Мария Андонова:
„Обичта е силно лекарство“
април, 2011 г.
Интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимки Личен архив
Скоро прочетох в един съновник, че ако сънуваш журналист, значи ще имаш помощник или покровител. Искам да ви кажа, че ако сънувате точно нея – сънят ви може да се сбъдва всеки ден от 11.00 до 12.00 часа по БНТ. Гледайте я и тя ще ви помогне да разберете как животът може да бъде усмихнат и слънчев. Откритото й лице, умните й очи и смелите й къси коси ще ви уверят, че не всичко е обречено и надежда има.
Мария Андонова е водеща на предаването „Здраве“, което в началото на всяка седмица има специалното издание, наречено „Телевизионно бебе“, посветено на майчинството и отглеждането на деца. Шегува се, че синът й Ясен спокойно може да мине за неин колега, защото е чест герой във въпросното „Телевизионно бебе“. Екипът на „Здраве“ се грижи зрителите му да бъдат информирани по най-различни теми, касаещи най-безценния дар. И макар да е специализирано медицинско, предаването навлиза и в теми, свързани с взаимоотношенията в семейството и стила на живот.
– Мария, как ви промени ролята на водещ на здравно предаване? Станахте ли по-отговорна към собственото си здраве?
– Нали знаете приказката, че обущарят винаги ходи със скъсани обувки, а архитектът – с планове в джоба си за своята къща, която може и никога да не построи. Като че ли аз се включвам в тези две приказки. Лекарите идват в студиото ни всеки ден, по-голямо богатство от това не знам. Получавам информацията от първа ръка и съм сигурна, че винаги има кой да ми помогне. Но истина е и че станах по-отговорна към личното си здраве, започнах да го ценя много повече, да разбирам, че то не е даденост и трябва да се обгрижва и пази. Здравето е усмивка, щастие, веселие, спокойствие… и какво ли още не. Когато изгубиш този подарък, светът наистина се променя.
– На какъв профилактичен преглед сте ходили последно и кога?
– Странно ми е да бъда в ролята на човека, който отговаря. Този въпрос аз задавам често както на най-близките си, така и на нашите зрители. Естествено, че съм ходила на профилактичен преглед, който беше преди Нова година. Просто се възползвам от правото си на здравноосигурен пациент. Знаете, че всяка година всеки един от нас има право на един профилактичен преглед по силата си на здравноосигурен. Съветвам всеки един да се възползва от това право. Не е нужно някой да ви почука на вратата и да ви каже: „Моля, елате в кабинета ми, за да ви прегледам!“, наистина трябва да бъдем по-отговорни към собственото си здраве, а това, повярвайте ми, става и тогава, когато знаем правата си на здравноосигурени пациенти.
– Нямате ли усещането, че българинът сякаш много обича да гледа предавания и да чете статии на здравна тема, но не и реално да се грижи за здравето си?
– Нямам чувството, аз съм убедена в това! Грижата за здравето изисква и време! Надали вие ще чакате час пред кабинета на личния си лекар, когато трябва да си довършите статията, времето е ценно за всеки един от нас. Интернет е пълен с информация, навсякъде можем да прочетем за лекарството, което ни интересува, има онлайн аптеки, от които можете да си поръчате лекарства, без да нарушавате собственото си спокойствие. Само че невинаги това е правилният път… той крие много подводни камъни. Няма да забравя думите на един от нашите консултанти: „Понякога ние успокояваме симптомите, привидно нищо ни няма, но вътре в нас може да се развива най-страшният процес!“ Това е във връзка със самолечението. Не е възможно да получиш отговор за болката си в интернет, възможно е обаче предавания като нашето да ви насочат и да ви покажат кой е правилният път, към кого трябва да се обърнете, ако имате този и този проблем… Ние също не лекуваме от телевизора, просто сме сигналната лампичка.
– Къде е разликата между хипохондрията и грижата за здравето?
– Ха-ха-ха, аз понякога мисля, че съм хипохондрик, което сигурно е добре единствено и само в моя случай, защото така се вживявам във всяка една тема! Ще ви кажа само, че когато човек е здрав, независимо дали физически, или психически, той просто се усмихва, това е най-вярната проба, а усмивката и вътрешното спокойствие не ви водят в лекарския кабинет. Не знам дали на един хипохондрик му е весело….
– Били ли сте някога сериозно болна? С какво помните този момент?
– Никога не съм била толкова болна, че да прекарам няколко дни в болница, имала съм своите неразположения, спадове, температури, но със сина ми Ясен бях в болница и мисля, че никога няма да забравя за този момент. Да държиш едно дете, горящо от температура, да знаеш, че в този момент си безпомощен, е кошмарно. Светът ти рухва, чувстваш се сломен. Искам такива моменти по-рядко да присъстват в живота ми, макар че съм убедена, че всяко едно изпитание ти дава урок и те прави по-силен, изважда от теб скрити запаси воля и вяра.
– Можете ли да споменете хора, силни личности, които са се справили с тежка болест и са ви впечатлили? Канили ли сте такива в предаването?
– Личностите са много. Мисля, че човекът, който щеше да ви отговори за отличен шест на този въпрос, е редакторът ни Адриана Димитрова. Тя прави рубрика „И великите боледуват“, благодарение на нейните детективски умения научихме за болестите на големите, на великите имена в историята. Основната идея, разбира се, е, че първо болестта не подминава дори и големите таланти и хора, но болестта може да бъде победена, дори и само в съзнанието ни.
– Коя е най-тежката болест на съвремието?
– Самотата. Безверието.
– По-тежко ли е да си здрав и да гледаш, мислиш и се грижиш за близък болен човек?
– Кое не тежи?! Тежи ни, че трябва да работим много, тежи ни, че автобусът е закъснял, тежи ни, че отново трябва да си платим сметката за телефона… Естествено, че тежестта е голяма да се грижиш за болен, да мислиш за него по… 28 часа в денонощие… Но знаете ли? Обичта е силно лекарство, не го продават в аптеките, не се изписва от лекарите и ако гледате този човек с цялата си обич – тежестта изчезва. Но най-тежко е, когато виждаш, че той си отива и ти не можеш да направиш абсолютно нищо.
– Как бихте разтълкували израза „Здрав на болен не вярва“?
– Приемаме здравето за даденост. Не мислим за него, не го питаме как е, какво иска, от какво има нужда, сещаме се за него чак когато ни потече носът или ни заболи сърцето. Какво да се направи – човещинка? Вие можете ли сега да си спомните как боли глава, дори и да страдате от главоболие през ден? Няма как да си спомните конкретната болка, това означава да я почувствате, а един здрав човек трудно може да почувства, че е болен. И по-добре.
– Може ли да се каже, че всяка здрава жена е хубава?
– Става въпрос за човека въобще… Ако видиш едно красиво момче на 23, което твори с ръцете си отново красота, при все че животът изведнъж му е стоварил най-тежкото – да остане инвалид за цял живот… Трудно е да гледаш такъв човек в очите, защото тъгата остава завинаги някъде в ъгъла на очите. Това беше един от репортажите, които правих и които никога няма да забравя. При срещата си с този човек за по-малко от секунда разбрах, че здравето е дар и думата „дар“ направо бледнее. Няма по-красив и по-щастлив човек от здравия човек, дори и той самият да не вижда това в огледалото.