За споделянето
януари, 2011 г.
Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
– Споделянето е вид ексхибиционизъм.
– Има тенденция към свръхсподеляне. Във фейсбук хората си споделят даже и кога ходят до тоалетна.
– Във фейсбук споделянето е фалшиво. Влизаш там и спазваш определен код на общуване.
– За мен е скучно да седна с хора около маса и да си говорим за времето. Искам да стигна до човека, който седи до мен. А за да стигна до него, той трябва да ми даде някаква информация за себе си. Да сподели нещо по-интимно или поне по-важно с мен.
– Имам приятел, който страшно ме обременява с неговото споделяне. Имам чувството, че си е поставил за цел точно на мен непрекъснато да обяснява колко му е скапан животът и какви проблеми има. Аз съм за бой, че съм позволила да ме използва за кошче за душевни отпадъци.
– А защо пък това не те радва? Много хора биха го възприели като положителна оценка – този човек ти гласува доверие. Това, че някой може да ти се довери, означава, че си пич и че си значим за него.
– Означава, че имаш качества да изслушваш, да разбираш.
– Но той може да продължава да го прави това нонстоп.
– Може би пък на теб ти е неприятен този човек и това е проблемът.
– Никога не си правя капитал от информацията на хората. Често забравям подробности от онова, което са ми споделили.
– Това хубаво ли е, или лошо?
– Да. Тези хора ли са по-надеждни, или другите, които вникват в споделеното, помнят го, мислят върху него?
– Къде е границата на личното?
– Ами ти имаш много широки граници, моите са по-свити.
– То е като прага за усещане на болка.
– Замислям се дали имам тайни от хората. Май нямам.
– Факти мога да споделя с всеки. Всякакви факти от живота си. И най-интимни. Разбира се, има нюанси…
– От това могат да тръгнат клюки и интриги по твой адрес.
– Никой не ме е клюкарил досега. Не държа монопол върху личната си информация по простата причина, че смятам, че не съм толкова важна персона, че някой да иска да ме клюкари или манипулира…
– Има едно стихотворение на Дамян Дамянов „Аз зная, че далечното гнети, но за това пък близкото погубва“. Затова разбирам защо хората се отвращават от прекаленото споделяне. То не сближава, а отдалечава.
– Това не означава, че аз не селектирам това, което говоря, и че съм абсолютна тъпанарка, която има нужда всичко да сподели.
– Аз нямам необходимост да се събирам с хора и да им говоря за себе си. Но когато все пак съм сред хора и водим интересен разговор, нямам нищо против да давам примери от интимния си живот в подкрепа на казаното по темата. Това не означава, че искам да споделям, да се жалвам. Просто според мен разговорът иначе няма смисъл. Ако нищо лично не е вплетено в него, е… разговор за времето.
– Винаги ме водят самият човек и контекстът. С един споделям едни неща, с друг – други. Когато съм споделила нещо лично на пияна глава обаче, тогава е друго… Мога и да съжалявам после за казаното.
– Тогава виното говори вместо теб.
– Абе, по-добре е да танцуваш, когато си си пийнала, а не да споделяш.
– Понякога съм съжалявала, когато съм споделяла за интимни мои връзки. В момент на искреност съм се доверила, но в следващия момент съм разбирала, че не искам този човек да носи това знание за мен.
– Не мислиш ли, че натоварваш със свръхважност информацията за личния си живот?
– Ами, да. Тя е свръхважна за мен.
– Хората имат различни критерии. Ти казваш, че почти няма нещо, което да не можеш да споделиш, защото не се смяташ за толкова важна. Аз също не мисля, че съм толкова важна, но има неща, които са важни за мен. То е като засекретената информация. Ядрото й винаги трябва да остане секретно. Но има и „периферни“ данни, които, като минат години, могат да бъдат разсекретени…
– Ние не правим една основна разлика. Споделянето означава да казваш една по-интимна информация. Но това, че някои хора имат свойството да обсебват и непрекъснато да те занимават със себе си, като изпадат в най-големи подробности – това не е споделяне. Това е досадно бърборене: яде ми се, отивам до тоалетната и т.н.
– Нещата, които всички виждат, не се броят за нещо споделено. Те не са интимни.
– Въпросът е в селекцията – пред кого да споделяш и какво. Не е добре и да се заключиш и да не споделяш нищо. Понякога сам си подреждаш мислите, когато си слушаш гласа.
– Някои хора смятат определени теми за табу. Като например за секса.
– И сексът далеч не е най-интимното нещо според мен.
– Но той винаги касае двама души. На другия може да не му е приятно, ако споделяш интимни подробности от леглото.
– Да, права си.
– На колко години за пръв път си правила секс?
– На 20.
– Аз пък на 19.
– И какво значение има това, освен че сега всички ще разберат колко сме стари?
– Няма никакво значение, но има отношение към възприятието ти на света към даден момент.
– Щях да кажа, че по-трудно споделяш нещата, с които имаш проблеми, но не е така.
– От какво се страхувам, е най-интимната информация, която мога да дам на някого.
– Грешка е да споделяш лошото, защото го преживяваш отново и се фиксираш върху него.
– Ние говорим обаче много едностранчиво за споделянето. Споделянето може и да е абсолютно хубаво нещо. Когато споделяш хубаво преживяване, общо предизвикателство, в което си се борил редом с други хора, обяд, пътуване…
– Искаш да кажеш, че споделянето не е само думи, чувства и настроения, а е и действие.
– Аз обичам да си ям сама.
– Еее, когато Иван е тук, не обичаш ли да ядеш с него?
– Аз тогава не ям. Аз му сервирам, гледам го как той яде. Ето, виждаш ли? Ти ме питаш, аз веднага ти споделям. Това са интимни моменти.
– Ние не си даваме сметка колко споделяме с хора, които в началото не познаваме добре, но са ни натрапени от ситуацията. Например колегите. С тях споделяме голяма част от битието си. И понякога ти може да премълчиш нещо, но аз да го знам, защото те познавам, работила съм с теб толкова дълго време…
– Вие ще си поръчате ли десерт? Аз ще си поръчам крем брюле.
– Някой ако иска да сподели с теб крем брюлето ти, ще се съгласиш ли?
– Естествено.