За лидера - първа част - Списание Бела

Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…

За лидера

май, 2009 г.

© Kirsty Pargeter – 123rf.com

– Кой е лидер? Хайде да дадем примери.

– В моята детска градина лидер беше Васко Божанков. В първи клас, когато за нас нямаше нищо по-свещено от буквара и учителката, той събираше децата от махалата, те му вярваха, гледаха го в очите и вървяха след него. Та, при един случай Васко събра децата и им каза: „Сега ще ходим да хвърляме камъни в язовира.“ Всички деца 15 минути преди началото на часовете напълниха ученическите си чанти с камъни от един строеж (никой не се беше сетил, че около язовира има камъни) и вместо на училище групата се отправи към язовира, който е доста отдалечен от града. Точно преди притеснените родители да тръгнат да ги търсят, от горния край на улицата се зададе групата – всички голи до кръста, а отпред Васко Божанков си развява потника на един прът. Всички доволни, хвърлили камъните в язовира и развяват бяло знаме… Ето какво лидерът може да направи. Няма учител, няма училище…

(След бурен смях около тази чудесна встъпителна история продължаваме да търсим и да обясняваме лидера.)

– А кой решава, че някой е лидер?

– Другите, но и самият лидер. Разбира се, и от двете страни се решава това, но не се назовава. В служебната йерархия е различно. Ако си например изпълнителен директор, към теб непрекъснато се обръщат с „господин директор“, но ако си лидер, никой няма да ти каже „господин лидере“. Тази дума няма звателна форма и хем е известно кои са лидерите, хем не се назовават.

– Как хората се убеждават, че ти си лидер?

– Ако са ти се доверили и ако заедно изпълнявате нещо.

– Значи трябва да се прави нещо…

– Да се прави, но какво? И Хитлер е правил нещо, което е било пагубно. Правил е безумия и хората са му вярвали.

– Можеш да си злият гений и пак да си лидер, щом си в състояние да убедиш хората в определена идея и те да застанат зад теб. Ти всъщност искаш да разбереш дали лидерът е добър човек?

– Да.

– Ами, не е винаги добър човек, може да си лидер на лошите. На мафията, на управляващите или на опозицията, които все в някакъв момент са лошите.

– Лидерът трябва да може да говори…

– И да бъде красив.

– Махатма Ганди красив ли е, ега ти?

– По-важно е да може да говори красиво.

– Важно е да има харизма, което е различно от това да има красиви черти и перфектно телосложение.

– Също така трябва да е облечен с риза, а не с тениска.

– Зависи.

– Просто гледам този сервитьор, който е облечен с риза, и ми харесва повече, отколкото тези в онази, другата кръчма, които са облечени с тениски…

– Сервитьорите са униформени, не са лидери.

– Във всеки случай е хубаво да бъде спретнат и да гледа в очите като този сервитьор.

– Ти много мълчиш, какво ядеш?

(Както се досещате, намираме се в ресторант и придаваме наш, собствен смисъл на понятието „работен обяд“.)

– А можеш ли да се научиш да бъдеш лидер?

– Възможно е подобно обучение да ти разкрие, че си лидер или че не си. Но ако не си такъв по природа, няма как да станеш много добър единствено чрез обучението. Ако се направи състезание между лидери по природа и школувани лидери, първите ще спечелят. Един режисьор вероятно би предпочел да работи с природен талант вместо с бездарен, но школуван актьор. Хората биха последвали лидера по природа, а не школувания.

– Трябва да ти е „капнато“ лидерството, да ти прави кеф, не да го учиш. Ученето винаги е свързано с някакво насилие върху човека, в добрия смисъл на думата, разбира се.

– А правите ли разлика между центъра на компанията и лидера?

– Лидерът на компанията не е лидер, а е шут. Често тези, които забавляват компанията, са от обслужващото звено, от ентъртеймънта. Те имат харизма, но не са лидери. Значи харизмата не е всичко за един лидер. Има харизматични хора, които са чаровни, могат да разказват вицове и да свирят на китара, но тях е по-правилно да наричаме „душата на компанията“.

– Лидерът не е задължително да е много компетентен човек. Защото, ако той е истински лидер, ще може да „изважда“ компетенциите на хората и да ги впряга за благото на всички. Както и да експлоатира до дупка и най-скромните свои компетенции. Лидерът изисква от хората, които го следват, и може да разпределя задачи.

– Едно са професионалните умения, друго са лидерските умения.

– Когато си на някакъв пост, с течение на времето, волю-неволю, започваш да се учиш да бъдеш лидер. Ако си едновременно и лидер, и добър ръководител, работата ще върви по-лесно. Хората ще работят с желание за теб.

– Не може някакви тъпанари да стават лидери.

– Но кой определя кой е тъпанар? И защо изключваш възможността тъпанарят да те изненада приятно?

– Има някакви определители. Те не са толкова фиксирани като идеалните мерки на един манекен и модел, но има критерии. Можеш да кажеш: този е тъпанар, онзи не е. Хората не са еднакви. И глупавият може да те изненада приятно, но този негов приятно изненадващ акт не отменя неговата глупост.

– Най-добрият човек, когото познавам, съм аз.

(Мълчание, а после бурен смях.)

– Исках да кажа, че човекът, когото познавам най-добре, съм аз. Ох, редактирах се, но късно.

– След като си го казала онова първото, значи то е истината.

– Особено според Фройд.

– Фройд отдавна не е лидер.

– Не е вярно, лидер е.

– Е, в системата на нашето образование може и да е лидер все още, но лидерът трябва да бъде… нов.

– В какъв смисъл? Той самият да се променя или да го сменят?

– Кога се изхабява лидерът?

– Когато не се променя.

– Не изневерява ли на принципите си тогава?

– Не, просто е модерен, актуален, в час…

– Лидерът също дава фира. Някои идеи също дават фира.