За ДАО

 

 

 

Упражненията тай-чи (или тай-дзи) и цигун, „Книга на промените“, енергиите ин и ян, сеансите по иглотерапия и афоризмите от „Даодъдзин“ (единствената книга на Лаодзъ) – общото множество между всичко това е дао. Думата „дао“ се превежда като „път“, но и като „закономерност“, „принцип“, „учение“, „теория“, „истина“, „морал“ и „абсолют“. Понятието „дао“ обаче е част не само от даоизма, а от китайската философия въобще.

За първоначалната хармония дао говорят още древните мислители Лаодзъ и Конфуций. Според тях тя е заключена във всяка вещ на земята и на небесата и точно затова е достъпна за всекиго от нас. Да живееш в хармония със своята вътрешна природа и с природата като цяло, да усмиряваш своите желания и да уравновесяваш потребностите си, да твориш света в себе си и около себе си – това са „целите“ на дао.

„Даодъдзин“, най-древната книга на даоизма, съдържа 81 предписания. От нея можете да почерпите много знания – от най-сложните (как да се разпореждате с властта, как да придобиете мъдрост) до житейски простите (как да се храните).

И цялата тази мъдрост се крепи на едно парадоксално, но фундаментално твърдение – за да живееш пълноценно, трябва да пребиваваш

 

Не-действие обаче не означава бездействие. На Запад хората често смятат, че философията на дао „да се движиш, без да се движиш“, означава нехайство, гледане на нещата през пръсти. Но всъщност става дума за вярно действие, без форсиране. А без форсиране не означава без усилия, а значи да не противоречиш с действията си както на самия себе си, така и на другите. За пример може да се дадат бавните движения в тай-чи или цигун, основани на концентрирано управление на жизнената енергия.

За да направим живота си по-хармоничен и премерен, трябва да се придържаме към два основни принципа. Първият е да живеем в простота тук и сега, както ни учи пътят дао, за да осъзнаем, че радостта и любовта се намират вътре в нас и не ни е нужно да полагаме усилия, за да ги постигнем. Вторият принцип е, че нашият живот, както и природата в същността си са двойствени, защото се състоят от две енергии – ин и ян. Не бива да превръщаме тяхната противоположност (която обогатява живота ни) в противоборство (което го разрушава). Когато се научим да разпознаваме у себе си тези две начала, ще можем да правим така, че те да се уравновесяват едно с друго. Пътят на дао ни води деликатно към разбирането на мъдростта и хармонията на природата – редуването на приливи и отливи, смяната на лунните фази, последователността на годишните времена. По този начин той ни помага да открием и богатството на нашата собствена природа. Благодарение на дао можем да позволим на жизненото течение да ни носи, да му се открием и да се радваме на неговата красота. Ненапразно последователите на дао описват дао с две думи – спокойствие и простота.

 

За да постигнем хармония в отношенията със себе си и околния свят, трябва да се научим да бъдем едновременно гъвкави, наблюдателни и решителни. Предлагаме ви четири основни дао урока, които ще ви помогнат да направите всекидневния си живот по-безметежен.

Водата в даоизма е символ на „действена добродетел“ – идеална илюстрация на активна пасивност (на нея й съответства енергията ин). Тя ни учи, че опитите да намерим изход от конфликтни или безизходни ситуации чрез сила или противопоставяне често се оказват несъстоятелни и ни отнемат много жизнена енергия. Те ни правят слаби, вменявайки ни илюзията, че контролираме ситуацията. Да действаш подобно на вода, означава да влезеш в състояние на вътрешен покой и да анализираш проблема от всички страни (подобно на водата, която протича от всички страни на препятствието, което среща по пътя си). По този начин вие отлагате действието, давате си шанс да намерите по-нестандартен изход или инструмент за решаване на проблема. Помага ви да отстъпите за малко, за да обмислите доколко вашата цел си струва и дали сте избрали верния метод за постигането й. Водата си намира пътя спокойно и упорито и винаги постига целите си без излишни усилия.

 

Да сте цялостни означава да обедините в съзнанието си естествените противоположности като ин и ян, действие и бездействие, сянка и светлина… Приемайки двойствената си природа, човек никога повече не може да се заблуди за себе си, нито да съди другите. Неговата уравновесеност въздейства на околните благотворно, а доброжелателността му укрепва собствената му вяра в себе си. Хората сами идват при него, искат да вървят рамо до рамо с него и се стремят да му се представят откъм най-добрата си страна. Според дао мъдрец не е онзи, който притежава свръхчовешки способности, а онзи, който дълбоко осъзнава своята природа с нейните силни и слаби страни и се старае да уравновесява във всеки един момент своите противоположности.

 

Свещеният огън е метафора за живата енергия чи, тоест за жизнената енергия. Всички дао практики – медитация, дишане, начин на хранене – служат на идеята равновесието да стане едновременно цел и средство за постигане на достоен живот. Човек се губи в излишествата, той угасва сам и гаси свещения огън, чийто пазител е бил. Определете излишествата си в материалната и емоционалната сфера и в сферата на отношенията. А след това ги снижете до нивото, когато изразходвате толкова енергия, колкото ви е необходима. Ето това е задължителното предварително условие за успех на всички, които искат да живеят дълъг и спокоен живот. Спрете се, определете своето място в света на живата природа и връзката си с нея. Не пъчете своето „аз“ пред всички и всичко, а осъзнайте „аз“-а на другия и го уважавайте така, както своя. Проявявайте чувство за мярка, уважение и доброжелателност както към себе си, така и към другите.