Хубав живот без минало и бъдеще
от Мариана ЯНЕВА
септимври, 2011 г.
© Andrey Tsidvintsev / Depositphotos.com
Стресът започва да ни гнети още щом загърбим гората или морето, още щом вдишаме бензинови изпарения вместо чист въздух и станем отново деца на цивилизацията. Въобще големият град върви в комплект с големия стрес и жертвите сме ние (по-убедителни по тази тема сме в статията „Стресът и градът“ в този брой). Има обаче начин да станем недосегаеми за стреса и той е да започнем да живеем тук и сега. Или за мига, както се пее в една естрадна песен.
Възпитани сме да мислим предвидливо за бъдещето – кътаме пари за черни дни, строим къщи, които да останат за поколенията, кроим планове за възход и растеж. И естествено, гоним от велики по-велики цели… Повишаването на заплатата въобще не се брои за постижение, трябва най-малкото да сме открили хапче ако не против рак, то поне против… косопад. За миналото пък обикновено мислим като за нещо, от което зависи бъдещето ни. Като за корена на бъдещите ни успехи – каквито са родителите, такова и детето; първите седем години предопределят целия ти живот…
А на настоящето, на ей точно тази секунда, гледаме по навик високомерно – като на нещо незначително, от което нищо не зависи. Обаче най-мощното оръжие в този свят – атомът – е също толкова мъничко и незначително, но при деленето си освобождава колосални количества енергия. Точно това ни трябва на нас, за да се чувстваме по-комфортно и защитени от стреса – повече енергия. Повече добра енергия.
В нашия свят нищо не е възможно без енергията. За цивилизацията основната е електрическата. Само ако спрат тока на един град за няколко часа, всичко замира. При хората не е по-различно. Всеки човек се ражда с определено количество енергия и от него зависи по-нататък как ще я стопанисва и разпределя. Тя се изчерпва доста по-бързо, ако се взираме затормозени в миналото (например обидени сме на някого и често си припомняме защо) и ако се страхуваме прекалено за бъдещето си (какво ще стане, ако финансовият пазар се срине до основи?!). Забелязали ли сте, че колкото по-неспокоен е умът ви, колкото по-стресирани се чувствате, толкова по-често си спомняте за миналото или пък мечтаете за бъдещето.
Да си спомняме за миналото и да мислим за бъдещето са нормални неща, но спомените ни не бива да са мъчителни, а за бъдещето не бива да мислим със страх. Важното е да не ставаме зависими нито от преди, нито от след това, а да се концентрираме върху сегашния момент. Защото от него можем да извлечем така нужната ни енергия за хармонично живеене.
Всеки поне веднъж е изпитвал онази божествена лекота на внезапно появилото се усещане за хармония между света извън него и… сърцето вътре в него. В този миг всичките ни насадени представи за щастие се срутват като пясъчен замък, правейки място за простичкото възприятие на простичката реалност и нашето присъствие в нея. Лошото е, че тези мигове са кратки и се случват рядко. Навярно защото точно за тях мислим, че не са важни за щастието ни. Заблуждаваме се, че по-важно е да гоним целите си, да се движим, макар и бавно, напред и нагоре с надеждата, че там, на върха (или на следващия), ни чака хармонията. Но когато човек се изкачи на „върха на щастието“, по-често разбира, че не се чувства щастлив, защото вътре в него продължава да е празно. Пътят за бягство от стреса е един. И посоката му е навътре и надълбоко в себе си. Пробвайте да мислите за всяка минута като за подарък, наслаждавайте се колкото е възможно по-пълно на всеки момент – разходката пеша може да е много приятна, ако наблюдаваме и мислим за всичко, което виждаме по пътя си; изпитата с приятели чаша кафе със сигурност е по-сладка от тази, изпита на крак в офиса. Взрете се в някое дърво, погледнете небето… Това е вашият живот, който тече секунда по секунда.
Грехота ще е да го пропуснете заради някакъв си стрес, заради тежестта на миналото или пък заради угрижеността за бъдещето.