„Методики“ и практики
септември, 2010 г.
„И глупаците вече говорят английски”
Разбира се, нивото на общото развитие на интелекта влияе върху бързината и качеството на обучението. Но за щастие не е основно. В някои научни трудове, които се опитват да обяснят сложния механизъм на мотивацията за изучаване на чужд език, можете да прочете, че на много места по света вече и слабите ученици изучават английски език. Точно такава е картината и у нас. В толкова сериозна необходимост се е превърнал той.
„Не ми се удава изучаването на чужд език“
Ах, колко е популярна тази фраза! На всеки, който смята, че няма способности да учи език, ще зададем четири въпроса.
Говорите ли свободно на родния си език и разбирате ли го добре?
Четете ли и пишете ли свободно на родния си език?
Страдате ли от глухота или немота? Страдате ли от някаква форма на афазия (езиково нарушение – загуба или увреждане на способността да се създава езикова продукция и/или да се разбира чужда реч)?
Обичате ли киното, разговорите, общуването?
Ако сте отговорили съответно с „Да“, „Да“, „Да“, „Не“, „Да“, то ние ви поздравяваме. Вие имате способности да изучавате чужд език.
„Искам да науча езика за определено време”
Самият език стои пред нас с идеята за цялостност и завършеност. С възможността да го овладеем до съвършенство и да мислим на него. Човекът, който се захваща с това, е длъжен да си дава сметка, че езикът е голямо стопанство, което ще изисква много грижи и внимание през целия ни живот. Ние усъвършенстваме цял живот дори родния си език и пак се случва да имаме трудности понякога.
В желанието да изучаваме чужд език се съдържа много сериозно решение. То е подобно на решението да се оженим. Начало на нов живот. Несамостоятелен, с много ограничения и задължения. Разбира се, може да решите и просто да „преспите“ с езика, но отрано трябва да знаете това.
Поставяйте си изпълними цели и бъдете реалисти. За определен срок бихте могли да научите езика до определено ниво. После имате избор. Да го забравите и изгубите след няколко години или да отделяте време и сили за неговото поддържане и непрекъснато усъвършенстване.
„Необходим ми е само разговорният език“
Това означава, че с минимални усилия бихте могли да овладеете минимума за устното общуване. А всичко, което изисква по-задълбочено изучаване, например четене в оригинал на класическа литература – оставяте зад борда.
Запомнете, че всяка произнесена фраза е само върхът на един айсберг. Ако сте започнали да учите чужд език, трябва да си давате сметка колко огромна е невидимата част на айсберга, която се налага да изучите. Съветът тук е прост. Пасивният ви запас от думи трябва да е толкова могъщ и голям, колкото е и подводната част на един голям айсберг. Не се заблуждавайте, че големият запас от думи няма да ви служи и че трупайки запас, вие трупате пасив.
„Как да говоря? Ще ми се смеят“
Много от нас са изучавали чужд език в училище, в университета или пък в езикови школи. След продължително обучение, когато най-накрая ни се наложи да проведем разговор – се оказва, че не можем да обелим и дума. В подобни моменти цялата ни енергия отива, за да преживеем собствената си некомпетентност. Вместо да се опитаме да поправим ситуацията, да опитаме още веднъж да кажем нещо, ние се разстройваме и мълчим. Решаването на вътрешните ни проблеми стои в основата на решаването на проблема с чуждия език.
Поставете се на мястото на събеседника си. Представете си, че към вас се обръща чужденец. Анализирайте своите емоции. Изпитвате ли раздразнение или гняв от това, че речта му е несъвършена? Опитайте се да запомните усещанията и реакциите си и се сещайте за тях винаги когато разговаряте на чужд език. Въобразете си най-доброто.
Опитайте се да си представите най-добрия вариант на развитие на събитията. Какво най-страшно може да ви се случи, ако не успеете да се справите с говоренето на чужд език. По този начин вие бихте могли ясно да разберете своите опасения и в крайна сметка да се справите със ситуацията.
„Изразяването на матерния език също не е лесна работа”
Когато общуваме на родния си език, ние не си даваме сметка какви усилия сме положили в детството си, за да го научим. За повечето от нас тези усилия остават вън от съзнанието ни. Как започва да говори детето? То запомня и повтаря фразите, защото така говорят възрастните. Детето използва цялата система за възприемане на информацията, като задейства слуха, зрението, допира, обонянието и вкуса.
Отначало детето употребява отделни думи и фрази, като ги свързва с определени предмети или събития, после се учи да съставя изречения и накрая започва да говори.
На практика през същите етапи минава и обучението по чужд език.