Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За социализма
Снимка Марк Рейнолдс
– Не можех да обясня на дъщеря си какво означава СССР и как се произнася.
– А какво означава думата „кореком“, аз и сега не мога да си я обясня.
– Корекция на комунизма. (Бурен смях.)
– Айде, стига глупости! Вицовете – после.
– А по времето на социализма Емил Димитров направил, цитирам отговорни другари, „кавър на известната западнала певица Бийтълс“. Ха-ха-ха!
– За мен социализмът е духовна категория, съставна част от моето възпитание, от което и до ден днешен не мога да се освободя.
– Не искам да говоря за социализма. Ставам тъжна, но не че ми е тъжно за соца, а защото имам чувството, че са ми откраднали времето. Откраднали са ми щастливото детство и книжките с хубави картинки, а не с… карикатури. Не съм чела „Хайди“, защото там се пише за Коледа. А аз нямах Коледи, когато бях дете…
– След като ми се „отвориха очите“, започнах да разбирам социализма.
– Ми, то е така, за да разбереш, че си мокър, трябва да излезеш от водата.
– Има и пї жертви от мен. Аз поне не съм била в затвора.
– И аз мога да кажа, че съм била заблудена за социализма. Като повечето деца навремето. Спомням си как веднъж дойде една пионерска ръководителка в клас, която ни разказваше за атомната бомба. Искаше да ни обясни колко лоши са американците и колко добри – руснаците, и даде пример с две експедиции, които се загубили на северния полюс: едната американска, другата съветска. За да оцелеят, американците започнали да се ядат един друг, а руснаците, разбирате ли, започнали да ядат… коланите си, за да се спасят от глад. Аз тогава повярвах на тази история и намразих американците. Дори по-късно написах есе „Защо мразя американците“.
– Ние сега говорим за социализма с мека насмешка (дори не с ирония), с някакво странно умиление. Тези, които са пострадали от този строй, те едва ли биха седели на този разговор. Има не коренно различни, а космически различни гледни точки за това време.
– Имало е такива, които са заслужавали да бъдат в лагери.
– Каквоооо?! Как така са заслужавали?! Заради това, че животът му е смачкан и е казал един виц за Тодор Живков…
– Лагерите не са затвори. Там не попадаш заради това, че си убил или откраднал, а заради друго…
– Филмът „Сезонът на канарчетата“ например много ме разтресе мен.
– Мен пък ме подразни, защото беше направен, за да спечели СДС изборите тогава.
– Все още не мога да повярвам, че наистина е имало лагери. Дори и когато гледах „Сезонът на канарчетата“, всичко ми се струваше супербутафорно.
– Нормално, все пак филмът не е документален.
– От друга страна, може и да е имало много по-страшни неща от тези, представени във филма, за които ерудираното въображение на Евгени Михайлов не се е досетило. Защото, общо взето, мъчителите в лагерите са били някакви простаци. Прости и лоши хора.
– Ако трябва да кажа няколко хубави неща за социализма, това са раните по коленете от детството ми и колелото ми „Балканче“. Големите тайфи деца, с които играех пред блока. Те ми създаваха усещането за свобода…
– Хм, във всеки друг строй на седем години щеше да караш колело, но не „Балканче“, а BМХ.
– Мило ми е „Балканчето“.
– Твоята седемгодишна възраст ти е мила. Това е твоето детство, а не социализмът.
– Мило ми беше, че мога да влизам у съседката по всяко време. Вратата є беше постоянно отключена. Хората сега са побъркани от ограничения.
– Престанете да ми внушавате, че детството ни е било хубаво, защото е било социалистическо. Слава богу, социалистическото детство, принципно, не може да се случи сега. За добро или за лошо.
– За социализма говорим и сякаш нарочно са ни сервирали в чаши с петолъчки. (Пием една известна марка бира, нали разбирате, докато си говорим за социализма.)
– Не искам да ям с лъжица и вилица хрушчовки, а с швейцарски сребърни прибори, които мога да използвам сега.
– Аз пък искам народни вафли.
– Стига с тези вафли. Щях да бъда по-щастлива, ако вместо на опитното поле родителите ми ме водеха на Женевското езеро.
– Аз пък се радвам, че съм се научила да копая с права лопата.
– Всички велики умове в света са били увлечени от левите идеи. Някои от тях дори са отишли под ножа заради тях. Случайно ли е това?
– Идеите са друго нещо. Те са опорочени от практиката.
– На мен например страшно много ми харесва идеята на социализма да има равен старт за всички. И детето на бедния, и детето на богатия да могат да учат. Пък после, който е по-добър, той ще успее. А сега, по време на демокрация, талантливи деца не учат, защото не могат да си платят таксите в университета.
– Глупости! Има стипендии за отличници, има възможност за кредити…
– А какво ще кажеш за това, че някои, които имат много пари, си плащат и изпитите, и дипломите днес?
– Демократичната система също си има своя „мухъл“, както и социалистическата.
– Тъкмо четох едно интервю с Кустурица, който обяснява, че няма по-голям комунизъм от този в Холивуд. Разказва за снимането на „Аризонска мечта“. И изводът е, че в Америка открай време ролята на парите е водеща, а те прокарват по-страшна цензура от идеологическата.
– Цензурата по времето на социализма се налагаше от доста посредствени хора. Това даваше възможност да се прокрадват много завоалирани метафори.
– За филма „Петък вечер“ на режисьора Людмил Кирков се обажда един от комисията, който пише доклада за приема на филма от обществеността. Обаче за да си напише доклада, пита това защо е така, онова защо е така. На финала на филма вали сняг и онзи от комисията пита Кирков: „А защо накрая на филма вали сняг?“ (Дружен смях.)
(Звъни нечий телефон. Един от присъстващите на масата приема разговора.)
– Говорим си за социализма… Кажи три думи, които първо ти идват в главата, като се каже „социализъм“… Една дума кажи тогава, де. Или, айде, три.
– Не, не трябва да са свързани… (Затваря телефона.) Каза ми „стена“, „телена мрежа“ и „блато“.
– Не искам да ми се случва повече социализъм, пък за вас не знам.
– Ама, аз също нямам желание да се връщам в това време и не смятам, че ако се върне социализмът, саламът ще ми стане тутакси по-евтин. Това наистина е някакво порочно мислене.
– Много хора мислят така.
– Но тъй както не искам да се върне социализмът, не мога да фаворизирам и демокрацията като нещо изключително добро. Дори тази демокрация, която се смята за най-развита – американската. Като се вгледаш в нея, ще видиш страшно много прилики със социализма.
– Да, те, американците, дори си убиха президента. Това не може навсякъде да се случи.
– И този ще го убият.
– Това е социалистически прийом да си убиваш президента.
– Е, но ние не си убихме ръководителя може би защото винаги сме били някакъв софт вариант на социализма.
– Чаушеску е плачел това да му се случи. Там наистина са гладували. А ние тук – хем така, хем иначе. Там са се влачили по корем. Ами, по време на революцията в Прага?! Тук ние нищо не знаем. Нищо не се е случило.
– Ами, да. То и турското ни робство е било такова. Неслучило се.
– Да, бе! Свършихме ли разговора за социализма? Искам и аз да си поръчам десерт от турското робство. (Понеже една от нас вече си похапва баклава.)