Лидерът е повече от началник
от Венета МЛАДЕНОВА, психолог
.jpg)
Спомняте ли си своя клас в гимназията – много на брой групи, подгрупички, „коалиции“… И всяка си имаше своя тартор, своя лидер. Вие ли бяхте този човек, или някой друг?
Лидерът казва дали групата или класът да бойкотират изпитването по математика, дали ще се бяга от час по география, дали да се намрази госпожата по немски или дори дали тази година ще се разменят коледни подаръци, или не.
После в службата – пак така: винаги има човек, който да се изказва на съвещанията, да определя времетраенето на нерегламентираните почивки по време на работа, да решава кога, колко и къде да се пуши или пък да се нагърбва с организацията на служебните банкети.
В жилищната кооперация, където живеете, навярно пак има подобна личност, която на драго сърце прави счетоводните сметки за електроенергията, изразходена на общия електромер, събира парите за чистачката на входа, ангажира се с поправката на счупените пощенски кутии и вика асансьорните техници, когато се налага.
Не завиждате ли тайничко на тези хора? Не си ли мечтаете понякога да сте на тяхно място? Най-вероятно отговорът ви е „да“. И точно заради това „да“ вие често роптаете срещу „постоянното вмешателство“ на тези хора в живота ви и срещу някои техни решения. Но само мислено, никога на глас. Ако можехте да се противопоставите наяве на лидера, най-вероятно вие също
щяхте да бъдете лидер
Питали ли сте се обаче защо не сте? Най-вероятно защото в ученическите години ви се е струвало прекалено отговорно да вземете решението за бягството на целия клас или дори на петима души от час и да поемете риска от евентуално намаляване на поведението или друго наказание. Не сте лидер и в настоящата си работа, защото сигурно ви е много по-лесно да търсите кусури на решенията, които взимат другите, отколкото да браните своите позиции от чуждите нападки. А в блока нямате нищо против да си плащате редовно като поп за всичко, но никой да не ви кара да поправяте повредената ключалка на входната врата на блока. И то през уикенда.
Да си лидер, се изисква много, ама, много смелост. Такава, каквото не всички притежаваме. Затова лидерът е рядкост, а останалите играят ролята на негови подпори. Ако се поразровите в книгите по организационна психология, ще разберете, че основното качество, което прави лидера лидер и му помага да продължава да бъде такъв, е онова невидимо обаяние, на което психолози и социолози му викат
харизма
Един от най-успешните бизнесмени на Америка Пит Уилямс направил своя разработка по темата, кои точно качества трябва да притежава човек, за да може да отстоява позицията си на лидер по-дълго време. Според него първата характеристика на водача е прозорливостта.
Лидерът трябва да има ясна визия за бъдещето, да вижда онова, което другите не виждат, да има начертан план в главата си за постигане на целите.
Но макар да е ракетата носител на цялата идея, той не бива да пренебрегва идеите и предложенията на другите за реализацията на тази идея. Добрият лидер приветства добрите идеи на другите.
Водачът трябва не просто да дава разпореждания, а да обяснява техния смисъл.
Защото, ако хората знаят защо правят нещо, те са по-мотивирани да го направят.
Лидерът никога не оставя другите в информационно затъмнение.
Той знае, че ако лиши членовете на колектива от информация, те ще започнат да градят предположения, да развиват подозрения и да се занимават с клюки и сплетни. Свободната обмяна на информация унищожава сплетните в зародиш и създава атмосфера на доверие и лоялност.
Да създава неформална атмосфера на общуване, е в приоритетите на опитния ръководител.
Само в такава среда обмяната на информация протича естествено и идеите се раждат спонтанно.
Само от полза би било, ако лидерът поощрява развитието на лични отношения и контакти в рамките на работния колектив.
Животът все пак не е само графици, съвещания и служебни ангажименти. Всичко на този свят е лично. И добрият лидер добре знае това.
Духовният водач трябва да може да прощава човешките слабости и грешки и да дава втори шанс на хората около себе си.
Основателят на IBM Том Уотсън е бил наясно с този принцип. Когато негов мениджър загубил 120 000 долара на фирмата и влязъл в кабинета му да подаде оставка, Уотсън му казал: „Не ми е нужна твоята оставка. Аз току-що инвестирах 12 милиона в твоето обучение и не мога да си позволя да те изгубя. Връщай се на работа.“
Чрез грешки към успех
Грешките наистина разчистват пътя ни към успеха. До този извод стигнал и един журналист, след като направил интервю с прочут милиардер, шеф на голяма компания. На въпроса, каква е неговата тайна, богаташът отговорил: „Две думи – правилните решения.“ Естествено, журналистът поискал да узнае как ръководителят се е научил да взима само и единствено правилни решения. „Една дума – отговорил лидерът. – Опит.“ Репортерът още по-настървено заразпитвал как човек се сдобива с опит, за да предприема все правилни действия. „Две думи – отвърнал милиардерът. – Неправилни решения.“
Лидерът никога не бива да злоупотребява с властта си.
Лидерът много се различава от обикновения началник. Началникът ръководи хората, лидерът ги възпитава, началникът налага авторитет, лидерът – добра воля, началникът внушава страх, лидерът – ентусиазъм, началникът говори в „аз“ форма, лидерът – в „ние“ форма.
Перфектният водач задължително трябва да бъде организиран.
Да определя правилно приоритетите, да има чувство за време, да мисли логично, да разпределя оптимално задачите и да следи за изпълнението им.
Добрият лидер трябва да може да понася критика.
Или както казва Дейвид Вон, автор на книгата „Основа на лидерстването“, критиката е едно от най-болезнените, но неизбежни изпитания за лидера. Лидерството не е конкурс за популярност. То е задължение да се вземат тежки решения. Критиката обикновено дразни, но лидерът трябва да умее да разпознава конструктивната от недоброжелателната.
Добрият лидер трябва да може да остава хладнокръвен след поражение.
Той трябва да може да сдържа паниката си и да контролира страха си. Истинският „пълководец“ знае, че кризата винаги идва изненадващо и ненавреме. Хенри Кисинджър (американски политик, историк и политолог от немско-еврейски произход) се пошегувал веднъж: „Следващата седмица не могат да се случват никакви кризи! В седмичния ми график не остана свободно място за такива.“
Лидерът трябва да може да делегира колкото се може повече пълномощия на останалите членове от групата.
Така ще му остава повече време за личен живот, както и време да действа със замаха на лидер.
Аз съм незаменим!
Уилямс изрежда няколко причини, поради които някои лидери не умеят да делегират права и да разпределят ангажименти. 1. Неувереност и страх, че ако възложат част от своите дейности на друг, другият ще се справи по-добре от тях. 2. Стремеж към съвършенство и педантизъм. 3. Чувство за незаменимост в стил „никой не може да свърши нещата по-добре от мен“. 4. Недоверие в способностите и силите на другите. Съмнение, че те не са състояние да доведат работата докрай.
Добрият организатор трябва да кипи от енергия.
Защото енергията е заразителна. Той винаги трябва да е в движение – може да направи пауза, но не и да спира.
Добрият лидер не се бои от разногласията в колектива,
а ги приема като своеобразен катарзис на негативизма, в който иначе може да затъне групата. С други думи – в спора се ражда истината.
Лидерът трябва да преследва целите си докрай.
Много лидери са се провалили точно защото някъде по средата на пътя са престанали да вярват, че делото им ще се увенчае с успех.
Поздравления, ако притежавате повече от гореописаните характеристики. Значи наистина сте лидер. Но ако не сте, ви съветвам поне да не пречите на тези, на които е по силите им да лидерстват.
Теория на увличането
Ясно е, че добрият лидер трябва да умее да мотивира останалите.
Но как става това?
Но как става това?
1. Чрез оптимизъм Позитивно настроеният човек е по-продуктивен.
2. Чрез надежда Надеждата е производно на оптимизма. Наполеон е казал: „Лидерът е продавач на надежда.“
3. Чрез уважение Покажи на някого, че го уважаваш, и той ще ти отвърне със същото.
4. Чрез загриженост Лидерът общува често и искрено с хората, които предвожда, цени ги и ги поощрява.
5. Чрез мотивация за правене на нещата в срок Хората трябва да са убедени, че следващият час може да се превърне в звездния им час, ако дадат всичко от себе си и го запълнят с много труд.