За комикса – пета част

 

 

 

 

Ако това беше комикс панел, а не страница на „Бела“, щях да изнеса на преден план лицето му. Експонирането на лицето на героя на преден план в композицията на рисунката означава, че това, което той казва, е много важно.

„Комиксите разказват истории чрез комбинация от пластични рисунки, текст и пряка реч. Създаването на собствен комикс е мечта, която много млади автори носят в себе си. Пожелавам ви да я сбъднете.“

Така започна лекцията си Петър Станимиров и после пусна десет цветни трохички, не, а парченца хляб по пътечката на младите хора към деветото изкуство… Неговата презентация беше нещо като проект на комикс учебник „Как се прави комикс в десет последователни стъпки“.

Петър Станимиров на пръв поглед малко прилича на лош герой от комикс. Нали знаете? Лошите герои са с по-характерни физиономии. А той е и с брада, и с очила… Но нещо не ми се връзва. Той не е лошият! Чуйте го пак:

„Комиксът има малко, но железни правила. На пръв поглед изглежда лесна, но всъщност е доста трудоемка и неблагодарна за България работа. Затова и много малко художници са продължили след първите пет-десет страници. И накрая, след като вече знаете как се прави комикс, искам да ви дам два полезни съвета.

Винаги помнете, че трябва да приемате критика. Вместо да се чувствате обидени или наранени от това, че някой не е харесал работата ви, използвайте тази енергия, за да станете още по-добри.

Винаги помнете, че изкуството вечно се променя. Не трябва да спирате да търсите и да се развивате само защото сте почувствали, че сте достигнали върха. Това е измамно, защото достигнатият връх е най-ниският.“

 

 

Петър Станимиров е един от художниците на списание „Дъга“. Но „Дъга“ е само едно от списанията, за които е работил. През 80-те години рисува и за списание „Чуден свят“. Още тогава е разбрал, че изкаченият връх е най-ниският, и продължава да търси предизвикателства. През 90-те години издава вестник „Разкази в картинки“. Един от основателите е на издателство „Плеяда“. Под негово ръководство, с негови илюстрации и под неговата логистика излизат над триста книги игри. Дейност, която е логичен преход и към видеоигрите. Работил е за белгийското издателство „Ломбард“. Ако пък имате поне една от книгите на Стивън Кинг – корицата є вероятно е на Станимиров. Нали ви казвам! Значим, разпознаваем и… добър. Докато го слушах и гледах, не спрях да се чудя как е възможно да балансираш в композицията само на един живот и голяма част от историята и голяма част от бъдещето на българския комикс. Сигурна съм, че един ден много от младите хора, които развълнувани ръкопляскаха в края на лекцията му, ще пишат върху комикс албумите си „Вдъхновено от Петър Станимиров“.