието на дълбока медитация се оказало за Буда толкова блажено, че той се изкушил да остане в него завинаги, но състраданието, което изпитвал към хората, победило и така Буда се отправил да проповядва учението си, което много скоро се превърнало в будизъм – учение на Пробудения.
Днес будизмът е познат не само на Изток, но и на Запад. Много хора го наричат даже религия. Кое в далечното учение е близко на съвременния човек? Цивилизацията ни предлага всички нови блага, но не отговаря на вечните въпроси, тя ни мъчи не по-малко, отколкото е мъчила древния принц, живял в златна клетка.
Ключове към разбирането на учението
Човешките желания са безплодни
Според Буда главната причина за страданията е неуместността на човешките желания. Желанията не водят към щастие. Те или са неизпълними и това ни носи печал, или се изпълняват, но тогава хората се убеждават в ефимерността на своето щастие и го обезсмислят със страха си да не го загубят. И продължават да желаят – още и още, и още, водени от тази ненаситна жажда. Точно тази жажда ги тласка от единия край на страданието до другия.
Не се отбивайте от верния път
Изход от страданието има. Страданията свършват, когато човек се избави от вечната си жажда да желае. Но за тази цел трябва да избере верния път – онзи, който започва с правилното знание. Според Буда обаче да знаеш е малко – трябва и да си убеден в онова, което знаеш. Убедеността следва да се претвори в правилна реч (да не лъжем и да не бъбрим напразно). И в действие (да не крадем, да не причиняваме никому вреда, да не прелюбодействаме). Всичко това е гръбнакът на будисткия начин на живот, който е увенчан от три степени на умствена работа: усилие на мислите, внимание и съсредоточаване. Именно те ни въвеждат в дълбока медитация, която основно променя човешкото съзнание и ни води към пробуждане, към просветление.
Но в края на своя живот Буда ни завещава още една мъдра мисъл: „Мога да умра щастлив, аз не задържах нито едно поучение за себе си. Вече съм дал всичко, което може да ви облагодетелства. И сега не вярвайте на нито една моя дума само защото Буда ви е казал, но ги проверете добре. Бъдете пътеводна светлина на самите себе си.“
Действайте, а не разсъждавайте
Буда не е обичал празнословията. „Ако ви е ранила стрела, вие няма да разсъждавате кой точно я е изстрелял – казвал той, – а незабавно ще се постараете да я извадите от тялото си.“ Ненапразно са го сравнявали с лекар. В борбата с човешкото страдание Буда поставил диагнозата и предписал лекарството. Останалото зависи от волята и дисциплината на пациента.
В сърцето на будизма
Да живеем тук и сега
е основата на учението на Буда. Но как да го постигнем? Има една фигура на седящ Буда – в едната си ръка той държи чаша, а с другата докосва земята. Не сочи към небето, а пипа земята. А земята е мястото „тук и сега“ – тук ние живеем и реализираме себе си.
Но не може да се каже, че будизмът е приземен. Вярно е, че в него се долавя недоверие към доктрините на другите религии и към всякакви догми и конструкции, които не се опират на опита от преживяването на реалността, а само на нейната интерпретация. Това не означава, че Буда е атеист, просто за него е важно преди човек да започне да работи с концепции, да се опита да усети връзката си със събитията – такива, каквито са.
Чистият миг
е друго основно понятие в будизма. Чистият миг е онова, което понякога се врязва в настоящето ни и буквално го разбива на пух и прах. На всички нас ни е познато състоянието, когато внезапно усетим хармонията между света, нашия дух и нашето сърце. В този момент всичките ни представи се разрушават, отстъпвайки място на простата констатация за реалност и за нашето присъствие в нея. Лошото е, че такива мигове са кратки и се случват рядко. Затова си мислим, че те не са важни, и ги забравяме. Буда учи, че именно тези мигове са истинският живот, и затова иска да се научим да ги помним. За това служи медитацията – тя е само упражнение, позволяващо да развиваме у себе си това чувство на приемане, на среща с тези мигове.
А без медитация може ли?!
Можете да си помагате и по друг начин. Например като се опирате на чувствата си. Като се вслушвате във вътрешния си глас. Затворете очи и наистина се чуйте, преди да сте изрекли някакво съждение от сорта на „харесва ми“, „не ми харесва“. Вслушайте се в птичите песни, в звука, който издава вятърът, когато минава през короните на дърветата, в боботенето на автомобилите или в глухите стъпки на минувачите. След това направете същото с помощта на обонянието и зрението си: просто чувствайте или гледайте, но не оценявайте. Не съдете. В такова едно състояние всичко става по-лесно. Борбата между мислите и чувствата, в която ние така често участваме, изведнъж стихва. Така ние се успяваме да се съсредоточим върху „тук и сега“.
Пасивната активност
Приемайте това, което е, и не се опитвайте да го променяте – така проповядват будистите. Но не е ли това проповед за пасивност?
Впрочем много хора си мислят, че медитацията е състояние на пасивност. Но не е – медитацията е интензивно действие, насочено към научаването и откриването на самите нас и в осъзнаването на връзката между нас и съществуванието. Тя ни помага да си взаимодействаме по-широко със света. Действието не е равносилно винаги на активност. Прекалената активност често рискува да се превърне в безплодна активност, която поражда само стрес. В будизма не се акцентира толкова върху постигането на хармония с действителността, колкото на умението ни да казваме „да“ на тази действителност. Да казваме „да“ на реалността – такава, каквато е. Това е сила. И едва след като я приемем такава, каквато е, ние разбираме как да действаме, можем да носим отговорност за действията си и да изпълним прилежно задълженията си.
Западният и източният начин на мислене
На Запад сме свикнали да възприемаме мисленето като инструмент, който стои между нас и реалността, между нас и нашите чувства. За западния човек мисленето е в някакъв смисъл изкуство за придаване на форма, за изобретяване, за създаване на понятия.
Но това мислене е обратното на мисленето „тук и сега“ в духа на Буда. За да живеем в настоящето, така, както предлага Буда, трябва да се осмелим да се усъмним в западния начин на мислене.