Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За здравето
април, 2011 г.
– Когато бях малка, винаги ми се струваше много тъпо да ми пожелаят здраве. Никога не го разбирах.
– Защото тогава някак си имаш цялото здраве на света, но постепенно започваш да го губиш и… да го оценяваш. То е нещо като „Здрав на болен не вярва“.
– При поздрава „здравей“ всъщност хората си пожелават здраве.
– А знаете ли, че „здраве“ идва от думата „дърво“. „Съ дръве“ – нещо такова беше… Пожелание, което означава „Бъди здрав като дърво“. Оттам идва сигурно и „да чукна на дърво“.
– Хората усещат кои органи са им слаби и предразположени към разболяване. Има болести, които са несъвместими с мен, и знам, че никога няма да се разболея от тях. Никога например не ме е болял зъб и съм сигурна, че няма да разбера какво представлява тази болка. Херпес, алергия, ечемик – ей такива неща също не са ми се случвали.
– И аз така си мислех и ето, на 40 години ме мъчат три вида алергии. Като дете съм била алергична от синтетични материи и тенекиени пръстенчета само и ми беше ясно, че ще нося само злато и коприна в бъдеще. Нооо ето че ми излезе алергия от грим. Да не се заричаш, това ми беше мисълта.
– Може би здравето е магия и не бива много да се говори за него.
– За един виц се сещам. Разговорът е между пенсионери. Двама дядковци се събират и единият се хвали на другия: „Биологичният ми часовник работи безотказно и всичко си върша навреме. В шест часа задължително уринирам. В седем часа – голяма нужда. В осем се събуждам.“
– Какво означава „здравна култура“?
– Да знаеш къде се намира жлъчката, дори и да не те е боляла никога. Защото обикновено човек научава къде му е някой от вътрешните органи, когато съответният го заболи.
– Жлъчката е под черния дроб.
– А черният дроб къде е?
– Е, хубава работа!
– Не мисля, че един умен човек ще се запише да учи медицина сега.
– Защо?
– Как ще се реализира?
– Е, как как?! Болни хора има толкова много, че лекарите имат база да стават виртуози. Особено пък тук, в България, където лекарите и болниците не са разглезени с добри апаратури и т. н. Освен това има толкова много нови болести… И към това като прибавим възможността да се махнат от България и да развиват научна дейност в чужбина – да изобретяват нови лекарства например…
– Винаги обвиняват докторите за всички смъртни грехове.
– Добрите лекари бягат от България.
– И тук има много добри специалисти. Аз щях да умра от перитонит преди няколко години. Но имах късмет с лекаря. Тогава всички ми казваха, че ако не е бил на смяна точно той – едва ли съм щяла да оживея.
– Съдба ли е, какво е да попаднеш на лекар? Раждах дъщеря си с тазова несъвместимост – попадне ли главата на бебето в малкия таз, вече нищо не може да се направи… Обикновено жертват детето в такива случаи. Моят късмет тогава беше д-р Георгиев – бих го позлатила, още работи в „Шейново“.
– А пък аз, когато съм се раждала, докторът и сестрата продавали бебета. Имала съм късмет с това, че предното продадено бебе било на някакъв военен, който решил да разследва случая, и лекарят и сестрата, които са ме израждали, вече били уплашени.
– Е, как са продавали бебета?!
– Казват на майката, че е умряло след раждането, и го пускат по „канала“.
– Много филми гледаш ти.
– Обаждате ли се да благодарите на някой лекар на докторския празник, на 7 април?
– На всички приятели лекари се обаждам.
– А каква е връзката между здравето и любовта?
– Сексът лекува мигрена.
– Мисля, че човек, който има таланта да обича, обича и себе си и е здрав.
– Когато човек има апетит, също означава, че е здрав.
– Говорим за болести, но пием за здраве!
– И за младост, защото виното съдържа антиоксиданти.
– Има хубави неща, които уж не са здравословни, но пък са отговорни за психическото здраве.
– Нали съм ви казвала как едно време, като изучавах психотерапия, всеки преподавател ни повтаряше, че няма по-важно нещо от психическото здраве. Защото, ако има здрава психика, човек може да се справи и с най-големия физически недъг. Но обратното е невъзможно.
– А как да си го пазиш психическото здраве?
– Всеки сам си намира начина. Може да си пийваш винце например. Или пък да ядеш мазни пържоли. Неща, които могат и да ти навредят в големи количества, но ако ти пазят психиката и ти си решил, че ти действат добре – пий, яж и се моли да не се разболееш.
– Според мен психическото здраве е ген.
– То е и култура, и въпрос на зрялост, и е част от себепознанието.
– А хората смятат себепознанието за загубено време.
– Хората не отделят време на себе си. Аз си давам шанс да го правя, но да се вглъбяваш прекалено много в себе си, също е болестно състояние.
– Контактът със себе си постоянно съществува.
– Невинаги можеш да се чуеш обаче. Трябва да си сама. Това е един вид профилактика на психиката. Почиваш си.
– Аз винаги се сещам за филма с Даниел Дей Луис „Левият ми крак“. Той получи „Оскар“. Героят му е роден с увреждания в ирландска фамилия, която си държи на децата. В една от сцените той хвана тебешир с левия си крак и написа „мамо“. Баща му полудя от радост и отиде в кръчмата да черпи.
– Най-много ми е мъчно за хората, пострадали от насилие. Някой ти отнема здравето, което ти е дадено от господ. Или пък когато ти сам си причиниш нещо.
– Едно време много момчета в казармата се самоосакатяваха, за да получат болничен.
– А мислите ли, че болестите са наказание за нещо?
– Това е много старовремско разбиране.
– Е, как, не си ли чувала хората да казват за някой болен „изплаща грехове“. Много съм мислила върху това.
– Вярваш ли в здравословната семейна история? Че ако майка ти е болна от разширени вени, много голяма вероятност има и ти да се разболееш от същото?
– Когато за пръв път имах здравословни проблеми, ме питаха дали някой в рода ми е боледувал от рак. Майка ми почина от рак на гърдата и тогава за пръв път ми прищрака, че и аз съм предразположена. Но не мисля за това, дори бях забравила, преди ти да ми го припомниш. Но ако, не дай си боже, се разболея от рак, няма да повярвам, че причината е генетично предразположение.
– Ама, то не е въпрос на вяра. Това е наука. Според епигенетиката дори начинът на живот на родителите може да предопредели здравето на поколението им.
– Но, виж, например от баща си съм наследила това да не вярвам в бог.
– Еее, вярата не се наследява.
– Няма светъл ум на тази планета, който да не е вярвал в бог.
– Нютон е вярвал в бог?
– Е, за Нютон не знам, ще проверя специално.
– Сигурно защото е повярвал, бог му е помогнал да открие законите на Нютон.
– Дали е необходимо да си в добро здраве, за да направиш откритие, а?