Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За екологията
ноември, 2009 г.
– Кога българинът ще престане да си изхвърля боклуците през балкона?
(Никой не отговаря.)
– Защо в България все още ги няма тези хартиени торби за пазаруване?
– Защото са скъпи? Престани да питаш само защо в България това, защо българите онова…
– Интересно ми е как чужденците гледат на тази немарливост на българите?
– Ами, те имат един израз, който използват у нас, за да изразят всичко, което не е, както при тях: Welcome to Bulgaria.
– Защо ние, българите, нямаме екоповедение?
– Хайде, пак! Ние какво друго поведение имаме, та да имаме екоповедение?!
– Все пак на Запад екологичната култура е резултат от дългогодишни натрупвания, а при нас напоследък се заговори за нея.
– Никак не е случайно, че първата организация, която имаше цели, свързани с екологията, се казваше „Екогласност“. Снощи се сетих за това. Факт, който означава, че у нас по времето на социализма изобщо не е имало гласност по тази тема.
– Но тогава всичко си беше еко.
– Кое е било еко? Бетонът ли? Той ли е бил еко?!
– Тогава такава беше пропагандата. Пред хората се говореше, че всичко е чисто и околната среда не се зацапва, но всъщност имаше такива тежки промишлени производства, че…
– Каква хубава дума – „зацапва“! Днес дори не се говори за замърсяване. Околната среда е направо унищожена.
– Модерните хора чистя жилищата си с химикали и се заблуждават, че само защото пренасят тези химикали в хартиени екоторби от магазина до вкъщи, компенсират нещо…
– Скоро по един от тв каналите даваха българския филм „С деца на море“. Три минути гледах и това, което ме впечатли, беше чистият плаж от 70-те или 80-години… Кога точно е сниман филмът, не знам.
– То и нямаше с какво да замърсиш чак толкова плажа тогава. Нямаше пластмасови бутилки за вода, нито кенове от бира.
– Имало е цигари, семки и стъклени бутилки…
– Е, бутилките се връщаха за повторно използване и децата така си изкарвахме пари. Един пълен балкон или мазе с празни бутилки беше цяло състояние.
– Изсичането на гори у нас е престъпление…
– Налудничавото гъсто застрояване – също…
– От тези строежи курортите ни са заприличали на… Все едно едно младо хубаво момиче на 15 години да се разхожда намазано с пет пласта грим по лицето. На това прилича и Черноморието ни. За жалост и планинските ни курорти на това приличат вече. Вижте Банско – хотели, ски-писти, супер! Но Банско е останало всъщност само в няколкото улички и баби около църквата. „Туй то“, както биха казали въпросните баби.
– Екологията е свързана с пестенето на ресурси.
– Аз пестя водата и електроенергията, но не по екопричини. Просто навици. И не вярвам, че от пестене бихме могли да удължим живота на ресурсите, които използваме.
– Екопестенето е като козметиката, която не сваля години от лицето на жената, но пък я прави да изглежда по-поддържана. Та и екологичното поведение е нещо такова – с негова помощ няма да можем да възстановим изчерпаните запаси от природни богатства, но можем поне да забавим тяхното изчерпване.
– За да си еко, трябва да имаш много пари, не да пестиш.
– Не е вярно, защото, ако имаш много пари, ще си купуваш скъпи морски дарове, чийто улов често нарушава морските екосистеми по света и у нас.
– Значи бедността е еко.
– Примитивното е еко.
– Понеже знам, че ще умра скоро, екологичната катастрофа не ме плаши толкова. Тя ми се струва токова далечна…
– Всеки (или поне от нашето поколение) знае, че ще умре, преди планетата да е унищожена напълно, но това не пречи на хората да водят екологичен начин на живот…
– Хората от другите общества имат такава култура, защото са граждани, общност са, не са тъпанари като нас.
– Ето какво точно ми е интересно от тази тема – как можеш да изградиш механизъм, който да стимулира този тип поведение и тази организираност.
– Започвам да разбирам тези хора, които се обединяват около екологични каузи.
– Но в началото ги мислеше за откачалки, нали?
– Да. Не са егоисти и имат чувство за общност, но не е някакво такова сектантско чувство за общност, а…
– Натрапчивата пропаганда на каквото и да било крие рискове. Номерът според мен е да превърнеш каузата в хармонична част от собствения си живот и от този на общността, на държавата. А не да се превърнеш в екооткачалка, която ходи да протестира и да сади дръвчета.
– Всички големи холивудски звезди застават зад екологични инициативи.
– Не са само звездите. Сутринта влязох в сайта на една организация и гледам, разни известни хора се обединили около идеята да пазят планината чиста. Просто защото искат да се разхождат в чиста планина. Много екологични организации използват за свои патрони хора, чиито занимания или хобита са по-аутдор, така да се каже.
– Е, има и пълни откачалки сред привържениците на екоживота…
– В една серия от „Сексът и градът“ Саманта бе облечена с дълго екстравагантно кожено палто. И точно когато излизаше от една църква, някаква екозащитничка, ама от тези, лудите, заля палтото є с мастило като протест против избиването на животните..
– Ама, какво лошо има, продават се такива палта и такива като Саманта си ги купуват.
– Да. Тя и актрисата най-вероятно притежава 20 такива. В същото време на нея пък някой може да є плати, за да стане рекламно лице на екологична кауза. То е като това да се включиш в кампания против тютюнопушенето, пък ти да пушиш като комин. Никога не им е много чиста работата на тези звезди.
– Всичко започва от възпитанието на децата, от това, как трябва да бъдат възпитавани те.
– В любов към животните. Трябва да бъдат възпитавани да гледат на животните като на пълноправни обитатели на тази планета. Каквито сме и ние, хората.
– Звучи прекрасно, но как да се случи в бедна държава, в която хората понякога завиждат на животните, които живеят в другите държави…
– Нали съм ви разказвала за онзи мой приятел швейцарец, който, когато се нанесе в една софийска кооперация, на събрание на блока предложи да се сложи топлоизолация на кучешката колиба в дворчето на блока. И това беше преди няколко години, когато много хора в София не бяха и чували за саниране на панелни жилища…
– Да си екологичен, означава да не мислиш само за себе си и да виждаш малко по-далеч от носа си. Аз не притежавам тези качества, но много искам да ги развия у себе си. Осъзнавам, че ми трябват години.
– Е, ти си бъди егоист, но живей екосъобразно.
– Добре, може и да не съм егоист… Да кажем, че съм по-скоро човек, който няма обществено съзнание. Защото хората, които застават зад екологични каузи, може също в личен план да са егоисти, но имат това чувство за общност.
– Доброволните начала са също интересно нещо. Мисля, че когато участваш в нещо, без да получаваш пари, това означава, че си сериозно мотивиран. Това граничи с краен идеализъм някой път.
– Има много такива карнавални прояви, хората се обличат по различен начин, ходят, демонстрират нещо…
– Много ми е детско това. И може би по по-естествен начин трябва да стават нещата. Не мога да си представя, че ще ходя по улиците облечена като морков.
– Ми, те са като деца. На тях това им харесва и им е естествено.
– Ей, трябва да си направим един карнавал. Аз ще бъда тиквата, естествено.
– Ти доста отслабна, спокойно можеш да бъдеш краставица.