За рода и семейството – втора част

 

 

 

 

 

Генограмата много прилича на схематично изображение на родословното дърво, но освен имената и датите в нея се записва и подробна информация за живота на членовете на семейството поне три поколения назад. Семейният психотерапевт отбелязва в нея професията и образованието на всеки един, задава въпроси и за родителските семейства на съпрузите – живи ли са родителите, с какво се занимават, разведени ли са, кога са се срещнали и сключили брак, има ли братя и сестри, каква им е възрастовата разлика и т. н. В генограмата се вписва и информация за различни заболявания, като сериозни психически заболявания, захарен диабет, хипертония, алкохолизъм. Както и важни за семейството събития, случили се наскоро – раждане, смърт, брак, развод, промяна на местожителство, нова работа на член от семейството.

 

Подобна графично подредена информация би позволила на друг експерт, който не познава въпросното семейство, да научи достатъчно за него и да добие представа за неговите потенциални проблеми. Анализирайки тези данни, можете да си изясните например какво лежи в основата на избора на съпрузите един спрямо друг (защо са сключили брак точно тези двама души). Често причина за взаимно привличане се явява несъзнателното сравняване на партньора с образа на някой родител, с този на сестрата или брата или с друга важна фигура от детството. Изучавайки историята на семейството, можем да се изненадаме колко логичен е изборът на съпрузите да заживеят заедно дори ако техният брак след известно време се разпадне. Опитът, пренесен от семейството на родителите, техният модел на общуване, редът на раждане на децата в семейството задават матрицата на неосъзнатите очаквания от бъдещия ни брачен партньор.

Така че генограмата може да бъде ключ за анализиране на трудностите, възникващи в живота на дадена двойка. Изучавайки я внимателно, семейният психотерапевт се опитва да изясни доколко настоящото семейство е свързано със семейната история на двата рода – съществува ли то само тук и сега, или се повтаря в няколко поколения…

 

Този метод е разработен от известния американски психолог М. Боуен, един от основателите на системната семейна психотерапия. В основата на неговата теория е предположението, че семействата повтарят сами себе си. Иначе казано, това, което се случва в едно поколение, често се повтаря в следващото и в по-следващото – една и съща тема се „разиграва“ по един и същ начин от поколение в поколение. Така моделът на семейството, създадено, да кажем, преди 50–70 години (баба и дядо), може да влияе на модела на семейството на техните внуци.

Съществуват няколко начина за анализиране на генограмата. Ключов е въпросът за това, колко са децата в родителското семейство и каква е последователността на тяхното раждане.

 

Моделът на поведение на всеки до голяма степен се определя от това, кое поред дете в семейството е – най-малкото, най-голямото, средното. Всяко едно от тях има специфичен психологически профил. Например ако в един брак между съпрузите остро стои проблемът за властта, вероятно при анализиране на техните генограми ще се установи, че и мъжът, и жената са били най-големите деца в родителските семейства. И точно по тази причина те не могат да си разделят властта (и отговорностите).

Ако в едно семейство има трима братя, то най-тежка е съдбата на срeдния, тъй като между децата от един и същ пол има много силна конкуренция. Но ако децата са разнополови, ситуацията е по-различна. Когато средният брат има по-малка и по-голяма сестра, той е обкръжен и от вниманието на момичетата, и от вниманието на родителите си. Смята се още, че средните деца по-често, отколкото другите, развиват комплекс за малоценност – по големият е по-успешен, а мама обръща повече внимание на по-малкия. Тогава средният се оказва ощетен. От друга страна, средното дете получава повече шансове да развива комуникативните си способности. Тъй като е по-голямо за малкия си брат или сестра и по-малко за по-голямото дете, то се научава да има общ език с деца на различна възраст.

 

За по-стабилен се възприема бракът, в който се повтаря положението, което всеки от съпрузите е заемал сред своите братя и сестри. Тоест брак между голямо и малко дете се смята за комплементарен (допълващ се). По този начин на тези съпрузи им е по-леко да съжителстват и да са сговорни. В своето семейство те ще възпроизведат опита, който имат от взаимоотношенията със своите братя и сестри, и ще играят комплементарни роли – по-големият се грижи, по-малкият приема неговата грижа. И колкото повече отношенията в семейството напомнят на положението на двамата партньори в родителските им семейства, толкова по-силна и дълготрайна ще бъде връзката.

Некомплементарният брак по правило се сключва между партньори с еднакви позиции в семействата на родителите си. Поставени при равни условия, на тях са им необходими повече време и усилия, за да се разберат помежду си и да действат задружно. Както вече стана дума, когато в семейство се съберат две по-големи деца, те ще се борят за власт и ще се конкурират във взаимоотношенията си. Две по-малки деца – обратното, могат да бягат от всякаква отговорност и да се съревновават кой от тях е по-малък.

Друг елемент, на който непременно обръщат внимание семейните психотерапевти, анализирайки генограмата, са

 

Става дума за съвпадения на дати. Например родителите се развеждат и детето им изведнъж от старателен ученик се превръща в двойкаджия. Или пък някакво дете изведнъж започва да страда от енуреза (нощно напикаване). Съвпадението, което генограмата показва, е, че преди година в това семейство се е родило по-малко дете, което вероятно е станало причина за това заболяване.

Има и по-сложни системи за съвпадение – т. нар. юбилеен синдром. Известно е например, че Томас Джеферсън и Джон Адамс (втори и трети президент на САЩ) са починали в един и същ ден – 4 юли 1926 г., деня, в който се отбелязва 50-ата годишнина от независимостта на Америка…

Точно по този начин работи този синдром и в семейната система. Да кажем, бащата е починал на 40-годишна възраст от сърдечен пристъп. Синът в навечерието на своята 40-годишнина изпитва болезнена тревога – страхува се, че ще умре на същата възраст и по същата причина, поради която е починал баща му. Кардиологично изследване потвърждава, че сърцето му е напълно здраво. Притесненията му обаче, без той да съзнава, са причина за поява на кардионевроза.

Известни са случаи, когато хора са завършвали живота си със самоубийство в годишнина от смъртта на свои братя или сестри.

Също не са рядкост съвпаденията, свързани с датата на раждане. Да кажем, ако малко преди да се роди бебе, в семейството умира негов по-голям брат или сестра. Обикновено това съвпадение дава голямо отражение върху живота на новороденото. В момента на раждането родителите му все още преживяват загубата на по-голямото дете и те просто нямат сили и ресурс да се грижат добре за новороденото. В някакъв смисъл то е само заместител на починалото дете. Ако тази тема присъства в генограмата, тя изисква отделен разговор.