За положителното мислене – първа част

За положителното мислене

 
август, 2011 г.
 

© Tea | Dreamstime.com

  

Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…

 
– Положителното мислене е енергия, която отдаваш на другите. В този смисъл то е свързано преди всичко със самия теб. Ти не можеш да я отдаваш тази енергия, ако не я намериш в себе си.
– Положителното мислене е и приемащо. То събира хора, които може да бъдат много различни, но в своята област мислят положително.
– Положителното мислене винаги е свързано с любопитство. С желание да проучиш света.
 
– Да мислиш положително, не означава да си натрапваш в главата някакви положителни мисли от рода на „Аз съм красива“. Това са тъпотии. Положителното мислене е просто да привличаш това, което ти харесва на теб. Когато си мислиш за него – то те облагородява и хората, без да искат, ти предлагат някакви неща, свързани с него, с твоя интерес. Или книга, или филм.
– Мисли за любимото ти нещо.
 
 – Положителното мислене само по себе си не съществува. То е всъщност действие. На мен ми влияят положително хората, които правят нещо. По този начин се изпълвам със сили, че и аз мога да направя нещо.
– Това може да са хора, които плетат пуловери например.
 
– (Сервитьорът поднася дробчета по селски на една от нас.) Ммм. Много хубаво ги правят тези дробчета. Според мен ги приготвят с алкохол.
– Кой ще ти сложи алкохол на пилешки дробчета в обедно меню?!
– Дааа. Отличен пример дадохте и двете за положително мислене и за обратното на положително мислене.
 
– Да мислиш положително, не означава, че не можеш да мислиш и отрицателно. Хората, които си мислят, че мислят само положително, не мога да ги понасям. Да мислиш само положително, ми се струва ненормално.
 
– Не мога да разбера положителното мислене основа ли е, или е подправка? То може ли да стане част от теб като същност? Хората го култивират с книги, филми…
– То е по-скоро начин на живот, поведение. Може да си много ранен и песимистично настроен, но ако успееш да се отвориш…
– Някой гледал ли е филма „Навитакът“ с Джим Кери? Героят на Джим Кери беше скъсал с гаджето си, беше се затворил в себе си и беше отчаян. Накараха го да отиде на един семинар, на който му втълпяваха да мисли позитивно. Той започна на всичко да отговаря с „да“. Да отговаряш с „да“ на всяко предизвикателство. Оригиналното заглавие на филма е Yes, man.
– Това е другата крайност и е много американско.
– Той се записа на курс по японски, скочи с бънджи. Какви ли не неща правеше… И накрая намери голямата си любов.
– Това е ироничен момент. Много е смешно да караш някого насила да мисли положително.
 
– Това е потвърждение, че позитивното мислене е действие.
– В противен случай оставаш на етапа на книгата. На прочетената книга.
– Затова не чета такива книги. Но съм съгласна с тази теория, че когато те питат как си, трябва да казваш, че си добре. Думите имат сила.
– Аз пък мисля, че трябва да казваш как си действително. Понякога се чувстваш по-зле от друг път и това не означава, че не мислиш положително.
– Аз пък мисля, че винаги съм по-добре от други хора, и затова винаги казвам, че съм добре.
– Само че според мен установяването дали действително си добре трябва да го правиш, изхождайки от себе си, а не от сравнението с другите. Защото сравнението какво ти казва?! Винаги има по-зле от теб, но винаги има и по-добре, нали? Е тогава? Отговорът на въпроса „Как си?“ трябва да идва от теб самия.
 
– Аз пък мисля още по-положително, откакто не ме боли кръстът. Но смятам, че заболяванията от гледна точка на положителното мислене са предупреждение да се замислиш. Да се спреш или да се забързаш. В моя случай беше да се спра.
 
– Наздраве!
– Всички болести – далеч от вас!
Yes, man!
– Той, филмът, не беше върхът на сладоледа, но намерих в него неща, върху които се замислих.
 
– Положителното мислене с добротата ли е свързано?
– Познавам истински добряци по душа, но не излъчват положителната увличаща енергия. А познавам и такива, които престъпват всъщност много от божиите заповеди, но на мен са ми добри и положителни.
– Положителното мислене не е свързано с морална категория, макар че то те води към един по-добър живот. Ти ставаш по-добър, без да си си го поставял за цел. Когато излъчваш тази увличаща енергия, ти нямаш време да правиш нещо лошо и безсмислено.
 
– Не мога да си спомня в коя от книгите на Артър Конан Дойл – „Етюд в червено“ или „Знакът на четиримата“ – Уотсън се увлече по някаква жена. А нали знаете, че Холмс се слави с това, че не обича жените? И на опита на Уотсън да му обясни колко красива е неговата възлюбена, Холмс отговори нещо от рода на: „О, Холмс, най-красивата жена, която съм виждал през живота си, беше отровила цялото си семейство, за да вземе застраховките им.“
– Красотата ще спаси света обаче.
– Коя красота? Защото това изречение в „Канал 3“ много обичаха да го използват, когато например тече репортаж за конкурса „Мис Не знам си коя“.
 
– Ако човек започне да мисли положително, това не означава, че преди това е мислил отрицателно.
– А само че преди това изобщо не е мислил. Защото, нали се казва, че това е осъзнаване – пристъпването към положителното мислене.
 
– За мен „Полет над кукувиче гнездо“ е филм за положителното мислене заради един определен момент. Спомняте ли си, когато Макмърфи (Джак Никълсън) започна да вдига мивката? Той не тръгна със съмнение, дали ще може да я вдигне. Тръгна така, сякаш ще я вземе и ще я понесе.
– Но не успя.
– И какво каза накрая? „Майната му, аз опитах.“ Поне това си спомням от книгата – аз филма не съм го гледала.
 
– Положителното мислене е в това да повярваш в себе си, че можеш да правиш неща, които всъщност съзнанието те кара да мислиш, че не можеш.
– Положителното е да се стремиш, не да искаш.
– А амбициите?
– Те са ограничения. Не са движеща сила.