За положителното мислене – четвърта част

Точката на положителното мислене

 

от Мариана ЯНЕВА
 
август, 2011 г. 
 
© Martinmark | Dreamstime.com
 
Що за недоразумение е това позитивно мислене? Възможно ли е човек да е чиста проба оптимист, да мисли единствено и само позитивно? И дори да е възможно, кому е дотрябвала подобна едностранчивост?
Хората, надъхани с идеите на положителното мислене, приличат на надути балони, на които толкова много им харесват да се издигат нагоре, нагоре, нагоре, над нещата, над живота… Само една карфица им трябва и… пук. Свърши се с позитивното. В този смисъл „борческият порив“ да мислим само положително може да се окаже много опасен, тъй като падането от високо е най-болезнено. А най-рискован е този „положителен полет на мисълта“ за онези, които не познават себе си. Изкуствено насаденото в един объркан и колеблив „аз“ позитивно мислене не може да има дълъг живот. Само нещата, които преминават през нас и най-вече през сърцето ни, само те остават в нас.
Манията положително мислене има много общо със стремежа ни да живеем лесен, удобен и успешен живот, с минимално положени усилия от наша страна, ако е възможно. Това е примамлива идея, от която някои умни „позитивисти“ направиха бизнес. Животът без болка обаче (или поне с минимално количество болка) никак не е толкова позитивен, колкото изглежда.
Сещате ли се за съвета, който се съдържа в почти всяка книга, „пропагандираща“ положителното мислене: „Издишайте болката, нещастието и негативизма и вдишайте радост, щастие, бодрост и позитивизъм.“ Това противоречи на най-важното, на което искат да ни научат Живота с главно „Ж“ и Вселената с главно „В“ – на състрадание и милосърдие. Далеч по-полезно е обратното – да вдишаме болката и страданието на всички хора на земята и да издишаме цялото щастие и радост, на което сме способни. В момента, в който поемете цялата тази болка на света в себе си, навън сякаш не остава и трохичка страдание. Сърцето е трансформираща сила – то може моментално и с леснина да превърне страданието в блаженство. „Когато научите, че сърцето ви може да прави това чудо, вие ще искате то да се случва пак и пак“ – напътства мистикът Ошо.
Убежденията, че негативните мисли са винаги лоши, а позитивните – винаги добри, както и че оптимизмът е еднозначно ефективна стратегия, а песимизмът – гаранция за поражение, са неверни по своята същност. Защото в човека нищо не е еднозначно. Човекът не е проста схема.
Болката е естествено човешко състояние. Просто трябва да бъде разбрана и приета. Сърцето може да боли само защото може и да тупти от радост.
Болката е пътят, по който удоволствието и щастието стигат до нас и ни изпълват с жизненост. Тя е вратата към блаженството. Защото тя е обратната страна блаженството.
Откриването на баланса между болка и блаженство, положително и отрицателно, оптимизъм и песимизъм ни помага да усетим духа на пълнотата на битието, да станем богати отвътре и да помогнем на другите около себе си да станат такива. Пресечната точка на тази хармония всеки човек я носи в себе си. Открийте я, натиснете я, и точка! Приятен път навътре и да е благословена болката!