За красотата в любовната връзка
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
март, 2011 г.
©vgstudio / 123rf.com
Смесица от фантазия и реализъм. Виждаме го едновременно такъв, какъвто е, и такъв, какъвто искаме да бъде. Това е човекът до нас, в когото сме избрали да инвестираме афективно. Човекът, когото обичаме.
Такава е магията на любовта, която народната поговорка определя като „сляпа“. Да, сляпа, защото влюбените очи имат способността да виждат не само видимото и невидимото, но понякога и
неосъществимото желано
През годините сме разбрали, че взаимната любов трансформира чертите на лицето, подмладява тялото ни, кара ни да греем от щастие. С други думи, прави ни красиви. И обратното – липсата є ни попарва, отнема блясъка на погледа ни, превръща ни в грозни същества.
Наясно сме, че значението на красотата в любовната връзка и нейното възприемане се променя през годините, че определения като „красив“ и „грозен“ нямат едно и също значение за всички. Но винаги я търсим и се стремим към нея, защото само тя, красотата, може да ни даде живителни сили.
В онази тийнейджърска възраст, когато полагаме неимоверни усилия, за да изглеждаме като лицата от списанията и телевизионния екран
физическата красота
е основният външен елемент, който определя решението ни за приемане или отхвърляне на отношения с противоположния пол. Тя остава мотивиращ фактор в началния етап на създаването на любовната връзка и в зряла възраст, и по-точно в процеса на съблазняването. Това особено важи за мъжете, които никога не остават безразлични към женската красота. Да имат красива жена до себе си, за голяма част от тях е
индекс за социален успех
Жените пък могат лесно да затворят очи пред физически недостатък. Те се оставят да бъдат съблазнени от интелект, добро чувство за хумор, социален статус, а нерядко и от мирис, тембър на гласа, които се оказват в даден момент много по-важни от физическата красота.
С течение на годините и с натрупания опит отношението ни към красотата се променя и започваме да акцентираме върху вътрешното си усещане за човека до нас.
Диктатът на модата за красивото
отстъпва пред чувствителността и желанията, моделирани от личната ни житейска история. Невидими, несъзнателни механизми ни тласкат към съзнателно и продължително ангажиране. Силната привързаност към партньора ни съживява „записи“, дълбоко гравирани в нас. Това потвърждава тезата на психоанализата – привлечени сме винаги от тези, които малко или много приличат на първия обект на нашата любов. С други думи казано, всеки любовен избор е едипов избор.
Продължителността и дълбочината на афективните връзки зависят от установените взаимоотношения между двамата партньори. Мълчаливото възхищение, размяната на думи, поделянето на дейности и не на последно място, редовният и задоволителен секс са предпоставки за превръщане на любовната връзка в един непресъхващ източник на красота, който ни стимулира и помага да се примирим със самите нас.
Взаимната любов разхубавява
– позволява ни да открием в човека до нас невидими за другите неща. Житейският избор, начинът, по който изграждаме любовната връзка, всичко, което изковаваме в съзнанието си, се изписват върху лицето и тялото ни. Това никога не трябва да забравяме.