За сексуалността на постмодерния човек
онлайн консултация с клиничен доцент д-р Евелина Йекер
Записа Мирослава ИВАНОВА
февруари, 2010 г.
© Tatiana Popova – 123rf.com
Докато се лутаме между твърденията, че не всичко е секс, и обратното – че всичко е секс, ние не правим дори опит да разберем съвкупност от какво е човешката сексуалност. Даваме си сметка, че сексуалният ни живот е свързан с индивидуалността ни и с изявите ни в обществото. А по-нататък?
За следващите по-сложни въпроси и отговори се обърнахме към д-р Евелина Ламбрева Йекер. Към тази българка, която живее в Швейцария, отправихме няколко питания, свързани със сексуалността. Тя отговори изчерпателно, полезно и интересно и ни възхити със своята ерудиция, култура и стил. Сами ще се изненадате колко много са нещата, които изглеждат непроницаеми, преди да ни ги обясни специалистът. Добрият специалист.
Клиничен доц. д-р Евелина Ламбрева Йекер е д.м., психиатър, психоаналитично ориентиран психотерапевт, сексуален терапевт.
Работи в Катедрата по психосоциална медицина на университета и университетска болница в Цюрих като старши лекар. Клиничните й задачи са в областта на сексуалната медицина и като психосоматичен консултант в областта на трансплантационната медицина. Преподавателската й дейност обхваща лекции и упражнения на студентите по медицина. През 2005 г. завършва тригодишния колегиум Gender Studies към университета в Цюрих. Член е на Швейцарската академия по психосоматична и психосоциална медицина (APPM).
– Доцент Йекер, как може да бъде дефинирано понятието „сексуалност“?
– Сексуалността е една от основните потребности на човека, изключително важна сфера в областта на човешките изживявания. Бихме могли да си я представим като богата и сложна палитра от интимни желания, копнежи, фантазии, сънища, емоции, чувства, нагони, действия и практики, които надхвърлят половият акт и далеч не се ограничават само до определени телесни функции, било то нормални или разстроени. Сексуалността не може да се разбира в никакъв случай едностранчиво, само като биологична телесна реакция или само като психична функция. Взаимното преплитане на биологични и психични процеси я превръщат в една от най-сложните и чувствителни страни на човешката същност. Според индивидуалното отношение към нея сексуалността може да бъде и извор на удоволствие, и призрак, който плаши, и джунгла, криеща опасности, и източник на чувство за властност, и мощно оръжие в борби със сексуални и несексуални мотиви.
Тук ще направя няколко важни исторически бележки. Някъде от втората трета на XIX в. допреди няколко десетилетия в западноевропейските култури човешката сексуалност е била разбирана най-вече като половост с подчертаване на онези различия в половите белези между мъже и жени, които ги правят способни да създават поколение. Това изтъква видният германски сексолог Фолкмар Сигуш в книгата си „История на сексологията“. По това време нагонната и любовната област на човешките преживявания са били поставяни на заден план. В научните среди и в западните общества като цяло отдавна се прави разлика между телесен пол (sex), социално предписаните на двата пола роли и поведенията, произхождащи от тях (gender roles) и идентичността на психосоциалния пол (gender identity). Сигуш посочва също, че теориите на феминизма и резултатите от научните проучвания на клиничната сексология допринасят решаващо за съвременното разграничаване на онази сексуалност, характеризираща се с нагонност и емоционалност, от сексуалността, обвързана с тялото и неговите полови белези, която e свързвана главно с възпроизводството и създаването на поколение. В съвременните представи сексуалността и възпроизводството са отделни явления.
– Кои фактори влияят най-силно върху сексуалността – социални, психологически, анатомични…
– Съвместното влияние на биологични, психологически и социални фактори действа комплексно върху човешката сексуалност. Само в даден конкретен случай би могло да се долови евентуално по-силно влияние на едната или другата група фактори. Да вземем например страдаща от депресия безработна жена, която е в климактериум и има оплаквания от липса на желание за секс. В този случай е много трудно да се каже кой фактор – безработицата (социален фактор), депресията (психологически фактор) или климактериумът (биологичен фактор) – е оказал най-силно влияние върху загубата на желанието й за секс.
– Кога може да се говори за сексуално разстройство?
– Трябва да правим разлика между сексуален проблем, сексуална дисфункция и разстройство на сексуалните функции с болестен характер. Сексуални проблеми имат много хора, но не всички търсят помощ по повод сексуалния си проблем, понеже той може да не застрашава сексуалността им като цяло или сексуалната връзка с партньора/партньорката. Затова не бива да се поставя знак за равенство между сексуален проблем и нуждаещо се от лечение болестно сексуално разстройство. Ако обаче даден сексуален проблем, свързан с отклонение от нормалната сексуална функция, предизвиква чувство на страдание, то силата на това индивидуално страдание или силата на страданието, породено от влошаване на отношенията с партньора/партньорката заради сексуалния проблем, са решаващи за търсенето на специализирана помощ. Тогава става дума за сексуално разстройство. Когато е налице само отклонение от нормалната сексуална функция, без то да е съпроводено от дистрес и страдание, говорим за сексуална дисфункция.
– До какви други аномалии могат да доведат нарушенията на сексуалността?
– Аномалиите са винаги строго индивидуални в зависимост от това, за какво сексуално разстройство става дума. При какви условия възниква то, какво е отношението на партньора/партньорката към него, колко висок е прагът на толерантност, какво е значението на сексуалността за бъдещето на връзката, какво място заема сексуалността в ценностната система на двойката и най-вече какво е качеството на връзката извън сексуалните взаимоотношения. Нарушената сексуалност влияе в повечето случаи обаче негативно на самочувствието на засегнатия човек. Ако е сам, такъв човек може да започне да се самоизолира, да се страхува да си потърси партньорка/партньор, да избягва сексуални връзки. Ако живее с някого, би могъл да развие с течение на времето засилващ се страх от сексуален провал, който да го кара все повече да страни от сексуални контакти във връзката си, което пък може да доведе до влошаване на взаимоотношенията между партньорите. Не са редки и случаите, в които хора, страдащи от някакво разстройство на сексуалните функции, развиват депресивни състояния.
– Хомосексуализмът сексуално разстройства ли е?
– Категорично не. Хомосексуалността се разглежда отдавна като една възможна вариация на сексуалната ориентация на човека.През 1974 г. хомосексуалността беше изхвърлена от каталога на психичните заболявания на Американската психиатрична асоциация (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders,DSM– IV), а през 1992 г. – и от Международната класификация на болестите на Световната здравна организация (International Classification of Deseases, ICD– 10; МКБ– 10).
– Какви са най-честите сексуални разстройства при жените?
– Проблемите, свързани с либидото (загуба или липса на желание за секс), като честотата им сред женското население достига в световен мащаб 21%, в Европа – 18%, в Северна Америка – 30%. На второ място по честота са проблемите, свързани със сексуалното възбуждане. В световен мащаб това е проблем на 16% от жените, в Европа – на 11%, в Северна Америка – на 10–20%. На трето място са проблемите с женския оргазъм (забавено стигане до оргазъм или липсващ оргазъм), като от него са засегнати 16% от жените по света, в Европа – 13% от женското население, а в Северна Америка – 10–15%. Тези данни произлизат от две много значими научни проучвания – от проведеното в 29 страни в света изследване The Global Study of Sexual Attitudes and Behaviors (Laumann et al. 2005) и от проведена в САЩ национална анкета National Health and Social Life Survey (Laumann et al.1994). Те не ни дават представа обаче колко процента от интервюираните жени имат нуждаещо се от лечение сексуално разстройство, за което са потърсили и специализирана помощ.
– Какви са пътищата за лечение на тези разстройства?
– Хапче чудо за лечение на женските сексуални разстройства още не е открито и скоро няма да бъде открито, тъй като женската сексуалност е изключително сложна в комплексната си същност и все още твърде малко позната на науката.
В зависимост от степента на изразеност на сексуалното разстройство биха могли да помогнат разговори с домашния лекар, с акушер-гинеколога, с психиатър, със сексуален терапевт. Много важно е в тези разговори да бъде привлечен и партньорът.
В случаите, в които е необходимо продължително лечение на сексуалното разстройство и двамата партньори са достатъчно мотивирани за такова лечение, сексуалната терапия при обучен специалист, сексуален терапевт, има решаващо значение. Като имаме предвид факта, че възникването и поддържането на женските сексуални разстройства се обуславя от множество биологични, психологически и социални фактори, модерното им лечение се провежда в екип от специалисти на принципа на интердисциплинарността. В лекуващия екип са включени освен специалиста, сексуален терапевт, и домашният лекар, и акушер-гинекологът, и физиотерапевт, а в много случаи и уролог, ендокринолог, социален работник. Тези специалисти контактуват помежду си, обменят информация и така изграждат единна концепция за лечението на конкретния случай.
– Може ли да бъде даден конкретен пример от практиката за пациентка с нарушени сексуални функции?
– За съжаление не бих могла да дам пример с реално съществуваща пациентка, тъй като това е строга лекарска тайна. Но ето един хипотетичен пример. Тя е около 35-годишна жена, която работи като мениджър във фирма по около 12–13 часа на ден, често и вкъщи през почивните дни. Омъжена е от десетина години и има две деца на възраст 9 и 7 години, за които през деня се грижи детегледачка, а вечер – самата тя и съпругът й. Съпругът е на отговорна длъжност в управлението на фирма, връща се късно вечер, често пътува. Двамата рядко ползват отпуски. През почивните дни се посвещават изключително на децата си, тъй като през седмицата ги виждат рядко. Работят под голямо напрежение, защото се страхуват да не загубят работното си място, а са теглили огромен кредит за купуването на къщата си. Такава една жена пристига с оплаквания от болки при полов акт, които с течение на времето са се засилили толкова, че осъществяването на половия акт е станало невъзможно.
Първоначално жената е стискала зъби и въпреки болките е правила секс за удоволствието на мъжа си, но постепенно започнала все по-често да отказва полов акт. Мъжът ставал все по-недоволен, по-нетърпелив, заплашвал, че ще си намери любовница, въпреки че обичал жена си. Това кара жената да потърси помощ в кабинета по сексуална медицина. От разговорите с двамата партньори поединично и заедно става ясно, че поради липса на свободно време, поради недоспиване, от преумора и претоварване с различните роли и функции (работеща жена с професионална кариера на ръководен кадър, съпруга, майка, домакиня) първоначално пациентката е загубила всякакво желание за секс и се е отдавала механично на мъжа си. По време на секс тя е мислела за купа от задължения, които й предстоят през следващия ден.
Двойката е правела секс късно вечер, след като всички домашни ангажименти са изпълнени и децата вече спят. Пациентката е участвала само телом, но не и духом в секса.
В крайна сметка се оказва, че болките при половия акт произлизат от липса на сексуална възбуда и овлажняване на гениталиите, които пък от своя страна произтичат от липсващото желание за секс, поради прекомерното физическо и психическо изтощение на жената.
– Може ли да се говори за тревожна тенденция на увеличаване на сексуалните разстройства при жените? А при мъжете?
– Не бих казала, че се наблюдават такива тенденции и при двата пола. По-скоро все повече хора превъзмогват задръжките си и търсят активно специализирана сексуално-медицинска помощ.
От друга страна, множество наблюдения сочат, че живеем в едно свръхсексуализирано общество, което започва да изпитва пренасищане и досада от секса. Сексуалната либерализация доведе до появата на нови сексуални идеали, норми, митове и нов вид обществен натиск върху сексуалността на постмодерния човек. Натискът от производствената сфера за безупречно функциониране, постижения и успех се прехвърля и върху сексуалността. Мъже и жени очакват от себе си все по-високи постижения в сексуалния си живот. Като пример мога да посоча новата идеална сексуална представа за жена. Това е т. нар. дива жена, която поражда чувство на малоценност у немалко жени, които не се усещат в състояние да отговорят на тази представа. „Дивата жена“ непрекъснато желае страстно, готова е винаги за секс, по време на който изпитва всеки път множествени оргазми. Друг пример от моята практика: млади мъже, които нямат никакви проблеми с ерекцията, идват в кабинета по сексуална медицина и настояват да им изпиша Viagra или Cialis, за да станат „още по-потентни“, с което да впечатлят партньорката си. Всичко това са фактори, благоприятстващи възникването на сексуални разстройства.