Първи уъркшоп
Как се прави comix?
материала подготви Мирослава ИВАНОВА
Снимка Свобода ЦЕКОВА
януари, 2012 г.
Евгений Йорданов
Неговата презентация впоследствие се оказа една от най-коментираните на страницата на „Художниците на списание „Дъга“ във фейсбук. За този човек само искам да ви кажа, че той и Петър Станимиров са единствените художници от „Дъга“, които слагат линии (т.е. рисуват) едновременно в две точки (списание „Дъга“ и списание „Чуден свят“). А да работиш в две конкуриращи се точки (т. е. списания), по онова време е било почти престъпление заради социалистическото правило „да работиш само в една точка“. (Евгений Йорданов и Петър Станимиров рисуват за „Чуден свят“ комикса „Радул“ – разказ за живота на хайдутина Радул – бел. ред.) Не се чудете защо ви представям Евгений Йорданов по този начин. Неговата лекция беше посветена на правилото „Никога повече от две линии в една точка“.
Не оставяйте повече от две линии да преминават през една точка, освен в случаите, когато става въпрос за геометрична фигура, като например пирамидата или друга ситуация, която налага повече линии да се срещнат на едно и също място на листа. Вторият случай предполага някоя внимателно избрана точка на хоризонта, в която отиват всички послушни и добре възпитани линии, на които авторът е наредил да сторят точно това. Ако не спазвате това правило, пирамиди или още по-странни фигури могат да се появят по рисунките ни там, където дори и египтяните не биха се сетили, че им е мястото.
Това е една проста формула, която е готова да свърши много работа, ако бъде разбрана и цитирана правилно.
Проблемът не е, че неправилното засичане линии в картинката я прави неестетична. Когато контурът на една форма, намираща се на едно място в пространството, допре или съвпадне с контура на друга форма, намираща се на друго място в пространството, автоматично поставя двете форми на едно и също място, което се оказва повърхността на белия лист. Не си го и помисляйте, мониторът няма да ви свърши повече работа. Така самата идея за дълбочина и пространство става неприложима. Какъв е смисълът да изучаваш формата от всички ъгли, да можеш да поставиш колонна и хвърлена сянка, мускули, гънки и прочие и накрая да допреш двата контура и всичко това да стане плоско заради едно, по мое мнение, най-елементарно недоглеждане. Това най-често се случва на места, където две линии вече са образували някаква точка и където тъмни сили тласкат ръката на невинния, нищо неподозиращ художник да вкара още една линия просто за прегледност, макар очевидно мястото да е вече заето. Е, вярно, че едно камъче няма да обърне колата, може би и петнадесет камъчета няма да я обърнат и това да не ви попречи да продадете тази страница, но е добре да избегнете „камъчето“.