Дрехите на успеха
Препоръки за гардероба на деловия мъж
от Албена УВАКОВА
юни, 2011 г.
© Denis Raev | Dreamstime.com
– Ти какво ще си помислиш, ако ти кажат, че съм назначил на работа в брокерската си компания човек, дошъл на интервюто без риза, като теб?
Крис Гарднър е седнал и свежда глава към охлузените си работни дрехи, изцапани с бялата боя, с която предишния ден е освежавал мизерната си квартира. Замисля се и отговаря:
– Ще си помисля, че този човек сигурно е имал страхотни панталони.
В някои справочници по бизнес етикет можете да откриете, че погледът е много важна част от деловия имидж. Дори гласът. От съществено значение е и първото впечатление, което правите.
Но винаги най-знакови са дрехите
както и да звучи това. Те притежават страшната сила да отварят врати, но и да затръшват порти. Затова и правилата за тях са най-строги.
В интернет пространството можете да прочетете радостни възгласи, че деловият дрескод става все по-разчупен и по-разчупен. Аз обаче ви предлагам да се върнем към строгостта на правилата.
Защото, кой каквото ще да казва, деловият дрескод си остава територия на табута и забрани. Особено в мъжкото облекло, което според мен по принцип и без каквито и да било етикети си е скучно и доста безлично.
Когато става въпрос за гардероба на деловия мъж, винаги е в сила едно правило: „Купете най-доброто!“
Независимо дали работата ви предполага строга елегантност или по-небрежен стил, никога не забравяйте, че един успяващ мъж трябва да има в гардероба си
поне три костюма
Това е допустимият минимум – един официален, един работен и един летен.
Цветовете също са строго определени – черно, кафяво, бежово, тъмносиньо
и сиво с различните му сребристи
и стоманени оттенъци.
и сиво с различните му сребристи
и стоманени оттенъци.
Тук, разбира се, етикетът бива побеждаван във времето от властелинката на човешките емоции, наречена мода. А пък според британците кафявото трябва да се забрави от мъжа в деловия свят. Но общото правило е цветовете да не са прекалено ярки и екстравагантни, за да могат да внушават авторитет и сигурност.
Когато става въпрос за ризи
бялото винаги е най-безопасно
Те трябва да са с дълъг ръкав и под ръкава на сакото да се подава тънка ивица от маншета им. Често деловите мъже се спират на бледосини и раирани ризи.
Сакото на костюма е с едноредно или двуредно закопчаване според модата и предпочитанията, но дължината му винаги е точно установена. За да я определите, станете прави и отпуснете ръце свободно до тялото си. Краищата на пръстите ви трябва да достигат финалния ръб на сакото.
Панталонът обикновено е в цвета на горната част на костюма и правилната му дължина е, когато отпред пада свободно върху обувката, а отзад покрива петите и стига до тока й.
Традиционният английски делови костюм включва в себе си и жилетка, под която не бива да се виждат нито ризата, нито коланът.
И колкото и семпла и до скука необременена да изглежда модата за мъже, то
вратовръзката си е цяла философия
Може би точно защото мъжете през вековете не са били обличани по особено разнообразен и различен начин. А може би защото тя е връхният акцент и фокус на вниманието във всеки тоалет.
Според известния с остроумието си Оскар Уайлд възелът на вратовръзката може да разкаже за характера и склонностите на собственика й много повече от местните клюкарки.
Във времето широка популярност са добили три вида възли. За универсален се смята двойният или полууиндзорски възел (Half Windsor). Той е голям и може да се направи със или без сгъвка на средата. Най-лесният и най-малкият е т. нар. фоур-ин-хенд (Four-in-Hand). А за най-елегантен се брои пълният уиндзорски възел (Windsor), който е и най-голям.
Дължината на вратовръзката трябва да стига да колана на панталона или леко да прикрива горната част на токата.
И при вратовръзките е важно да се избягват ярките цветове и щампите, а що се отнася до колана, носенето му е задължително.
И една малка, но съществена подробност, която можете да откриете, ако се заровите в справочниците по бизнес етикет – никога не се поливайте с огромни количества парфюм или афтършейв.
– Крис, ела за малко.
Крис си оправя вратовръзката и сакото и влиза в офиса на шефовете си.
– Здравей, Крис! Хубава риза! Седни!
– Господине, днес съм облякъл риза, защото е последният ден от изпитателния ми срок на стажа в компанията ви.
– В такъв случай, Крис, облечи риза и утре. Защото утре е първият ти работен ден тук.
Сигурно вече сте се досетили. Репликите, цитирани в началото и края на статията, са от филма „Преследване на щастието“, който излезе на бял свят през 2006 г. Натъкнах се на много противоречиви отзиви за него в интернет. Едни казват, че е страшно тежък и тягостен, други – че ги е „стиснал за гърлото“. Филмът е по действителен случай и героят на Уил Смит – Крис Гарднър – се превръща в жива легенда на „Уолстрийт“, а впоследствие и в милионер. Но преди това изживява ужасни неща, включително и това по принуда да преспи заедно с 5-годишния си син в тоалетната на метрото, защото няма пари да си плати наема. В целия филм той не смени дрехите си, защото беше тягостно беден. Носеше бяла риза, тъмно сако, тъмен панталон и тъмна вратовръзка. Аз много харесах дрехите му. Всъщност кой ли не харесва дрехата на извоювания успех! Не на подарения!