Третото ми рамо
И има ли разлика между любов и приятелство?
март, 2011 г.
© Katie Little | Dreamstime.com
Приятелят е третото ни рамо. Тази сентенция безспорно звучи красиво, но само се опитайте да си го представите… Изрод някакъв с три рамене… А на вас лично трето рамо необходимо ли ви е? Или все някак се справяте само със своите две?
Смешно ли ви стана? Ами, смешно е, но е правдиво, защото, както говорим, така и мислим. А както мислим, така и живеем живота си. Ако човек още от детството си си представя приятеля като трето свое рамо, тази представа някак си неусетно се превръща в
шаблон за безкористно приятелство
А защо точно рамо е приятелят, а не, да кажем – крак? „Подлагам ти рамото си“, „да поплача на рамото ти“ – тоест рамото е многострадална част от човешкото тяло, която се използва за пренос на всякакви тежести – от пълни пазарски торби до всевъзможни житейски несгоди. И първият извод е, че приятелят ни е нужен изключително и само за да ни помага да се справяме с тежестта на битието. Но ако на някого не му се е усмихнало щастието да има точно такъв приятел, той продължава да разчита на своите две нещастни рамене. Защото, нали сте чували и сентенцията, че щом ти е даден кръст, значи са ти дадени и сили да го носиш сам.
Ако приятелят е вашето трето рамо, значи той като отделен индивид (извън тази уродлива симбиоза) не е толкова ценен за вас. Неговата функция е да ви помага, и толкова.
Тук не се долавя и намек дори, че вие за него също сте трето рамо. Неговото трето рамо.
Но не е ли малко пресилено да разглеждаме толкова практично една толкова възвишена метафора?!
Лошото е, че всичко, казано по-горе, има пряко отношение към нашата психика и съответно към
начина, по който възприемаме приятелите
и приятелството. Ако например си представяте къщата на мечтите си като малка паянтова барачка, ще построите точно такава къща. И няма да поискате да имате друга, преди да можете да си я представите (другата къща, де).
По същия начин стоят нещата и с любовта, и със семейството, и с успеха, и, естествено, с приятелството. Когато човек си зададе въпроса „Какво разбирам под приятелство?“, отговорите често по някакъв начин съдържат именно представата ни за приятеля като за трето наше рамо. Например: „Приятелят за мен е човек, който винаги ще ми помогне в беда.“ Да, хубаво би било, когато сте в беда, да не сте сами, до вас да има приятел, който да не допусне да ви се случи най-лошото… Но ако човек смята, че най-важната функция на приятеля е да помага, той го принизява до един
обикновен гарантиран помощник
Тоест едно е приятелят ви искрено да е готов да ви помогне в труден момент и съвсем друго вие да избирате приятелите си на принципа „бърза помощ“.
Съществува ли женското приятелство? Досега не са намерени никакви доказателства за обратното. Битува и още една странно, но доста разпространено твърдение, че приятелството между мъж и жена е невъзможно. Очевидно точно това е имал предвид един мъдър французин, който е казал: „Приятелство между мъж и жена е възможно само ако те изпитват един към друг някакво физическо отвращение.“ Но кой е казал, че сексът е висшата точка на близост между двама души? Приятелството всъщност може да е… любов в условия на сексуална абстиненция. Да бъдем честни пред себе си – сексът не е непременно любов. Той просто може да присъства в любовта. Но отсъствието му въобще не означава отсъствие на любов.