ЕКОприятелският живот на планетата
от Петя НИКОЛОВА
Снимка © itestro – Fotolia.com
ноември, 2009 г.
Кратко съобщение по радиото (което и да е) ни информира, че проверка на РИОСВ (районната инспекция за околната среда и водите) в „Кремиковци“ не е установила никакви нарушения на работата на комбината и най-вече „няма данни за употреба на канцерогенен железен концентрат от Англия, както бе оповестено от един вестник“. Потичат ми сълзи. Едва виждам пътя от тях. Шофирането ми е разстроено. Само че не от новината, а поради ироничното стечение на обстоятелствата, че пътувам по посока Ботевград и точно в този миг съм край металургичната гордост на България. Красива, оранжево-зеленикава мъгла превръща пейзажа в сцена на фентъзи филм. От моята гледна точка се вижда как цяла София е погълната от смога, който невинното „Кремиковци“ пуска. Как смъдят очите, а би трябвало да съм свикналa.
По принцип пътищата на страната ни са традиционно опушени. Всеки е виждал пред себе си
димящите ауспуси
и е дишал черните облаци дим, излизащи от амортизираните камиони и автобуси. A всеки автомобил у нас трябва да отговаря на нормите на ЕС за вредни емисии.
Какво става с нашата природа? А с дома ни? Знам, че представката „еко“ произлиза от старогръцката дума „ойкос“, която означава дом. Според речниците значението й е свързано с околната среда и по-специално с хармоничната връзка между нея и обитаващите я живи организми. Освен кратката и понякога доста неясна думичка „еко“ (по-често използвана като представка), има още няколко „екологични“ израза, с които жонглираме в ежедневието и които „изчерпват“ екологичната ни култура: „климатични промени“, „глобално затопляне“, „рециклиране на отпадъците“… Често пъти обаче ги употребяваме машинално, без да вникваме в дълбочината на значението им. Което ме подтикна да се разровя по-внимателно в екоинформацията и да обясня по-прилежно тези понятия. Може би след като вникнем отново в смисъла им и направим връзките между тях, ще започнем да мислим малко по-еко.
Климатични промени
Затоплянето на Земята е факт! Температурите на земната повърхност през XX век са се повишили с 0,6 °C, а 90-те години се оказаха най-горещото десетилетие от миналия век.
Учените са почти единодушни, че глобалното затопляне е резултат от емисиите въглероден двуокис и други вредни газове – виновници за парниковия ефект. То е причинено от човешката дейност – индустриален бум, увеличеното ползване на изкопаеми горива като въглища и петрол, изсичането на големи горски масиви и т.н. Парниковите газове пропускат слънчевата радиация до земната повърхност, но поглъщат инфрачервените топлинни лъчи и затоплят земната повърхност и приземния атмосферен слой.
Естественият природен парников ефект поддържа средна температура от около 15 °С, което прави възможен живота на Земята. Бързото увеличение на парниковите газове обаче води след себе си сериозни последици.
В резултат на климатичните промени се наблюдава
разтапяне на ледената обвивка на полюсите
Затоплянето в Арктика и Антарктида и топенето на ледени блокове причинява повдигане на морското равнище и води до заливането на плодородни ниски земи и крайбрежия.
Променя се количеството валежи на земята, което води до непредвидими чести наводнения или продължителни засушавания.
Глобалната промяна в климата влияе зле на човешкото здраве. Освен горещите вълни и необикновено топлото време, което действа шоково на организма, се променя и географското разпространение на редица болести, предавани чрез насекоми, като малария и тропическа треска. В допълнение увеличените индустриални дейности и автомобилни газове водят до развитието на тежки и хронични заболявания, алергии и т.н.
Според учените глобалното затопляне ще се увеличи през следващите 100 години с 1,5–3,5 °С, а морското равнище може да се покачи между 15 и 95 см.
Глобалните измерения на проблема водят и до търсене на решение на световно ниво за намаляване на парниковите газове и за насърчаване на устойчиво и ефективно използване на източниците на енергия.
Рециклиране на отпадъци
Първо е важно тяхното сортиране, за което се изискват изключително много време и ресурси. Но щом има проблем, има и решение за него. Стига някой да е достатъчно амбициран да го открие. Машини, предназначени за директно използване от гражданите, предлагат бърз, ефективен и стимулиращ начин за събиране и сортиране на отпадъци.
Тези нови машини всъщност съвсем не са нови за голяма част от Европа. Във Франция, Германия, Гърция и Естония вече ги прилагат като част от добре изградена система за почистване на околната среда. Чрез използването на ривърс вендинг машините (Reverse Vending Machines) голяма част от европейските страни са решили проблема не само с рециклирането, но и със замърсяването на улиците и обществените места.
Бутилките, чашките и кутийките се събират и се пускат в машина, която дава няколко стимулиращи цента в замяна.
Много добър и лесен начин за решаване на поне част от проблема у нас е именно тази стимулация на гражданите да сортират материалите в определени машини срещу дребна, но стимулираща сума. Всеки, който е бил поне в една европейска държава или столица, може да каже, че боклук по улиците там няма, и то не защото другите нации са по-големи чистници от нас. Напротив. Просто там има кой да мисли как да се превъзпита обществото, така че да разбира под екология нещо, което пряко касае качеството на собствения им живот. Обикновените хора полагат някакъв труд да съберат боклуците си, а държавата им се отблагодарява материално за грижата. Стратегията работи безотказно.
Машините за сортиране поемат пластмасови бутилки, стъклени бутилки и алуминиеви кутийки. Технологията е създадена, за да разпознават, събират и превеждат използвани бутилки и кутии в лесен за рециклиране вид. В замяна на предадената бутилка или кутийка машините пускат монети според ценоразпис или ваучери, които могат да се ползват във всеки магазин.
Досега по света са инсталирани около 90 000 подобни автомата, 19 000 от които в Европа, и основно около супермаркети за по-удобно. Различните модели машини имат различен капацитет за брой отпадъци. Като цяло в една машина се събират около 1000 бройки, преди да се нуждае от изпразване.
В момента, в който обектът е пуснат в машината и скенерът го разпознае, той бива смачкан или счупен, за да заема допустим обем. За целия процес се изразходва съвсем малко енергия – около 40 W на ден. В случай че в машината попадне материал, който не е за нея, вграденият скенер алармира за непознатия обект и го изхвърля автоматично. Основни разпространители на такива машини са Германия и Норвегия.
Ще намалеят ли инфекциозните болести?
Продължават споровете по въпроса, как се отразяват климатичните промени върху разпространението на инфекциозните болести при хората.
Това са непрекъснати дебати в екологичните и научните среди, които нямат край и ясен отговор. Едни смятат, че климатичните промени ще осигурят по-добро развитие на инфекциозните заболявания, други – че ефектът ще бъде съвсем незначителен, а трети – че дори те ще намалеят драстично. На проведения през април форум по темата дебатите продължиха с пълна сила.
Повечето учени дават пример с тропиците, където и сега поради високата температура и влажност има най-много болни от инфекциозни болести. Това ги кара да предполагат, че глобалното затопляне ще доведе до увеличаване на заболяванията. И все пак какъв е отговорът на въпроса? Как ще се отразят климатичните промени върху здравето на хората? Никой не може да каже със сигурност. Едно е сигурно – светът се променя. За добро или за лошо – времето ще покаже.