Искам да съм принцесата
приказни сексуални внушения
декември, 2009 г.
© Yanik Chauvin – Fotolia.com
(1).jpg)
Деца или възрастни, ние се връщаме към приказките отново и отново, отъждествявайки се с героите и събуждайки детето в себе си, което впрочем се крие във всеки от нас. Приказките дават сили на въображението ни. А въображението може да ни помогне да променим живота си.
Някъде вече бяхме писали, че за първи път Пепеляшка и завистливите є сестри са споменати в древнокитайски ръкопис отпреди три хиляди години. Сменят се общества, култури, епохи, държави, езици, но приказките не остаряват и ние винаги ще ги четем на децата си. А и самите ние ще продължаваме да ги четем. Защо? Какво ни казват те?
Нищо особено. Просто истини за семейните ни отношения (например за съперничеството между братя и сестри) и за конфликтите, които личността ни, която се развива, не може да заобиколи: излизането от детството, прехода от зависимо положение към самоутвърждаване, осъзнаването на нашите личностни достойнства, надживяването на едиповия комплекс и т.н.
Родителите напразно се плашат от страшните приказки. Психолозите обаче твърдят, че точно те
„избиват“ страховете на детето
Казано по-просто, помагат на детето да осъзнае страховете си и да ги преодолее. От гледна точка на аналитичната психология всяка приказка символично описва вътрешен процес, а не външни събития или отношения с други хора. Приказните герои са всъщност различни части на една личност. Отношенията между тях очертават пътя към трансформацията в личностен план.
Универсалният характер
на приказките наистина дава възможност те да бъдат използвани в психотерапията. Точно приказките помагат на психотерапевта и на клиента му да разговарят на един и същ език – езика на символите.
Можете да разберете много за един човек, ако знаете коя е любимата му приказка. Важен е, разбира се, и начинът, по който този човек я разказва, защото всеки посвоему поставя акцентите в историята и в процеса на разказване добавя или маха подробности, значими именно за него.
Други неща можете да научите за човека, който пише приказки. Никак не е случаен фактът, че раждането на авторските литературни приказки исторически предшества появяването на психоанализата. Литературната приказка е преходът между народната приказка и онази, която всеки от нас може да напише сам, опитвайки се да разбере сложността и противоречивостта на своя вътрешен свят.
Деца и/или възрастни, ние се връщаме към приказката отново и отново, за да се свържем отново със себе си. Ето как…
„Снежанка“
Мащехата завижда, че Снежанка е по-красива от нея. Снежанка я водят в гората, за да бъде убита, но я пускат и тя се скрива в къщичката на седемте джуджета. Мащехата я открива и преоблечена като старица, є дава отровна ябълка. Снежанка оживява, но едва когато принцът я целува.
Трудности на половото съзряване Братя Грим точно са описали периода на полово съзряване на девойката. В началото кралицата майка, която умира при раждането, убожда пръста си на вретено. Три капки кръв падат на снега (контраст между невинност и сексуалност) и така приказката подготвя момичето да приеме предстоящата менструация. По нататък: в глухата гора сред джуджетата – персонажи, лишени от сексуалност – Снежанка пораства. С тях тя репетира майчинството (макар и без мъж), учи се да върти домакинство. Изпълнявайки всички функции на жената, с изключение на сексуалната и възпроизвеждащата, тя се подготвя за пристигането на принца. Накрая приказката засяга темата за зараждащото се съперничество между майка и дъщеря. Образът на злата мащеха го доказва. Отровната ябълка пък е символ на прекалената и обсебваща майчина любов, която момичетата трябва да преодолеят, за да пораснат. Кръвта на първата менструация е напомняне към майката, че е време да ревизира отношението си към порасналата малка жена и още, че вече е време да признае правото на дъщеря си сама да избере свой път в живота.
„Магарешка кожа“
Кралят, който е загубил любимата съпруга, си търси нова жена, която по нищо да не отстъпва на починалата, и се влюбва в собствената си дъщеря. Принцесата, която се ръководи от съветите на феята кръстница, напуска двореца, предрешена в магарешка кожа. До срещата с принца на своя живот тя живее в бедност, далече от родното царство.
Табу: инцеста Това е най-малко известната от приказките на Шарл Перо. Тя е алюзия за най-страшното от съществуващите табута – сексуалното влечение на момичето към бащата, което е естествен етап от израстването на девойката. В сюжета това влечение е приписано на краля. Героинята в приказката преодолява тревогата си, отказвайки се по съвет на кръстницата си от лесния живот. В чуждото кралство тя живее в мръсотия, пасе животни, което символично предава трудността на осъзнаване на инцестното влечение. Единствено приемайки своята тъмна страна (към която се отнася инцестното преживяване), принцесата получава „правото“ да встъпи в правилния брак. Предрешването в животинска кожа символизира магическото преобразяване, трансформацията.
„Червената шапчица“
Най-хубавото момиче от селото е изпратено от майка си да занесе армаган на баба си. В гората то среща вълка, който първо изяжда бабата, а после и момичето. В оригиналната версия, разказана от Шарл Перо през 1697 г., приказката свършва дотук. На нас обаче тя ни е известна с щастлив финал – момичето и бабата се оказват цели и невредими на края.
Сексуалното изкушение Червеното е секс. Вълкът, разбира се, е мъжът. Е, какво си мислите, че внушава лягането на малкото момиче при него в постелята? В тази посока се тълкуват и откровенията на вълка, че има такива големи ръце, за да я прегръща по-силно, и т.н. Неудовлетворен от недвусмисленото внушение обаче, авторът решава, че е необходимо и да изведе поуката вербално: момичета, не вярвайте на лъжовните и коварни думи на мъжете. (В оригиналната версия на приказката поуката е изведена в отделен дидактичен текст в стихотворна форма: „От тази приказка ще разберем,/че ако си момиченце прекрасно,/ да другаруваш с кой ли не,/ съвсем не бива – до беда ще доведе,/ ще се изгубиш из места опасни/и някой вълк там ще те изяде.“ Съгласно моралните норми на онези времена тази приказка казва, че сексуалността е опасна. И още – определя мъжката сексуалност като – агресивна, а женската като жертвена. Червената шапчица за разлика от други приказни героини не се развива, не пораства, а си остава момиченце. Заради традиционната представа, че в приказките доброто винаги побеждава злото, ние неслучайно упорито допълваме тази приказка с отсъстващата при Перо трансформация – второ раждане/прераждане: бабата и внучката излизат невредими от разпорения корем на вълка.
„Пепеляшка“
Овдовял богат мъж се жени повторно за жена с две зли щерки. Те издевателстват над Пепеляшка до момента, в който на бала принцът не се влюбва в самата Пепеляшка. Съществуват няколко версии на тази приказка. Знаменитата стъклена пантофка се появява както във версия на Шарл Перо, така и при Братя Грим.
Съперничество в семейството Съперничеството между децата за родителската любов е нормално явление. Образът на злата мащеха в „Пепеляшка“ някак естествено позволява на детето да признае своите „тъмни“ преживявания (гняв и обида към родителите), без да изпитва чувство на вина. Мащехата и злите є дъщери са „откраднали“ бащата на Пепеляшка (родителската обич) – той се грижи само за тях, а не за собственото си дете. От гледна точка на сложния вътрешен свят на Пепеляшка това е история на неосъзнатите желания, които, за разлика от осъзнатото желание да получиш красива рокля или да те пуснат да отидеш на бал, никога не могат да бъдат удовлетворени от бащата. Подчиненото положение на Пепеляшка и преувеличено тежкият є живот символизират тези потискани желания.
История за мен
Психотерапевти, използвали приказките в своята работа, са излъчили три основни универсални персонажа, които символизират различни страни на нашата личност.
Кралят въплъщава старото ни „аз“, което се нуждае от обновление. Старата идентичност трябва да умре (на мястото на краля идва героят).
Героят символизира действието и промяната.
Феята– магичното в нас, нашето подсъзнание: провокира ситуации, които водят към промени.
Тълкувайки отношенията между тези тримата, ние можем да определим своя проблем, онзи, който ни пречи да се развиваме.