За комикса – втора част

 

 

 

 

Той се чете лесно заради картинките и се гледа лесно заради текста. В това на пръв поглед парадоксално твърдение се оглежда голяма част философията на деветото изкуство – изкуството на комикса. Точно такава е природата и на човека пред мен. Гледаш го, художник е (при това трето поколение), четеш го – писател е. Ако прочетете името му от дясно на ляво, както се четат комиксите в Япония, ще получите думата „нотна“. Хм. Значи има и музика в него (впрочем много от комиксите вече имат саундтрак). Антон Стайков пише книга за българския комикс и напоследък потвърди правото си да стори това с една статия в списание „Лик“, която горещо ви препоръчвам. От всичко, което прави за възраждането на комикс културата у нас, личи, че съдбата го е пращала често по широкия далечен свят, но и че е носител на нещо, което не се учи, не се забравя и никой не може да му отнеме. Този човек има корени. Неговите идват от вълшебното парче земя на Родопа планина.

 

– Най-добрите художници излизат от художествената гимназия. Някои от тях не са завършили художествената академия, други са я завършили, но не са се развили там. Във възрастта от 12 до 15 години човек започва да се гради като рисувач, оформя се отношението му към познанието, към философията за живота. Това е важна възраст и ние решихме да подготвим децата сега. Защото ние сме се учили самички. Искаме да помогнем на тези деца да не пропуснат своя шанс.

 

– По света комиксът е утвърден като деветото изкуство и отдавна не се асоциира единствено с детското геройче Мики Маус. Абсолютната столица на комикса е Брюксел, там има и музей на комикса. Изобщо, за Белгия казват, че там има най-много комикс художници на глава от населението. По цял свят се организират международни фестивали на комикса. В Америка комикс художниците и комикс авторите са със статут на суперзвезди.

 

– В България винаги е имало традиция. 40-те години на миналия век са златният период. Любен Зидаров и Александър Денков например са създавали герои и серии като завършени комикс автори (те са се учили сами от сръбски списания и публикуваните у нас преводни серии с продължение). Списание „Космос“, с първи брой, издаден през 1962 г., е една много решителна стъпка в създаването на комикс култура у нас. Това е и времето, в което започва да твори Стоян Шиндаров.

 

– Списание „Дъга“ се ражда в най-неочакваното място – държавното издателство „Септември“, през 1979 г. с благословията на Людмила Живкова. От 100 000 копия бързо стига до 300 000 копия. Единствената причина да не стигне до половин милион е липсата на хартия. Тогава хартията се е разпределяла. Значи има 300 000 деца и техните деца, които пазят тези книжки. Печалбата е била огромна, интересно е, че с нея се е финансирало издаването на трудовете на Тодор Живков. През 1992 г. излиза последният 42-ри брой на „Дъга“. През 2004–2005 г. излизат 11 броя на „ново“ списание „Дъга“. С променена концепция и с други автори. От старото списание е останало единствено името.

 

– Четенето на комикс е особен процес, който се култивира с години. Ето, вашето списание е предназначено за жени. У нас няма нито един женски комикс. По света има комикси за момичета, за жени, за омъжени жени. У нас няма ежедневен комикс във вестник, няма дори седмичен. Няма го това – да дойде краят на седмицата и да отидеш да си купиш комикса. А това възпитава. Освен това хората у нас са свикнали да свалят всичко от интернет. На изложбата на Шиндаров всички питаха: „Айде, бе, кога ще ги качите тези работи в мрежата.“ Малко марксически ще ти отговоря. Натрупаното количество води до качество. 42 броя на „Дъга“ не са достатъчни.

 

– Обществото върви като една лавина напред и всичко, което го съставя, е част от неговото развитие. Т.е. необходимо е обществото да се развива икономически, да се развива езикът, да се развиват нравите, да се възпитават новите поколения. И както започна лекцията си на уъркшопа Петър Станимиров, за да създадеш собствен стил, първо трябва да изкопираш малко. Т.е. ние като нация имаме да копираме. Мисля, че младото поколение, което пътува, вижда света, връща се, ще успее да се внедри в тази култура. Защото тя съществува по цял свят, а ние сме част от Европа и част от света. Ние не сме Иран. Не сме под похлупак. Ние живеем с културните темпове на развитите страни.

 

– У нас има една гилдийна диференциация, останала от времето на социализма. Писателите си живеят в своите среди, художниците – в своите. Помните ли почивните бази едно време? Писателите си имат отделен почивен дом, художниците – друг. Затворени кръгове, хвалят си се един друг. И няма никакво взаимодействие. По света театрали, художници, сценаристи живеят заедно.

 

– Комиксът е изключително трудно, сложно и комплексно изкуство. Комиксът е знаково синтетично изкуство. Доближава се до киното, но пък има разказвателната сила на книгата. Много ме интересува комиксът като поетика, както Бахтин говори за поетика в литературата. Поетиката на комикса е друга. Тя има собствени изразни средства.