Граматика на времето
от Мирослава ИВАНОВА
© arthur13 – Fotolia.com
Ако един часовник е спрял на 12.00 часа, а друг непрекъснато избързва с десет минути, кой от двата показва точния час? Попитате ли часовникар, той ще ви отговори, че по-верен е часовникът, който поне два пъти в денонощието показва абсолютно верен час. Ако питате обикновен хитроумник, неговият отговор ще бъде в полза на уреда, който избързва, защото той все пак дава приблизителна представа за времето.
Хората и часовниците
измерват времето по различен начин, но нито хората, нито часовниците разполагат с цялото време на света.
Времето присъства в много въпроси. От обикновените „Колко е часът“ и „В колко сме на кино?“ до екзистенциалните „Колко дълго ще ни има на този свят“, „Напред или назад върви времето и защо на прага на всяка следваща година казваме: „Годините минават, а не годините идват.“
При положение че често го мерим с една цигара, с едно кафе, с една обедна почивка, защо толкова ни е притрябвал високоскоростен интернет? Не са ли пясъчни тези наши мерни единици и не дават ли те отговора на въпроса
Защо нямаме време?
Ние нехаем за минутите и ги превръщаме в нещо подобно на жълтите стотинки ресто, което не взимаме. Кое диктува намаленото търсене на минутите и секундите, при положение че ние, хората, непрекъснато се оплакваме от липса на време. И какво означава това, че сме септември, а календарът ви още се излежава и препича на месец юли? Че не цените дори месеците или просто че ви харесва картинката с море?
Може би пък всичко е въпрос на уплътняване и неслучайно съществува изразът „уплътнявам си времето“ като нещо обратно на „губя си времето“. Така например секундите могат да бъдат равни на 100 хиляди долара за поставен рекорд, 60 хиляди долара от международната федерация и още много, много хиляди долари от рекламни договори. Да не си помислите, че става дума за много секунди. Не. Само някакви си девет секунди и петдесет и осем стотни. Един
спринтьор от Ямайка спря хронометрите
точно на толкова, докато пробягваше една от най-атрактивните дисциплини в лекоатлетическите състезания на тазгодишното световно в Берлин. Най-бързите крака на планетата в момента са тези на Юсеин Болт и ако точно в този момент някой беше изобретил часовник, който да отмерва най-бързото време, то стрелките му щяха да бъдат точно този чифт златни крайници.
Но никой още не е направил подобен необикновен уред и остава въпросът, в състояние ли е обикновеният часовник да слага всичко в ред? И какво е правило времето в джоба, когато най-носените часовници са били джобните? По-ценно ли е станало то, когато сме го сложили на ръката си, или пък е по-ценно сега, когато часовниците са навсякъде. В превозните средства, върху фасадите на сградите, върху екраните и къде ли още не?
Времето присъства в още въпроси
Кой е по-голям – мигът или вечността и кога миговете траят вечност? Колко време трае щастието? Ами обидата? В какъв момент си казваме, че животът е кратък, и защо времената са най-трудната част от всяка граматика?
Ретро пиар с часовников механизъм
Това, че хората, които не носят часовници, са щастливи, е мит, който иска за нещо да отмъсти на часовникарската индустрия. Тя обаче е била готова да отвръща на удара още в далечната 1939 година. Преценете сами какво се е променило за седемдесет години време.
„Ние вървим паралелно с годините, които се нижат една след друга и чезнат във вечността. Обаче годините не са отговорни пред поколенията така, както ние, хората, един ден ще носим морална тежест пред себе си, пред близки, пред обществото и историята за изразходваното от нас време за полезни или неполезни и глупави работи.
Днес вече тайната за преуспяване и лесно забогатяване е открита от най-великия професор в света – живота. Той казва, че без часовник няма щастие в никоя къща. Часовникът, с помощта на който се вършат чудеса. Той служи на беден и на богат, на учен и прост, на болен и здрав – в полето, на морето, в балкана, през океана, през деня, през нощта, в делник и празник, от овчарската колиба до царските палати. Той представлява неразделна нужда в работата на всички живи хора. Поради особената му и важна роля в стопанския и културния живот науката му е отдала почетно място, тъй като във всички цивилизовани страни съответните държавни бюджети отпускат големи кредити за училища курсове, премии и др. за усъвършенстване на този крайно необходим уред за хората – часовника.
Безспорно това е един артикул от първа необходимост. Ангажираните капитали в тази индустрия, фабрични работници и занаятчии по всички краища на света заемат големи размери. Прочее излишно е да се подканват хората да си купуват часовник при наличността на толкова много стока с най-различни цени, достъпни за всекиго. Обаче важно обстоятелство е да се знае как и от кого да се купува чосовник, като се има предвид, че часовниковият механизъм е не по-малко деликатен и сложен от човешкото око. Да си представим, че окото ни заболи и ние го оставим на костеливите ръце на бабите да бъркат в него, да му баят и прочее в сравнение с това да го оставим в ръцете на един лекар, специалист по очни болести, който ще отстрани по научен път болката…
Часовниковият механизъм, който е построен на научни и професионални начала, трябва да бъде оставян в ръцете на опитни часовникари.
Часовникът е фин механизъм, който може да се повреди от прах, който се носи във въздуха. Часовникът е също и търговски артикул, който не се купува нито на метър, нито на килограм. Следователно, който ще купува часовник, следва да го купи от специалист, вещ и с доказана чест.
Не се ловете на примамливите и сладки приказки на временните продавачи търговци и съблазантта на евтините часовници, които после излизат прескъпи. Тези търговци не носят нито морална, нито материална отговорност.“
Минко Хитров (1892–1973 г.),
търговец и занаятчия часовникар
търговец и занаятчия часовникар
Медийно точно време
През 1984 г. Българската телевизия въвежда показването на точно време чрез телевизионен цифрово синтезиран електронен часовник.
Изразът „времето ни притиска“ е едно от медийните клишета, но отнасят ли се българските телевизии почтено към точното време, е въпрос, който ни беше толкова любопитен, че решихме да проведем собствено изследване. В продължение на няколко дни наблюдавахме произволно избрани телевизии и техните часовници. Сверявахме точността им с помощта на радиочасовник и на опитен специалист часовникар. В проверката ни попаднаха Канал 1, bТV, ВВТ, Канал 3, Нова телевизия и ТВ7.
Ето и резултатите. Първите четири канала показват точно време. Часовникът на Нова телевизия изостава с пет секунди, а този на ТВ7 много често избързва с почти един час.
Абсолютно никоя от родните телевизии обаче не осъществява връзка с лабораторията за време към Института по метеорология.
Медията, която излъчва най-точното време у нас, е БНР, което чрез сигналите си предава единицата за време, формирана от атомния часовник в Института по метеорология. Лабораторията на този институт разполага с атомен часовник от 1999 г. Той се нарича първичен и това означава, че точно възпроизвежда единицата за време според международните стандарти. Всъщност първичните атомни часовници от подобни лаборатории по целия свят са синхронизирани помежду си и формират световната скала за време. Преди акта на съюзяване, или по-скоро на синхронизиране на българския атомен часовник с тези от останалите лаборатории по света, страната ни на практика е била аут от международните стандарти за точно време.