Tyxo.bg counter

За положителното мислене – трета част

Няма положително мислене
 
Интервю на Мариана ЯНЕВА
 
август, 2011 г.
 
 
Твърди го най-отговорно Prem Sajeev. Гледан с моите очи, Prem Sajeev напълно съответства на крилатата мисъл „Не е важно да си нещо, а някой“. Срещала съм го общо четири пъти. Много научих, но не за него, а за себе си. За него не знам почти нищо. Но по-важното е, че той знае кой е. И това е напълно достатъчно, за да ми звучи мнението му надеждно. Предполагам, че всеки, който си говори с Prem, ще се почувства малко нещо като излекуван. Защото се оказва май, че сме болни от много неща, включително и от положително мислене…
 
– Положителното мислене…
– Няма такова нещо като положително мислене…
 
– А как да го наричаме? Позитивно мислене?
– Няма и позитивно мислене… Плюс и минус в живота, пък и в математиката водят до плюс минус безкрайност. За да разбереш какво значи да НЕ мислиш положително и да НЕ мислиш отрицателно, трябва да отидеш зад положителното и отрицателното.
 
– Познаваш ли хора, които са успели да отидат там?

– Среща се от време на време и… човек.
 
– Ти бил ли си отвъд позитивното и негативното?
– Не знам.(Усмихва се.)
 
– И какво има там?
– Всеки открива различно нещо. Все пак това е безкраят на вселената.
 
– Всеки ли може да види безкрая на вселената?
Мисля, че да, но ако има достатъчно сила, огромно желание и безгранична любов към самия себе си.
 
– А как се стига до тази безгранична любов към самия себе си?
– Като се обърнеш навътре към себе си.
 
– Налага ли се изолация, отдръпване от живота?
– Не, не е задължително, но понякога може би трябва да минеш и през това.
 
– Вярваш ли, че можеш да си „поръчаш“ нещо от вселената и то да ти бъде доставено само защото много го желаеш?
– Лично мен това не ме интересува. Аз знам със сигурност друго – почти всички хора, които са на Земята, получават по-малко, отколкото вселената им е отредила да получат.
 
– Защо?
– Защото когато човек иска нещо много силно… Впрочем и искането идва от ментала на човека. Темата за положителното мислене е тема на ума, на ментала. А менталът е ограничен. Ако искаш ферари, трябва да знаеш, че съществува ферари. Няколко милиарда души на Земята не знаят, че съществува ферари. Ако се направи изследване, мисля, че ще се докаже. Всеки иска някакви неща спрямо знанието си. И оттук идва нещастието. Защото, когато си поискал нещо и то се осъществи, на следващата сутрин вече си нещастен. Ако много си искала например да бъдеш с някой мъж и ако това се случи и заживееш с него, твърде вероятно е след няколко дни или след няколко месеца той да ти се стори като другите мъже. Вече ще искаш друг мъж…
 
– Е, не е точно така…
– Винаги има и изключения, но когато говорим за щастие и нещастие, винаги говорим за неща, които са извън нас. Всичко, което търсиш извън себе си, те прави или щастлив или нещастен, или и двете заедно. Ако днес имаш ферари и го караш, си щастлив, но ако утре го обърнеш на таван, както правят повечето хора, които имат ферари, ще си нещастен.
 
– Това същото го пише и в книгите за положителното мислене. Те проповядват…
– Поповете проповядват. Познанието не става с проповеди. Случва се чрез преживявания.
 
– Да, Prem, но има хора, които тръгват от една книга и стигат до нещо важно. Не мислиш ли, че дори и една тъпа книга може да отключи знание за самия теб…?!
– Тук искам да изясня една голяма разлика – тези книги имат шанс да отключат не знание, а ПОЗНАНИЕ. Знанието е всичко външно. Познанието е свързано с личните преживявания на индивида. Всяко едно човешко същество има възможността да натрупва опит чрез преживяванията си, които са вътрешни и външни. Но в света, в който живеем напоследък, много малко хора знаят какво е познание. Всички трупат знания. А знанието е нещо, което е взето на заем. То не е твое. Но, да, книгата, която четеш, може да кликне върху нещо вътре в теб и да започнеш да осъзнаваш някакви други неща, които да те отведат към познанието за самия теб.
 
– Тези хора, които се познават, могат ли да бъдат лоши?
– Не. Ако знаеш кой си, няма как да бъдеш лош. Може в очите на някого тези хора да изглеждат лоши, но те не са лоши.
 
– Добре, да предположим, че си се опознал като… съвършен егоист. Това не е ли лошо?
– Това е най-хубавото нещо, което може да ти се случи, ако си истински егоист. Но за мен егоизъм не е да изкарам пари, за да си купя ферари. Ако искам това, значи съм дълбоко комплексиран.
 
– А какво означава егоизъм?
– Да обичаш себе си. А да обичаш себе си, означава, че може би не ти трябват нито ферарито, нито парите за него.
 
– Ами, ако всички стигнат до това познание…
– …Ще стане разкошно. Тогава всички ще са осъзнали дуалистичността на света. За да разбереш повече за живота и за вселената, трябва да можеш да минеш отвъд тази дуалност. Светът на хората е дуалистичен. Всеки един индивид е дуалистичен, делим е на две. Но всеки има шанса да разбере какво означава да минеш зад тази дуалност. А дуалността впрочем е ниво на шизофрения, без значение какъв е процентът на отклонение при всеки един човек.
 
– Тоест идеята е да стигнеш до цялост?
– Точно така, можеш ли да повториш отново каква е идеята? (Смее се.)
 
– Да стигнеш до цялост.
– До твоята цялост.
 
– Ще успееш ли тогава да откриеш онова нещо, което ще ти носи удоволствие, когато го правиш, но също така слава, пари и успехи?
– Ако стигнеш до това нещо, няма да търсиш никога успеха. Но ако стигнеш до него, можеш да разбереш каква ти е задачата.
 
– Твоята задача каква е? Кой си ти и защо основа фондация „Синята птица“?
– Аз знам кой съм аз и това, което имам да правя, съм започнал да го правя. Но дали ще има успех, не е нещо, което ме интересува.
 
– Понякога звучиш като възгордял се.
– Не, това не е възгордяване. Не смятам, че съм повече от другите, и не ми е работа да се занимавам с другите, освен ако някой не дойде сам за нещо при мен.
 
– Как избираш хората, с които общуваш?
– Не ги избирам. Може би се срещаме. Всъщност избирам такива, които според мен са тръгнали по Пътя.
 
– Ти с тези семинари това ли искаш да направиш за хората? Да им посочиш Пътя?
– Не, аз не мога нищо да направя за хората. Ако има някой, за когото мога да направя нещо, това съм аз самият. Не мога да поведа никого наникъде.
 
– А защо ги организираш тези семинари, или събития, както ти ги наричаш?
– Защото искам да покажа нещо на тези, които дойдат. Първият семинар се казва „Живея моя живот“. Колко хора според теб живеят своя живот?
 
– Е, нали книгите за положителното мислене пак натам те тласкат – да се опознаеш и да заживееш своя живот…
– Самопознанието е процес, който не се случва с книга.
 
– А с какво?
– С медитативни практики. Но никой не може изведнъж да започне да медитира. Добре е да си минал през терапевтична група преди това. Иначе можеш да си навредиш. Ако не си минал през катарзисни медитации или терапевтични групи (групи за самоосъзнаване и себепознаване – бел. ред.), няма как да стигнеш до тихата медитация – например випасана, зазен и др. Ако не изчистиш това, което е вътре в теб, няма как да разбереш какво е тишината.
 
– И доброто, и лошото ли трябва да изчистиш?
Няма добро и лошо… За някои твоето добро може да е лошо. Давам пример. Вървиш, срещаш мъж, влюбвате се, много се обичате, но това може би е добро за теб. Защото този мъж е забравил да ти каже, че е женен. Всъщност за тебе това е добро, но за неговата жена това е лошо. Гледайки през ключалката, ти виждаш част от стаята, виждаш или само добро, или само лошо, но не виждаш цялата стая. Картината на вселената е по-голяма. Когато делиш нещата на добро и лошо, виждаш много малко. Ще ти разкажа една притча.
Един човек много искал да стане просветлен. По цял ден седял под едно дърво и се молел. Най-накрая при него слязъл ангел, за да осъществи мечтите му. След като човекът помолил ангела да пита господ кога ще спре да се преражда и ще стане просветлен, се сетил да попита същото и за един млад музикант, който по цял ден свирел, седнал в клоните на отсрещното дърво.
След време ангелът пак се върнал. Предал на човека кога ще стане просветлен, а за музиканта на отсрещното дърво казал: „Той ще стане просветлен тогава, когато се прероди толкова пъти, колкото листа има на дървото.“ Човекът отишъл при музиканта загрижен и му съобщил „лошата“ новина с голямо съжаление: „Няма да е скоро твоето, братко!“ Музикантът заподскачал от радост и отвърнал: „Напротив, това ще е много скоро. Представяш ли си, ако господ беше казал, че трябва да се прераждам толкова пъти, колкото са дърветата на земята и техните листа?!“
 
– Винаги има и по-лошо…
– Да, или по-щастливо… Щастието и нещастието са състояния на ума в определен момент. Защото, ако днес нещо те е направило щастлив или нещастен, утре може би няма да те прави нито едното, нито другото.
 
– Позитивът винаги е свързан с негатива… Затова ли според теб няма положително мислене?
– Ако ти си спечелила десет лева, някой някъде ги е загубил. И така трябва да бъде. Това, че ти си ги спечелила, не е нито добро, нито лошо. Това, че той ги е загубил, не е нито добро, нито лошо. Но ако той не загуби десет лева, няма как ти да ги спечелиш.
 
– Но все пак хората безпогрешно разбират, че са направили нещо лошо, когато го направят. Независимо дали го затрупват с куп оправдания…
– Истината в случая е, че си направил лошо, но не на другия, а на самия себе си. Ако излъжеш някого, ти преди това си излъгал някого другиго… В живота си човек може да излъже само себе си. Другият сам се лъже. А когато пожелаеш да се излъжеш сам, ще намериш измамници и манипулатори наоколо. За да се излъжеш и да бъдеш щастлив или нещастен. След като има желаещи да купуват илюзията на щастието, ще има и такива, които да предлагат илюзията на щастието. След като има желаещи да купуват позитивно мислене, ще има и такива, които да им предлагат позитивно мислене.
 
– Да си представим, че някой е намерил себе си и решава, че може да „стъпи върху главите на другите“, за да си постигне целите…
– Ако човек е намерил себе си, няма да стъпи върху ничия глава.
 
– Дори и ако е открил, че е суперамбициозен и пробивен?
– Да си амбициозен е едната страна на дуалността. Но щом си амбициозен, значи си и неамбициозен. Този човек е видял само една част от себе си, не се е открил в цялост. За да намери човек себе си, не са измислени много неща. Има едно генерално нещо и то е използването на различни медитативни практики.
 
– Но животът ни е толкова забързан, малцина биха използвали медитативни практики, защото им липсва търпение според мен…
– Светът на хората няма нищо общо с живота.
 
– Уточни.
– Животът и вселената са едно и също нещо, но светът на хората е коренно различен от живота и вселената.
 
– Идеята е да живеем в ритъма на вселената…
– Да, това е идеята, но къде живеем всъщност?
 
– В мегаполиси. (Смея се.) Иска ми се да бъдеш по-подробен в обясненията си. Сигурно не ти задавам точните въпроси и не те водя в интервюто натам, накъдето искам да те отведа…
– Не знам какво да кажа, защото повечето от нещата не могат да бъдат казани с думи. Думите се използват обикновено тогава, когато не можеш да обясниш нещо.
 
– Но ти много внимателно слушаш и „цедиш“ думите.
– Да, защото животът ме научи, че всяка дума има определено значение и трябва да се използва точно и правилно.
 
– Но хората обичат да си бърборят…
– Нямам нищо общо с хората. (Смее се.)
 
– С кого имаш общо?
– С мен самия. Всеки има право да прави каквото си иска. Всеки има право да използва думите, както си иска. Всеки има право да страда, колкото си иска.
 
– А как да не страда?
– За да не страдаш, трябва да разбереш кой си, а когато разбереш кой си, разбираш къде ти е мястото. Щом страдаш, значи, че си се отдалечил от себе си и че не си си на мястото.
 
– Човек може ли да се промени коренно? Не поведенчески.
– Хората са тук за това, за да се променят.
 
– Кажи нещо мистично.
– Най-мистичното нещо е човек да живее по най-обикновения начин.
 
– Кажи как трепти любовта.
– Вълшебно.
 
– Само към човек ли можеш да я изпиташ…
– Не, може би едно от най-трудните неща е да я изпиташ към… хората въобще. Но любовта е свързана на първо място и основно само с един човек – с теб. Или казано с твоите думи…
 
– С мен. 
 

Следващият полет на „Синята птица“
Целите на фондацията „Синята птица“ (www.thebluebird.org), основана от Prem Sajeev, са устремени нависоко, но и… навътре – в търсене на истинския живот. На удивително уникалния живот, отреден свише за всеки един от нас.
А защо е толкова важно да живеем точно нашия живот и кой точно е вашият живот, ще ви помогне да разберете индиецът Свами Ананд Ананди, когото Prem Sajeev лично е поканил за фасилитатор на семинара „Живея моя живот“, планиран да се проведе в началото на септември. „Няма какво да кажа за себе си, освен че аз СЪЩЕСТВУВАМ, че аз СЪМ!“ – твърди Свами Ананд Ананди, който още от 10-годишна възраст е последовател на Ошо. При Ошо го отвежда тайнството на живота. Затова и семинарът „Живея моя живот“ е потопен в мъдростта, мистиката и разбиранията за света на Ошо. За Ошо Prem Sajeev говори тихо, с почитание: „Ошо не ми е учител. Той е рядък мастър. Не го свързвам с никого и с нищо. Може би само Буда се доближава до него. За мене Ошо е пиар на съществуванието. Глас на съществуванието. Аз никога не съм го срещал. Но той бе причината да посетя места и да се свържа с хора, които ми помогнаха да опозная себе си.“
Всеки, който иска да стигне до това нелесно познание, е добре дошъл на седемдневния медитационен лагер „Живея моя живот“ през септември.
 
Въпроси във връзка с организацията и записването можете да задавате директно на Prem Sajeev на имейл sajeev@thebluebird.org или на Марияна Гугалова на имейл gugi@thebluebird.org. Абонирайте се, ако желаете да получавате информация за събитията, организирани от фондацията на events@thebluebird.org. 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ