За приятелството

 

 

Приятелството е една душа в две тела според Аристотел, но философът не уточнява дали телата могат да са разнополови. В ерата на социалните мрежи въпросът, дали между мъж и жена може да съществува приятелство, не стои. Пита се по-скоро дали то може да бъде „чисто“, без елементи на секс. Подло дремещият сексуален интерес е обичайният заподозрян разрушител на мъжко-женската дружба. Винаги има опасност той да се събуди и да опровергае онова, което погрешно сме смятали за приятелство.

Май чисто и неопетнено разнополово приятелство е възможно само ако мъжът е хомосексуалист. Защо ли? Защото всеки би се запитал какво му куца на един хетеросексуален мъж, щом, вместо да сваля една добре изглеждаща жена, се мъчи да я прави приятелка. Сигурно е импотентен. На жена, която иска да бъде само приятелка с някой готин мъж, също се гледа с подозрително око. Да не би да е фригидна?!

Обществото толерира обаче платоничното приятелство между мъж и жена, родило се от любовната раздяла помежду им. Да, сексуалния интерес го е имало, но когато е изчезнал, двамата са положили усилия да запазят добрите отношения помежду си. Подобно платонично приятелство показва, че тези двамата ги е свързвало не само повърхностно сексуално влечение, а и нещо повече – навярно любов.

Но какво би се случило, ако сексуалният интерес не е изчезнал напълно? Тук трябва да признаем, че за някои жени мъжът със статут „най-добър приятел“ е далеч по-приемлив вариант от окончателната раздяла. Постоянното присъствие на „най-добрия приятел“ наоколо поддържа отчаяната им илюзия, че тази връзка има бъдеще. Въпрос на мълчаливо търпение… Но в моментът, в който обектът на мълчаливото им и търпеливо желание си намери друг сексуален партньор, фалшивото приятелство отива по дяволите. Мнимо приятелство може да поддържа и мъжът с цел плавно прехождане към сексуални отношения с жена, която не е склонна веднага да скочи в леглото.

И какво излиза? Че мъжко-женското приятелство е винаги с романтична или сексуална (или с романтично-сексуална) предистория, която понякога е забравена назад във времето, но по-често не е. Че сексуалният привкус не може да бъде заличен напълно…

„Глупости! Поддържам чисти приятелски отношения с мъж, който въобще не е моят тип. Предполагам, че и аз не съм неговият, защото никога не съм го хващала да наднича в пазвата ми. Нито пък аз тайно оглеждам дали задникът му е достатъчно стегнат“ – прекъсва и обезсмисля разсъжденията ми една приятелка.

Значи може и да е възможно… Не, не е. Защото приятелството се ражда от взаимното харесване и от общите интереси – все условия, които създават потенциал приятелската връзка между мъж и жена да се превърне в любовна. Разбира се, не е задължително това да се случи, но е въпрос на условия и на време.

Бърнард Шоу описва много точно приятелството между мъжа и жената като отношения или на бивши, или на бъдещи любовници. Трудно ми е да не се съглася с него. Пълното разбирателство, духовната близост, общите интереси и житейски ценности са все неща, които събират хората, правят ги половинки от едно цяло. Ако приятелството е любов без криле, то в приятелството между мъжа и жената тези криле неизбежно все някога порастват.

Извинете много, но ако аз се разбирам прекрасно с един мъж (така наречен най-добър приятел), ако се чувствам идеално под един покрив с него, защо тогава да не му народя куп деца под същия този покрив? Пък нищо че задникът му не е чак толкова стегнат. Впрочем не съм сигурна… Я, да хвърля един поглед.