За комикса – трета част

 

 

 

Иван Коритарев 

 

Иван се занимава с рисуване и с разказване на истории с помощта на картинки. Сибила е художник и сценарист на комикси. Управител е на българско комикс издателство, анимационно студио и производител на играчки. Дейността й е съсредоточена в популяризирането по цял свят на качествено съвременно изкуство с марка Made in Bulgaria. Сибила и Иван са семейство и автори на комикса „Бяс“.

 

 

Иван: Разбира се! Стига да му се занимава.

Сибила: Да. А най-добрите комикси идват от хора, които не четат комикси.

 

Иван: От съпругата си (макар да се преструвам, че не я слушам, докато ми говори). Преди това се самообучавах.

Сибила: На 14 започнах да работя в Киноцентъра „Бояна“, в отдела за анимация „Каданс“, откъдето започна пътят ми в анимационния свят. Докато завърша художествената гимназия със скулптура, а после и НАТФИЗ – с анимационна режисура, рисувах в още 5–6 анимационни студия, в различни вестници и списания, рекламни студиа, фирма за производство на игри, станах и водеща в едно радио. Докато пораствах на всички тези места, станах приятел с голямо количество забавни и интересни хора – обикновено по-възрастни. От тях се научих на много неща.

 

Иван: Комиксите, както и филмите, разказват истории. За всяка история е добре да има звук, който да помогне на разказа, да допълни настроението в историята.

Сибила: Саундтракът към „Бяс“ е на Йоана Паспаланова–Йоко. Тя е част от The Top Stoppers, но както всеки от членовете на тази банда, пише и пее самостоятелни проекти. Радвам се, че ни позволи да използваме парчето й „Път“ към комикса ни, защото то наистина идеално го допълва. А защо е важен саундтракът в комикса ли? Ние се целим основно в чужбина, макар да ни има и в България с продукцията ни. Съвременните български артисти са постигнали невероятно професионално ниво през последните десет години и според мен си заслужава да ги покажем на света. Някак си не върви цял свят да ни знае основно с футбола, ракията, розите и киселото мляко. Не и при наличието на такива „съкровища“. Визирам хората, които открихме покрай проектите на нашето издателство и с които работим.

 

Иван: Четири години, от които една си взех за почивка и не пипах комикса изобщо… Значи три години.

Сибила: Едно от забавните неща при този проект бе, че още преди да го започнем преди 4–5 години, Иван беше събрал около 20 скици с персонажи от някои от най-любимите си художници – и в България, и по света. Странното при него е, че на живо е доста скромен и срамежлив, но иначе не му пука да си пише по интернет с някои от най-големите художници в света, независимо дали са в Зимбабве, Америка или Австралия. Якото е, че хората наистина си направиха труд и му нарисуваха по един типаж, който да включи в комикса си – и то безвъзмездно. Даде ми купчинката и каза – искам да ми напишеш история, в която да ги има всичките тези герои. Да бъде история с екшън, гангстери и приключения. Така се започна, за да стигнем до създаването на първата българска екшън фигурка. В България има петима производители ни играчки, но всички правят дървени играчки. За изработката на истинска, напълно подвижна екшън фигурка от PVC се наложи да потърсим „братята“ китайци, които, трябва да признаем, че са владетелите на съвременния свят. Ако има конкурс за „Господар на Земята“ – те ще го спечелят (тук Сибила прави паралел със заглавието на следващия им комикс, който се казва „Господарите на Вселената“ – бел. ред.). Изработиха чудесно фигурката ни и сме много доволни колко истинска изглежда и колко качествено са я направили. Процесът на създаването й беше невероятно интересен. Започнахме от скицата, скулптурката, отливането. Минахме през куп други детайли… Създаването на опаковката беше приключение, но я направихме адекватна на световните стандарти. Имахме и милион перипетии по преговорите с китайката, представител на фабриката. Беше доста разсеяна или претоварена, не знам. Все забравяше и объркваше по нещо. Вносът в България също беше ужас! Минавахме през всичко за първи път. Но сега съвсем скромно можем да кажем – играчките са страхотни!

 

Иван: Нямам такива. Аз съм ги рисувал и оцветявал – след толкова работа по тях ги мразя всичките.

Сибила: И аз нямам. Фен съм на почти всичко, което рисува Иван в последно време. Трябва да видите новите му комикси „Скълхедс“ и „Проклятието на маите“! Уникално ниво. Евала му правя! Да не говорим, че няма художествено образование! Ама, точно никакво.