Женското приятелство
(не) съществува
март, 2011 г.

© Wavebreakmedia Ltd | Dreamstime.com
Какво е това женско приятелство? И с какво то се отличава от мъжкото? Явно по това, по което жените се различават от мъжете – по способността искрено и щедро да споделят емоциите си.
Приятелките могат да бъдат съвършено различни – едната да е омъжена, другата да е свободна, третата да има деца. Тези различия обаче не им пречат да се радват на здраво и искрено приятелство, оцеляващо през годините. Каквото и да им се случва през времето – мъже, събития, раждания, загуби, – женското им приятелство си остава константа. Приятелките ни дават усещане за силно рамо, те предлагат разбиране, внимание, съчувствие и безусловно приемане.
Съчувствието
е качество, с което жените са природно надарени, докато на съвременните мъже им се налага да го развиват и култивират у себе си. Да се вчувстваш в другия, тоест да чувстваш чувствата на другия (емпатия), е биологична даденост при жената – майката чувства бебето си, благодарение на което то оцелява. При мъжете способността да се вчувстват, да проявяват състрадание е по-скоро природно закърняла. Това им е помогнало в продължение на хиляди години да изпълняват дълга си – да убиват както животни, така и себеподобни.
И тъй като състраданието и споделянето по принцип не са силните страни на мъжете, то за емоционална поддръжка мъжът винаги има нужда от жена. Парадоксалното е, че в подобни ситуации жената също има нужда от жена. Близка приятелка.
Влечение една към друга
Нерядко женското приятелство предизвиква ревност у мъжете. Някои дори подозират жените си в лесбийство. Затова на много жени им се налага по принуда да зарязват свои приятелки.
Причина за мъжките подозрения е отново женската емоционална натура. Ние можем да се прегръщаме и целуваме при среща, да се докосваме една друга по време на разговор, да се любуваме една на друга, да даваме дреха или червило на заем на приятелките си. А това е непонятно за мъжете. При приятелска среща с друг мъж мъжът се ограничава с ръкостискане. При тях идеята за телесен контакт с представител от същия пол е дълбоко потисната.
Правилата на пола
Всъщност приятелството е разновидност на любовта – сложна палитра на емоции и позитивни партньорски отношения. И в тези отношения са важни доверието, усещането за надеждност и разбирателството.
Причина за сексуалното влечение на жените една към друга се явяват общите интереси – това е основата, на която се гради женското приятелство. За разлика от мъжкото. Мъжете могат да са приятели още от детската градина. След време единият от тях ще стане лекар, другият – учен, третият – банкер. И въпреки това те всяка събота ще ходят заедно на спорт и сауна. Докато жената може да бъде приятелка само с тази, която действително й е близка и споделя интересите й.
При мъжете сферата на социален просперитет е нещо съвсем отделно от интимната сфера. Момчето споделя емоции с майката, но в общуването с баща си се стреми да демонстрира някакви постижения, тоест опитва се да го конкурира. В живота на възрастния мъж този модел се запазва – той проявява интимност с жените, а с мъжете общува служебно. И споделя само за бизнес. При жените тези две сфери се преливат и е трудно да се отделят една от друга. От приятелството си ние изискваме съвпадения – и интимни, и социални.
Ако мъжкото приятелство се основава само на съвместно действие, то женското – на съвместно преживяване. Затова жената е пазителка на семейното огнище, като гради и отстоява емоционалните връзки в семейството. Същото се случва и в женското приятелството – жените построяват отношенията си на базата на дълбоки емоционални връзки.
Усещане за настояще
„Скъпи мои, струва ми се, че само с вас съм истинска“ – може да сподели всяка жена с приятелките си.
Животът на жената в семейството понякога е поредица от компромиси. Ние, жените, често сме склонни да жертваме своите интереси заради тези на съпруга и децата си. Понякога дори забравяме за себе си, стараейки се да сме на техните услуги. Готвим храната, която е любима на децата и мъжа, лягаме и ставаме от сън, когато домакинските задължения ни позволяват, независимо от личното ни желание. Просто защото сме длъжни да заведем детето в детска градина, да приготвим закуска на мъжа, да отидем на работа (а тя впрочем също изисква отдаването ни).
Затова моментите на близост с приятелка за нас са толкова скъпи – когато, макар и за малко, можем да се отпуснем, да забравим за грижите. Да чувстваме себе си, да говорим за себе си, срещайки разбиране, внимание, пълно съчувствие и абсолютно приемане.
Жертва на семейното огнище
Това приятелство ни е нужно, то ни поддържа. И не е оправдано да бъде принесено в жертва на някакъв мъжки каприз. Мъжът гледа на женското приятелство с очите на мъж. Въпреки че мъжът предполага, че може да покрие всички емоционални потребности на жената, това е невъзможно. Той може да играе ролята на баща за жената, но да заеме мястото на майката, не му се удава. Именно това място по правило се заема от приятелката.
Ревността на мъжа към приятелката понякога граничи с абсурда. Тогава мъжът пледира, че женското приятелство не може да съществува, и настоява то да бъде „разтрогнато“ със следните аргументи: „тя ти влияе лошо“, „тя ме мрази“ и други подобни.
Подводни камъни
Сред най-разпространените стереотипи за половете е, че има истинско мъжко приятелство и че женското приятелство не съществува.
„Нима твоята приятелка ти е по-скъпа от семейството?!“ – този убийствен въпрос аргумент, разбира се, може да срази всяка от нас. Понеже естествена потребност на всяка жена е нейното призвание да продължи рода и да се посвети на семейство и деца, тя е готова да се откаже и да предаде приятелството си, ако й се постави ултиматум от мъжа. Това за жалост е доказателство, че женското приятелство не е много трайно и даже че не съществува в природата, т. е. не е оправдано от природата. Мъжете също предават приятелите си, но в други ситуации. И това е съвсем друга тема.
Другото петно върху репутацията на „истинско женско приятелство“ е скарването между приятелки, което често пъти е невероятно емоционално нажежено. Женските кавги са много отчаяни, те продължават дълго, генерират изключителен гняв и много явна агресия. Обяснението за това е в основата на самото приятелство – отново емоционалната женска природа.
В женското приятелство има повече проекции за надеждност: приятелката (представителка на същия пол) ни се струва по-близка и по-разбираема. Затова и към нея имаме ясни очаквания и повече изисквания. Като следствие от тази идеализация и споровете, и свадите между приятелки са по-остри. Ако мъжът се е държал с нас некоректно, той получава оправдание: „Какво повече да очакваш от него, той просто си е такъв – мъж.“ Но ако приятелката не ни разбере, това вече е обидно.