За страстта към загара
март, 2011 г.
© Dmitry Fisher | Dreamstime.com
„Чудесно изглеждаш! Да не би да си се върнала от отпуска?“ Най-ценното на този комплимент е точно онова, което се подразбира от него – златист загар, сияеща кожа, ясен поглед, без следа от умора. Това са все доказателства за благополучие, за физическа и душевна хармония. Но как една нищо и никаква промяна на цвета на нашата кожа ни помага да се чувстваме по-добре?
Когато срещнем човек, който изглежда добре, ние сме повече от сигурни, че той получава удоволствие от живота, че се радва на живота с всяка фибра на тялото си. Добрия външен вид ние асоциираме често със слънце, простор, свобода, чувственост, безметежност… Жалко, ако вашето лице в този момент е бледо, а под очите ви лилавеят неприятните следи от умората, наречени тъмни кръгове. Обаче пък онези, които постоянно демонстрират траен и неизтриваем загар, са доста подозрителни.
„Няколко седмици след като се върнах от море, ми се наложи да напудрям кожата си, за да я направя малко по-бледа, тъй като в съда не вървеше да демонстрирам предизвикателна сексуалност и да разсейвам колегите си“ – разказа ни 36-годишната адвокатка Христина Л.
Всичко казано по-горе закономерно води до въпроса, кой точно цвят на кожата изглежда здравословен и нормален. Постигането на здравословен тен „по мярка“ е истинско изкуство. Още по-изкусни трябва да сме, за да можем да го поддържаме и задържим по-дълго върху кожата си.
Комплимент към Нарцис
„Не искам лицето ми да отразява онова, което в действителност се случва в душата ми – пожелава си 41-годишната Валерия. – Но ако няколко пъти на ден чуя, че изглеждам така, сякаш съм се прибрала току-що от отпуска, това със сигурност ще ми подобри настроението!“ Загарът се свързва с топло и светло, с комфортна среда на обитаване, в която не просто се преживява, а се живее истински. Субективно ние възприемаме шоколадовия тен като знак за благополучие. И когато видим в огледалото загорялото си лице, се успокояваме, че с нас и нашия живот всичко е наред. А комплиментите, които околните ни отправят за сияещата кожа, подхранват нашия здравословен нарцисизъм – сякаш ни хвалят за начина на живот, който водим.
В съвременната западна култура се ценят позитивните емоции и не се котират онези, свързани с неблагополучие, самота или болест.
Затова и едно лице, излъчващо здраве и радост от живота, се възприема по-положително. Здрав сън и успешно подбрана пудра – понякога нищо друго и не ни трябва, за да изглеждаме добре. „Често забелязвам как настроението ми се променя според грима, който съм си сложила – разказва ни 44-годишната Поля. – С руж скулите ми изглеждат по-изпъкнали, а лицето – не толкова уморено, колкото е в действителност. Нанасям под очите малко коректор, за да прикрия тъмните кръгове, а на устните – блясък, и вече съм готова да се справя и с най-капризните си клиенти.“
Интересно е, че дори и когато се гримираме единствено за себе си, ние все пак очакваме оценка отстрани. Когато изглеждаме добре, ние някак си предразполагаме хората. Тяхното внимание, даже и най-краткотрайното, ни помага да се почувстваме по-добре, по-малко да се тревожим, да забравим за болежките и несгодите.
Признак на благополучие
Приятният тен на лицето е пропуск за обществото. Често загорялото, поддържано лице неволно се възприема като признак на здраве, младост и успех. Та нали, щом човек умее да се грижи за себе си, щом е готов да полага усилия и да инвестира средства, за да изглежда и да се чувства добре, значи разполага с възможности и жизнени ресурси! Поддържаният външен вид се смята за резултат от инвестициите в собственото здраве.
Създавайки изкуствено нов цвят на лицето си, да кажем, в солариума или с помощта на автобронзанти, ние (често несъзнателно) се надяваме да повишим и социалния си статус.
И наистина, на тази база може да възникне илюзорен ефект за прекрасно здраве, фалшиво убеждение, че можем да си позволим онова, което в действителност не можем.
Всеки от нас е отговорен за това, как изглежда. Ако човек демонстрира небрежност към себе си, ако лицето му постоянно изглежда уморено, околните веднага го заподозират, че води нездравословен начин на живот, от което автоматично следва, че не заслужава доверие, че на него не може да се разчита. И обратното – добре обгриженото лице свидетелства за здравословен начин на живот и за умение да контролираш живота си, което много се цени в модерните общества.
По-доброто ми „аз“
Загарът като с магическа пръчка ни прави по-привлекателни. Той ни прави по-секси и по-чувствени, помага ни да се усетим по-добре в тялото си. В нашата култура загарът е нещо еротично, както и всичко златисто. Шоколадовият тен предполага либидо над средностатистическото, а това ни дава свобода и увереност да се държим по-секси.
Загарът оптически намалява обемите, той е камуфлаж за дефектите по кожата.
С тен ние се чувстваме по-защитени. Той играе ролята на невидима дреха, подобрява отношенията между нас и собственото ни тяло. „През лятото, даже и в най-големите жеги, аз не обличам потници или дрехи с гол гръб, нито къси поли. След като се върна от отпуска, спокойно нося и такива дрехи, защото някак си преставам да се срамувам от тялото си. Чувствам се по-свободна и жива“ – твърди Мария В.
Асоциирането на загара с красотата и здравето е условен рефлекс, от който е трудно да се освободим. Защото загарът ни създава усещането, че това сме ние, но в по-добрата си форма.
Императиви в епохата на загара
Всяка епоха си има идеал за здраве и красота. В определен момент започва да доминира определена характеристика, която след няколко години устойчиво присъствие се превръща в синоним на красотата и здравето.
В наше време такива устойчиви характеристики са стегнатото тяло, сияещото лице, „лъскавата“ кожа и… оптимистичният блясък в очите.
„Красивите“ метафори днес са сиянието, светлината, сияещата енергия. Но защо именно те? Новата идеология на красотата е възникнала преди около 40 години в САЩ и със скоростта на светлината се разпространява по цял свят. Символ за красота става човешкото здраве. Всеки член на нашето обществото днес е длъжен да се грижи за себе си. Преди време отговорността за здравето на гражданите тегнеше изцяло върху държавата. Днес онзи, който не е в състояние да полага грижи за духа и тялото си, се възприема като „лош гражданин“. (Зад това послание, естествено, се крият и чисто икономически интереси.) Средствата за масова информация подхванаха тези идеи, внушавайки на своите читатели, зрители и слушатели културните норми, на които днес трябва да се подчиняват. Но идеята за отговорността към собственото физическо здраве бе подменена от идеята за грижа за здравословния външен вид, за външния блясък на здравето. А когато идеалът за красота, наложен от някого си, стане част от световъзприятието на мнозинството и бъде включен в списъка на житейските ценности, той нарушава психическото равновесие на човека и самият човек губи хармоничната връзка с природата и със себе си. Започва да го гложди потребността да променя нещо у себе си – във фигурата, в лицето, – така че да се доближи до идеалния образ, който му налагат вестниците и списанията. И той започва повече да се суети, отколкото наистина да започне да се грижи за себе си.