За бъдещето

 

 

 

 

В Китай днес съвсем не е задължително да лягате на кушетка, за да разказвате на психотерапевта за любовните си терзания. Личния си живот хората обсъждат в… бара. Първото такова заведение открил в Пекин психологът Кианг Ци (Qiang Zi). Срещите се състоят през две седмици. Новите участници се учат да преодоляват любовните си драми с помощта на по-старите участници. В Пекин тази групова психотерапия е един от начините за борба със самотата. Онези, които търсят сродна душа, я намират в този бар напълно безплатно.

 

Хората излизат от вкъщи със смартфони или нотбукове и отиват да търсят Wi-Fi. Това се нарича вардрайвинг (от англ. wardriving) – лов на точки за достъп до безжично включване към локалната мрежа или Интернет. Има места, където ползването на Wi-Fi е безплатно (кафенета, лобита на хотели, летищата), но има и точки, където се хваща чужд Интернет, чийто стопанин го е домързяло да си постави парола. Целта на вардрайвера е да намери точката за достъп и да поеме контрол над нея.

 

В Берлин обичат да организират купони в басейни и други необичайни обществени места. Най-модерните днес са метростанция Alexanderplatz и вагоните на U-Bahn. Хората танцуват, докато не им свърши питието или докато не дойде полиция.

 

Сюжетът на книгата на френския икономист Ален Менк „Десет дни, които промениха света“ (Dix Jours qui ebranleront le monde) прилича на сценарий за бъдещето на света. В нея той пише за тоталната власт на жените, въстанието на белите мъже и новите неочаквани столици на всички хора на Земята.

На неговите прогнози вярват много хора. Защото Ален Менк не е луд пророк, който обещава края на света да настъпи в края на 2012 година, а дългогодишен икономически съветник на президент на Франция Никола Саркози и кавалер на ордена на Почетния легион. В книгата си той предлага няколко съвсем нефантастични сценария за развитие на човечеството: поглъщането на европейския енергиен гигант Total от руския „Газпром“, независимостта на Шотландия и настъпването на времената, когато 1 долар ще се купува за две и половина евро. Ето част от интервю с Ален Менк, публикувано на страниците на френското дамско издание „Мари Клер“ през 2009 г., когато излиза и книгата му.

– Напълно съм убеден, че по население Франция ще догони и задмине Германия (днес населението на Германия съставлява примерно 81 млн. души, а на Франция – 61 млн.). За едно поколение Германия губи 10 млн. души, докато Франция се сдобива със същото количество. Най-опасно от всички е нападението на Израел над Иран (с окупация на нефтените находища и излаза към морето).

– Правителствата са направили всичко, на което ги е учил техният икономист Джон Кейнс – когато всичко е зле, трябва активно да се раздават пари. Днес е време да последваме друг негов съвет (за случая, когато всичко е добре) – да седим с празни джобове.

– Не играя на Нострадамус. Моите сценарии не ми се явяват насън. Те не са видения. Те са метафори, основани на реални факти и предпоставки.

– Политическата коректност, защитата на правата на жените и на малцинствата силно накърнява интересите на младите бели мъже. Не се учудвайте, ако те образуват свое политическо лоби.

– Те със сигурност ще управляват света.

– Наивната вяра във високите технологии.

– Без всякакви съмнения – Иран.

– Пекин, Шанхай, Мумбай, Сао Паулу и сигурно и Ню Йорк.

– Ще се промени само редът: мултимедия, обществено мнение, правосъдие.

– Това ще означава краят на класическата независима журналистика.

– Започнахме да излизаме от кризата, която можеше да бъде и по-тежка и от Великата депресия. Демокрацията е силна както преди. Ние не можем да изкореним войните, но слава богу, мащабните военни действия днес не са на мода.